Девет от десет българи категорично подкрепят правото на легален аборт
Категорична подкрепа с 89,5% на
българското общество за правото на планиран легален аборт показват данните от
национално-представително проучване, възложено от Български фонд за жените
(БФЖ) на социологическа агенция Алфа Рисърч.
С
него стартира информационната кампания
за репродуктивните права на жените „Моята съдба. Моят избор“, която цели да
популяризира нагласите на българите по темата и да развенчае митовете, които се
използват като аргументи от някои политически партии и религиозни организации,
в опит за забрана на легалния аборт в България през последните месеци.
Обществените
нагласи са категорични, че абортите трябва да бъдат разрешени, като жената и
партньорът ѝ трябва да имат правото сами да решават този въпрос. Общественото
мнение също така е консолидирано около тезата, че правото на аборт е фундаментално човешко право на всяка жена – така
смятат 89 на сто от пълнолетните граждани на страната.
Резултатите от изследването показват още, че подкрепата за
правото на аборт далеч не означава подкрепа за безотговорно поведение,
напротив: 86% от българите са на мнение, че е най-добре жената да се
предпазва от нежелана бременност, но, ако такава се случи, тя трябва да има
право на избор, дали да направи аборт или не.
Добрата
здравна и сексуална култура на мъжете и жените се разпознава като ключова
предпоставка за отговорно и безопасно репродуктивно поведение, включително
предпазване от нежелана бременност. В това отношение мнозинството от 76% от българските граждани застават твърдо
зад позицията, че още в училище е необходимо да бъдат въведени часове по
здравно и сексуално образование. Това мнение споделят както по-възрастните,
така и по-младите поколения, както мъжете, така и в още по-голяма степен –
жените, живеещи в различни населени места и с различен социално-икономически
статус. Предадената от специалисти информация се възприема като значително
по-надежден начин подрастващите да придобият знания за репродуктивното си
поведение в сравнение с други източници като интернет и др.
Обществените
нагласи са категорични и по въпроса, че забрана
на абортите би донесла значително повече негативи, отколкото позитиви –
както лично за здравето на жените, така и в социален план. На база на негативен
опит в миналото две са очакваните най-сериозни последици: на първо място,
нарастването на нелегалните аборти с всички рискове за здравето на жените (73%),
на второ - увеличаване броя на
изоставените деца (55%). Тезите, лансирани от противниците на легалните
аборти, остават крайно непопулярни в нагласите на хората: според едва 6%
забраната на абортите би решила демографската криза, а 9% са на мнение, че ще
се раждат повече деца, които ще бъдат отглеждани от своите родители.
Обществото
е далеч от убеждението, че абортът е сред основните фактори за демографската
криза. Напротив, той е най-рядко припознаваната причина за обезлюдяването и
застаряването на населението. Според
мнозинството от гражданите в основата на демографския проблем стои комплекс от
социално-икономически фактори: на първо място – ниските доходи, които
принуждават много млади хора да емигрират в чужбина, като по този начин
намаляват жените в детеродна възраст у нас (82%), на второ – световната
тенденция в развитите страни, от която България не остава незасегната - да се
раждат по-малко деца, но да им се осигуряват по-добри условия на живот и
качествено образование (58%), и на трето място – цялостното застаряване на
населението (57%).
По въпроса как трябва да се заплащат
абортите – лично или от държавата, всеки втори е на мнение, че следва да бъдат
покривани от здравната каса, при условие, че жената е здравно осигурена. Останалата част от гражданите се
затрудняват да вземат отношение по темата (26%) или смятат, че тази процедура
трябва да бъде платена, независимо дали жената е осигурена или не (22%). Зад
тезата, че разходите за аборт следва да се поемат от НЗОК, по-силно застават
жените в активна възраст (30-50 г.), заети с неръчен труд, които в най-голяма
степен биха могли да се възползват от правото здравната каса да заплати такава
процедура, ако им се наложи.
Проучването
регистрира сходни позиции по тези въпроси сред всички социално-демографски
групи в страната: както сред по-младите, така и сред по-възрастните, в големите
и в малките населени места, както сред жените, така и сред мъжете, сред хора с
различен образователен и социално-икономически статус.
Проучването е проведено в периода 3-12 август 2019
г. сред 1000 пълнолетни граждани на страната чрез пряко стандартизирано интервю
по домовете с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип
населено място извадка с подбор на респондентите по квота на база данните на НСИ
за социално-демографската структура на страната. Проучването е достъпно тук.
Кампанията
„Моята съдба. Моят избор“ може да бъде проследена в социалните профили на
Български фонд за жените във Фейсбук и Инстаграм в следващите седмици. Следете за публикации с хаштаг #МоятаСъдбаМоятИзбор.
Публикувано от:
Български фонд за женитеСходни публикации
Представяне на доклада „Нагласи към ЛГБТИ+ учениците в българските училища - второ национално проучване"
На 15 ноември от 10:00 ч фондация „Сингъл Степ” ще представи резултатите от второто национално проучване на преживяванията на
„Нито една повече“: Шествие срещу насилието над жени
На 25 ноември, Международният ден за борба срещу насилието над жените, отново ще излезем ЗАЕДНО по улиците, за да покажем
Социални работници ще бъдат обучени във Враца по подхода „#Мога сама“ в помощ на жени, попаднали във връзки с насилие
Обучение на социални работници, психолози, кариерни консултанти за подхода „#Мога сама“ организира във Враца неправителствената