Омбудсманът сезира КС по текстове на закона, регламентиращи института за поставяне под запрещение

На 15 май 2014г. Националният омбудсман на Република България отправи искане до Конституционния съд за обявяване противоконституционността на разпоредбите на чл. 5, ал.1 по отношение на думите „и стават недееспособни" и чл. 5, ал. 3 от Закона за лицата и семейството, с които се накърняват и ограничават основни правата на гражданите.

Законът за лицата  и семейството (ЗЛС) е приет преди повече от половин век - през далечната 1949г. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС бива изменяна един-единствен път и то през 1953г.  Същата гласи: „Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.".  

Нормативният акт действа в условията на тоталитарен режим, по време на който хората с интелектуални затруднения и психични заболявания са били третирани като неспособни и ненужни членове на общността. Държавната политика е била насочена към предприемането на мерки тези лица да останат невидими за общността и да не „опозоряват" добрия облик на социалистическото общество. „Към момента обществените отношения са коренно променени, действа нова Конституция, съгласно която всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права (чл. 6, ал. 1), България е член на Европейския съюз и е страна по редица международни актове в областта на правата на човека, сред които и Конвенцията за правата на хората с увреждания. Намирам посочените разпоредби от ЗЛС за противоконституционни и недопустими в законодателството на една правова държава" заявява в своето искане омбудсманът Константин Пенчев.

Днес, доколкото живеем в демократично устроена държава, правната уредба на института на поставяне под запрещение звучи по-скоро абсурдна. Нещо повече – тя накърнява конституционно  признати и гарантирани основни права на гражданите. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията на Република България държавата гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободното развитие на човека и на гражданското общество. На тези конституционни гаранции противоречи в пълна степен атакуваната в ЗЛС уредба, с която лицата биват лишавани от дееспособност или дееспособността им бива значително ограничена по един генерален начин.

                                                                               

„Още повече, че съгласно чл. 51, ал. 3 от КРБ лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата. Недопустимо е тази закрила да се изразява в лишаване от дееспособност или нейното значително ограничаване по общи и остарели критерии като слабоумие и душевна болест, без да се вземат предвид спецификите на различните заболявания и състояния, както и степента на увреждане."  пише в искането си до КС Националният омбудсман. Според него закрилата трябва да се изразява в подходящи средства, които да съдействат и да подкрепят тези лица при вземането на решения и извършването на правни действия самостоятелно, а не в лишаването им от дееспособност в различна степен, като решенията, свързани с тях и с ежедневието им, се вземат от някой друг. 

Освен че атакуваните текстове противоречат на върховния закон в България, те нарушават и разпоредбите, стандартите и принципите, заложени в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) на международно ниво. 

С подобно законодателство Република България не изпълнява и задълженията си по чл. 4, параграф 1 от КПХУ да предприема необходимите стъпки с оглед на гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания, без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. Освен това атакуваните разпоредби са в абсолютно несъответствие с чл. 12, параграф 2 от КПХУ, съгласно който  държавите – страни по Конвенцията, признават правоспособността и дееспособността на хората с увреждания наравно с всички останали във всички сфери на живота." е категоричен висшият конституционен орган.

В тази насока са усилията на Български център за нестопанско право (БЦНП). От 2011г. фондацията провежда национални конференции и изготвя анализи, с които се стреми да представи пред държавните институции, съдийската общност и гражданите промените, които следва да се направят в областта на поставянето под запрещение, настойничество и попечителство, както и равноправно упражняване на избирателни права от хора с увреждания с оглед съответствието на закона с основни изисквания на Конвенцията. Също така БЦНП предлага редица мерки и подходи, които държавата следва да предприеме във връзка с прилагането на Конвенцията. Една от тях е подкрепеното вземане на решения от хора с интелектуални затруднения и психичноздравни проблеми, с която да се замести учредяването на настойничество или попечителство.

Въпреки че реакцията от страна на държавните органи идва едва две години след ратификацията на Конвенцията за правата на хора с увреждания, този акт на Омбудсмана е жест, достоен за поздравления. Сезирането на Конституционния съд по текстове, регламентиращи поставянето под запрещение и лишаването от дееспособност, се явява ключов момент, който идва да покаже, че има чуваемост и разбиране от страна на поне една от държавните институции по проблемите на хората с увреждания, и следваща стъпка към реални законодателни промени в тази насока.