Д-р Пеетерс: Българските професионалисти, работещи с деца в ранна възраст са високообразовани, но се нуждаят от повече практика

Д-р Ян Пеетерс, международно признат експерт в сферата на качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст, се срещна с експертите  във фондация „За Нашите Деца“.  Той консултира екипа ни, който провежда  изследване за ролята на професионалистите в България, работещи с деца в ранна възраст и техните семейства. Изследването ще предложи добри практики и препоръки за формиране на политики, засягащи работата им. Научете повече за експертизата, препоръките и участието на д-р Пеетерс в проекта „България расте с децата си“ от интервюто му.

Какво Ви накара да станете част от нашия екип?

Аз съм специалист в сферата на професионалистите, работещи с деца в ранна възраст. Въпросът, който ме е вълнувал по време на цялата ми кариера е следният: какво кара някои хора да постоянно да променят и подобряват практиките си на работа с малки деца и техните семейства, и какво кара други никога да не ги променят и да възпроизвеждат посредствено качество.

При срещата си с екипа ни споменахте, че в България имаме много добре обучени специалисти. Бихте ли пояснили?

В Европа съществуват огромни разлики между нивата на обучение на професионалистите, работещи в сферата на ранното детско развитие. В България всички специалисти имат висока (бакалавърска) степен на образование – в това е силата на българската система. Има много държави, където това не е така и професионалистите, работещи с деца имат много ниска степен на образование. Например в Белгия, моята родна страна, имаме много ниски изисквания за квалификацията на работещите с най – малките деца. В Обединеното кралство пък, имат много различни видове квалификации, с които професионалистите могат да работят с деца в ранна възраст. Не е добре, когато има прекаленото много пътища, по които може да се стигне до една професия. В това е силата на българската система – имате само един вид обучение, което води до професията на учител в детска градина – мисля, че това е много добра практика.

Споменахте, че би било добре да се фокусираме върху практиката по време на обучението.

Забелязал съм, че в повечето източноевропейските държави имате високи нива на образование, но часовете, които прекарвате в практика са много малко в сравнение със западните държави. От CoRe изследването, което направихме за Европейската комисия, научихме, че е много важно да имаш образование в сферата на ранното детско развитие, в което присъства силна връзка между теорията и практиката. Това означава, студентите да имат възможността да практикуват това, което са научили. За тази цел, лекторите в университетите трябва да са иновативни и практикуващи, и да обучават студентите по време на практиката им в центровете за ранно детско развитие – мисля, че това е ключово важно.

Вие се изказвате в полза на „Компетентната система“, бихте ли обяснили какво представлява тя?

Дълго време експертите в сферата на ранното детско развитие смятаха, че качеството му зависи единствено от нивото на образование на учителя или възпитателя. По време на провеждането на CoRe изследването за Европейската комисия обаче, видяхме, че отговорността да си компетентен не пада само върху учителите – трябва да имаме цяла компетентна система. Това означава, че един отличен учител не би имал успех, дори с години да упорства в това да подобрява качеството на работата си с деца и семейства, ако тя или той не е подкрепян от компетентен екип и вдъхновяващо ръководство; ако продължаващото професионално развитие не е добре разработено; ако качеството на обучителните центрове не е контролирано от правителството, и ако политиките за компетентност не са добре развити. Има много критерии, които трябва да бъдат покрити на различни нива, за да се стигне до компетентна система за ранно детско развитие.

Бихте ли ни дали пример за държава, където тази „Компетентна система“ е стартирала и в момента работи успешно?

Поглеждайки към ранното детско развитие и образование, мисля, че в Дания и Швеция се справят доста добре. Имат обширно атрактивно обучение с акцент върху креативността (театър, музика, изкуства…) и активности на открито. Те привличат доста мъже в обученията си, което не се среща в България и в други страни. Учителите разполагат с часове, които прекарват без децата, и в които могат да се срещнат с колегите си и да обменят идеи. Те разполагат и с много добре развита обучителна система на екипи. В този ред на мисли, има доста критерии за качество, които са покрити в скандинавските страни.

Какво смятате, че трябва да се случи като резултат от това изследване, за да предизвика промяна?

Важно е да имате образование на бакалавърско ниво, базирано на нови педагогически знания, които да бъдат практикувани от студентите. Има нужда от продължаващо професионално развитие с акцент върху менторството. Чрез него теоретичното знание може да бъде приложено на практика. Именно заради това трябва да има ментори по време на следването на студенти и в институциите за ранно детско развитие, които да ги подкрепят в този процес. Трябва да има добра учебна програма на национално ниво, която да вдъхновява практикуващите да развиват нови педагогически практики. Трябва да има споделена визия за това какво искате да се промени, и тази визия трябва да е адаптирана към контекста, в който работите. Това да работиш с родители от средната класа е различно от това да работиш с родители в неравностойно положение. Това накратко са най – важните аспекти.

Има ли нещо, което бихте искали да добавите?

Работата ми в източноевропейски държави ме научи, че там не се акцентира достатъчно върху включването на родителите. Ако те не бъдат въвлечени в ранно детско развитие, позитивните резултати за детето са много по – занижени в сравнение със случаите, в които родителите са включени в този процес. Друг много важен момент е включването на бащите. Тяхната роля е подценена – те са смятани за второстепенни възпитатели. Скорошни изследвания показват, че ролята на бащите във възпитанието е толкова важна, колкото и тази на майките. Те трябва да бъдат информирани за това какво се случва с детето им в центрове за образование и грижа в ранна възраст и в медицинските центрове за малки деца. Центровете за ранно детско развитие трябва да инвестират повече във включването на бащите.

Проектът „България расте с децата си“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 63 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП (https://eeagrants.org/). Основната цел на проект „България расте с децата си“ е подобряване на качеството на услугите и мерките за насърчаване на ранното детско развитие в страната.

Повече за проекта можете да откриете ТУК.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от фондация „За Нашите Деца“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.