Кои са и какво правят гражданските организации?

Ако доброволците на гражданските организации в света бяха работната сила на една държава, тя щеше да се нареди на пето място след Китай, Индия, САЩ и Индонезия.[1]

Познаваме ли ги?

Граждански организации, неправителствени организации, НПО – кои са те и какво правят? Все по-често чуваме от политици и журналисти за различни неправителствени организации, но рядко свързваме тези понятия с конкретни примери от нашия личен живот. Макар че такива примери не липсват: спортните клубове, в които ходим ние или децата ни, множество културни събития и концерти, обучения и семинари, които посещаваме, са организирани именно от граждански организации.

На правен език те се наричат - юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ). То обхваща сдруженията и фондациите, които се създават за постигането на нестопански цели – от защита на природата и животните, подпомагане включването в обществото на различни уязвими групи като хора с увреждания, младежи без родители и пр. Много традиционна за България гражданска организация е Читалищато - „български културно-просветни сдружения в населените места“. Те възникват по време на Възраждането, редом с църковните и училищните настоятелства.

Неправителствените организации са основна част от гражданското общество или т.нар. трети сектор (след правителството и бизнеса). Ролята на тези организации за общественото развитие е особено значима и тя се променя заедно с промяната на средата, в която живеем. Гражданското общество може да бъде особено влиятелно върху решенията на властимащите, най-вече, когато е добре организирано. Хората, които са в неправителствените организации, посвещават знанията и уменията си за разрешаването на различни социални проблеми и това ги прави добре подготвени да водят диалог с властта (когато такъв е възможен) или да изискват действия, адекватни на нуждите на хората. Ето защо, някои от дейностите на неправителствените организации често провокират разнопосочни коментари от страна на политици и медии. Сред тези дейности е упражняването на т.нар. граждански контрол, когато изискват от институциите да са прозрачни, да отчитат дейността си по разбираем за хората начин, да поемат и изпълняват ангажиментите си в полза на обществото. Това е сред причините гражданските организации да стават обект на нападки или обвинения от страна на институциите, когато станат причина за тяхното „неудобство“. И все пак, не бива да забравяме, че гражданските организации по принцип не са насочени срещу държавата, а я допълват или реализират интереси и цели, които не могат да бъдат реализирани от нея, поради все по-сложните и бързо развиващи се обществени връзки.[2]

Този сложен контекст и някои културни и исторически особености се отразяват върху познанството, доверието и участието на хората в живота на гражданските организации, а чрез тях и в обществения живот. Макар и работейки в обществена полза, неправителствените организации и приноса им за подобряване на средата, в която живеем, трудно се разпознават от голяма част от хората в България. 51% не могат да назоват нито едно НПО и съответно нямат мнение за тях. На фона на тези данни, обобщени от Индекса за устойчивост на НПО в България за 2018 г, не е изненадващ ниският процент доброволстващи - според Световния дарителски индекс на Charities Aid Foundation за 2018 г. България заема предпоследно място в света по отношение на доброволчеството, като едва 5 процента от респондентите в страната съобщават, че са извършвали доброволческа дейност за НПО през 2017 г.

Гражданските организации не само говорят за обществените проблеми, но и работят на терен за разрешаването им. От една страна, това включва предоставяне на услуги в образователната (всички форми на неформално образование), здравната (здравни медиатори, пациентските организации), социалната сфера (като доставчици на съвременни социални услуги), така че да се посрещат реалните нужди и да се намаляват държавните дефицити в тези области. От друга страна, натрупаните знания и опит използват в диалога си с институциите при формирането на политики и закони, като включват в процеса маргинализираните и най-уязвими групи, или най-неудобните въпроси, и насърчават повече участие и ангажираност на хората, които са засегнати от решенията. А в повечето случаи засегнати от политическите и законодателни решения сме цялото общество.

Споделяме тук кои са основните сфери, в които гражданските организации работят 

В ПРАВЕНЕТО НА ПОЛИТИКИ И ЗАКОНИ - ТЕ ПОМАГАТ НА ИНСТИТУЦИИТЕ ДА НАМЕРЯТ ДОБРИ РЕШЕНИЯ И СА ГЛАСА НА ХОРАТА

Една от основните роли на гражданските организации е да се застъпват за правата и интересите на групите, които представляват (например, да има повече права за хората с увреждания), или за разрешаването на обществени проблеми (например, независимостта на съдебната система), които са си поставили за цел. Държавите нямат достатъчен ресурс (или понякога забравят) да държат жива връзката си с хората. Често нямат необходимите данни за състоянието в един или друг сектор (отвъд няколко числа); невинаги хората в администрацията имат поглед върху реалните измерения на даден проблем (причини, възможни решения). Затова организациите, които работят на терен, са ценен източник на информация. И дори предлагащи конкретни решения на даден проблем или възможен път за реформа, защото вече са приложили такива решения на практика за определени хора и постигат добри резултати за тях, които решения могат да се превърнат в държавна политика за всички засегнати от проблема.

С тази своя дейност гражданските организации:

В ОБРАЗОВАНИЕТО - ОСНОВНИ АКТЬОРИ В НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, НОВАТОРИ ВЪВ ФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ; ЗАСТЪПНИЦИ И ПОДКРЕПЯЩИ ОТПАДНАЛИ И ЗАСТРАШЕНИ ОТ ОТПАДАНЕ ДЕЦА

Една от сферите, в които гражданските организации имат изключителна роля, е образованието. Предоставянето на всякакви форми на неформално образование за големи и малки (курсове, семинари, обучения, конференции, онлайн платформи и пр.); осигуряване на подкрепа за това образователната система да включва, а не да изключва децата със специални образователни потребности, да се намаляват случаите на отпадане от училище и пр.; системата и най-вече методите на преподаване да се реформират така, че децата да излизат от нея не с окастрени, а с подсилени крила - отговорни, ангажирани и съзидателни в действията си.

Граждански организации, които са си поставили за цел да работят за подобряването на образованието и подготовката на децата, успяват да осигурят на учителите информация и практики, инструменти, които да използват в ежедневната си работа. Трудни теми – като приобщаващото образование, агресията в училище, намаляването на децата, които отпадат, са сред основните, по които организациите съдействат на училищата. Чрез съвместни проекти в училището се говори за теми като гражданско участие, дарителство, доброволчество, учене чрез правене, умения на 21 век и пр. Немалко граждански организации осигуряват стипендии за даровити деца, за да се подготвят и стигнат до международни олимпиади и състезания, да развият високи постижения в сферата на науката.

Сдружението за споделено учене – ЕЛА работи с училища, учители и родители (в над 18 града през 2018 г.), за да гарантират, че всички – и децата, и родителите, и професионалистите ще се разбират и чувстват добре заедно, за да бъдат подкрепени децата в тяхното развитие. Ежегодно сдружението организира конференция за приобщаващото образование, поддържа общност от професионалисти в образователната система, прави различни социални кампании, за да насочи вниманието към проблемите в училище и да ги преодолее.

В СОЦИАЛНАТА СФЕРА - ДОСТАВЧИЦИ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ, КОИТО ПОДКРЕПЯТ УЯЗВИМИТЕ С ЦЕЛ ПЪЛНОЦЕННОТО ИМ ВКЛЮЧВАНЕ В ОБЩЕСТВОТО, А НЕ ПРОСТО ДА ПОЛАГАТ ГРИЖИ ЗА ТЯХ

Социалната политика на една държава е насочена към онези, които са в по-трудно положение в сравнение с останалите и имат нужда от подкрепа (за да имат достъп до здравеопазване, образование, работа и пр.). Освен социалните плащания (помощите), другият начин за това е предоставянето на социални услуги, които да отговарят на нуждите на хората, да им осигуряват необходимата подкрепа, за да се справят по-добре.

Липсата на достатъчно опит в управлението на подобни процеси, склонността към повече бюрократичност, императивност на „грижата“, характерни за държавните структури, налага тенденцията все по-често социалните услуги да се възлагат на граждански организации, които на свой ред ги предоставят на нуждаещите. Освен повече управленски опит и гъвкавост, често тези организации са създадени от родители и семейства на хора с определени затруднения, а това прави мотивацията им да изградят услуги, които да отговарят на реалните нужди от подкрепа на техните близки и на други като тях, изключително силна. Средствата, които държавата заделя за услугите, невинаги са достатъчни, но като граждански организации те успяват да привлекат допълнителни ресурси, да внедряват успешни модели на партньорство с работодатели, да привличат доброволци в услугите и пр. Често, организациите стават застъпници за правата на хората, на които предоставят услуги, като изискват от държавата да променя системите по адекватен начин и да гарантира, че правата и интересите на най-уязвимите ще бъдат зачитани. 

Едни от най-трудните теми – подкрепата за възрастни и деца, жертви на престъпления, подкрепата за зависими, осигуряване на психологическа подкрепа, която може да предотврати фатални последици за хора, които се чувстват различни, неразбрани и отхвърлени от семейството и обществото – са теми-мисия на много граждански организации, в голямата си част създадени от хора, преминали през същите трудности.

В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО - ЗАПЪЛВАЩИ СЕРИОЗНИ ДЕФИЦИТИ, БОРЕЩИ СЕ ЗА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ПАЦИЕНТИТЕ

Близко до социалната сфера е здравеопазването, в което гражданските организации имат активна роля. Наред със социална работа като доставчици на социални услуги, те могат да предоставят здравни грижи, включително в домашна среда, например, в подкрепа на деца, хора с увреждания и хронични заболявания и възрастни хора, които имат нужда от подкрепа при изпълнение на ежедневните си дейности, като спазват съответните стандарти за това.  

Пациентските организации, здравните медиатори, които посредничат между малцинствени общности и здравните и социални служби, и техните обединения оказват подкрепа както на пациентите, така и на институциите.

В ИЗКУСТВОТО И КУЛТУРАТА - ТЕ СА ТЪРСЕЩИТЕ ПО-ДОБРО УТРЕ МОДЕРНИ ПРОВОКАТОРИ, ДОКУМЕНТАЛНИ ТВОРЦИ, СОЦИАЛНО-АНГАЖИРАНИ

Свободата на творческо изразяване често е отрезвяваща и провокираща социална промяна. Т.нар. независими артисти обединяват усилията си в творчески ателиета, школи, трупи и др., като учредяват свои сдружения или фондации. От местни до национални културни проекти се реализират от граждански организации и често то донасят на сцената съвременни форми на танц, музика, театър, приложно изкуство и пр.

Характерно за тези творци е социалната ангажираност на тяхното творчество. Театър Vox Populi е пример за такава инициатива, стартирала като отговор на „празнината“ между класическите постановки и съвременните форми за провокиране на сетивност към човешки и социални проблеми. Немалко са примерите за концерти и представления от световна класа, осъществени от организации, които имат за цел да насърчават талантливите артисти. Възможността да си партнират с публични и частни институции при организирането на подобни изяви им позволява да постигнат  сериозен мащаб и да дадат видимост на много творци.

Съхраняването и пренасянето през времето на типични за нас културни обичаи е друг фокус на част от гражданските организации и особено на читалищата.

ЗА ПРИРОДАТА И ЖИВОТНИТЕ – ЗАЩИТАВАТ ПРАВАТА НА ЖИВОТНИТЕ, ПОЛАГАТ ГРИЖИ ЗА ТЯХ; ПОМАГАТ ЗА СЪХРАНЕНИЕТО И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО НА ПРИРОДНИТЕ НИ БОГАТСТВА

Темата за опазването на природното и биологично разнообразие е особено важна за страната ни, която е богата на природни дадености, животински видове и е път за много прелетни птици. Не само заради климатични промени, а и защото икономическите интереси трябва да бъдат възпирани, когато са в разрез с екологичния баланс.

Затова ролята на гражданските организации, в които са ангажирани професионалисти в сферата на биоразнообразието, имат все по-нарастваща роля не само на национално ниво. Грижата за опазването на вековните гори, на определени защитени видове животни, за увеличаването на популацията на изчезващи видове, а също – грижата за бездомни животни и намирането на осиновители за тях, борбата срещу експлоатацията на животни за индустриални цели и пр., залесяване, производство на продукти по природосъобразен начин (така че природните ресурси да не се изчерпват безвъзвратно, а да се възобновяват) са сред множеството дейности, които такива граждански организации изпълняват. У нас, те често стават и протестиращи срещу незаконно строителство в защитени зони, унищожаването на зелени площи заради незаконна сеч, замърсяване на водите и други проблеми, изпълнявайки ролята си на активен граждански контрол.

В БИЗНЕСА - НАЙ-ЧИСТАТА ФОРМА СОЦИАЛНИ ПРЕДПРИЕМАЧИ; СЪЗДАВАТ БИЗНЕС МОДЕЛИ, КОИТО СА АДАПТИРАНИ КЪМ НУЖДИТЕ НА ХОРАТА, А НЕ ОБРАТНОТО; ПРИВЛИЧАТ КОМПАНИИТЕ В ПОДКРЕПА НА СОЦИАЛНИ КАУЗИ, ПРАВЯТ БИЗНЕСА СОЦИАЛНО-ОТГОВОРЕН

За някои хора една нестопанска организация да извършва стопанска дейност звучи странно. Но по закон всяко сдружение или фондация може да извършва такава, като спазва изискванията за това. Едно от най-важните е че гражданските организации не си разпределят печалбата от такава дейност, а всичко отива за постигането на техните нестопански цели.

Извършването на стопанска дейност позволява няколко неща на гражданските организации – да са устойчиви и финансово независими, защото реализират приходи извън финансиранията по проекти, дарения и пр.; да включват групите хора, с които работят, в дейности и по начин, който развива уменията им, осигурява им заетост и приходи; да достигнат до много повече хора, отвъд техните поддръжници, чрез пазарните отношения (покупко-продажба на продукти и услуги) и така да променят нагласите на обществото към хората с увреждания, да ги информират за даден проблем и възможните решения. Тъй като гражданските организации са организациите на хората, те познават нуждите им от подкрепа и  възможностите им и това им позволява да измислят и прилагат бизнес модели, които са адаптирани към тези нужди и възможности на хората. А не обратното – хората да се адаптират към изискванията на бизнеса.

Като доброволец в някоя организация – чрез знанието, времето и уменията си – всеки може да допринесе за промяна към по-добро в живота на 1 или хиляди. Заради многообразието от сфери, в които работят, и каузи, които организациите защитават.

Ако искате да разберете малко повече за състоянието на средата, в която гражданските организации в България работят, вижте Индекса за гражданските организации за 2018 г.

[1] 109 млн. са доброволстващите (броят е изчислен за доброволен труд на пълен работен труд) сочат данни на Програмата за доброволчество на ООН за 2015 г.: Current Estimates and Next Steps. The scope and scale of global volunteering, А background research for the 2018 State of the World’s Volunteerism Report: The thread that binds (UNV, 2018), p. 23. Source: https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/The%20Scope%20and%20Scale%20SWVR2018%20final.pdf

[2] Васил Проданов, „Гражданското общество и глобалния капитализъм“, ИК „Христо Ботев", София, 2003, ISBN 954-445-832-8, стр. 31.