Поглед към за средата за гражданските организации в Централна и Източна Европа
Какви са тенденциите в политическата и правната среда, финансовата стабилност и капацитетът на гражданските организации в Централна и Източна Европа
Изследване сред 1 758 организации, работещи в различни обществени сфери в 15 държави в тези географски ширини дава поглед над състоянието на гражданския сектор. Изследването е проведено от Центъра за компетенции за организации с нестопанска цел и социално предприемачество от Виенския университет за икономика и бизнес администрация заедно с Фондация ERSTE през 2018 г.
Резултатите от изследването показват моментната картина и нагласи, тенденции за развитие в сравнителен план, както и за всяка от 15-те страни.
Свиващото се пространство за гражданския сектор е преобладаваща тенденция в целия регион - резултат от рестриктивни закони, открити атаки от политически фигури спрямо неправителствени организации, дясно-центристка ориентация на властимащите и засилен популизъм. Основните последици, които се открояват, са повишена поляризация (разделение) в обществото и поле за изкуствено създаване на организации, които са про-правителствено настроени и се използват на подмяна автентичността на гражданския сектор. Същевременно, тази неблагоприятна среда провокира появата на повече обществени групи и движения като противодействие, на засилени застъпнически действия от страна на гражданските организации като отговор на управленското поведение.
Достъпът до финансиране е вторият ключов фактор за устойчивостта на гражданските организации. За организациите във всички 15 държави публичното финансиране (фондове на ЕС, държавни бюджети) остава основен източник на средства. Това важи в особена степен за организациите в социалната сфера, които предоставят социални услуги. Този факт остава непроменен въпреки разнообразието от източници на финансиране, което се е увеличило благодарение на дигитализацията (краудфъндинг платформи за набиране на дарения) и нарастващите инвестиции в бизнеса със социално въздействие (социалното предприемачество).
От изключителна важност за развитието на гражданския сектор е организациите да имат доверието и да работят по-добре с хората от техните общности, да мобилизират хората и да ги мотивират да се включват в решенията, които ги засягат. И оптимистични, и песимистични са нагласите към това дали гражданските организации ще успеят с тази задача – като основен фактор за успех се извежда кооперирането и солидарността между организациите, за да обединят усилията и ресурсите си за постигането на общополезния резултат.
За гражданските организации в България 2018 г. е предизвикателна. Данните в изследването отчитат някои положителни промени (като регистърната реформа), но и нарастващите атаки и несигурност на организациите, които работят в сферата на защита на човешки права и на екологията. Двете основни предизвикателства пред организациите остават:
- повишаване на доверието на хората в тях - по нов, достъпен начин да разказват за резултатите, които постигат с работата си, за смисъла от гражданските организации изобщо и какво би било без тях;
- гарантирането на достъп до финансиране (както публично, така и частно) – осигуряване на по-добро съотношение между външни и национални източници на средства в подкрепа на гражданските инициативи.
Публикувано от:
Български център за нестопанско правоСходни публикации
Кристина Христова е избрана в борда на Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (EFCSN)
Кристина Христова, директор направление „Проверка на фактите“, Factcheck.bg, към Асоциацията на европейските
Онлайн консултация за по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС
Онлайн консултация за мнения и предложения за това как да направим по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС се
Идеята, че емоциите са враг на обективността в журналистиката, е нелепа, смята Гавин Рийс от „Дарт център за журналистика и травма“
Идеята че емоциите са врагът на обективността в журналистиката, идеята, че ако почувстваш нещо, то ти не си обективен, е