Анализ на Института за пазарна икономика: Модели на финансиране на здравеопазването: Възможности за България.

Модели на финансиране на здравеопазването: Възможности за България

Резюме

Здравните системи по света са в постоянно състояние на реформа, като при страните с по-ефективни и по-ефикасни здравни системи тези реформи се базират на доказателства. В България процесът на реформа често е критикуван като лишен от цялост, непоследователен и характеризиращ се с противоречиви мерки. Нещо повече – резултатите от работата на системата се влошават въпреки постоянното увеличение на разходите за здравеопазване. Това води до напрежение както в обществото, така и в самия сектор.

Целта на настоящия анализе да подпомогне усилията на българската държава за провеждане на реформи чрез сравнително изследване на добрите практики за финансиране на здравната система. Анализът обхваща четирите основни модела на финансиране – бюджетно, здравноосигурително, здравнозастрахователно и чрез система от лични сметки, като представя силните и слабите им страни и прави предложения за реформи в България.

(1) Системи на бюджетно финансиране: данъчно финансираните модели на здравеопазване са онези модели, при които над 50% от общите публични разходи за финансиране на здравеопазването се базират на общи данъци. За разлика от здравноосигурителните модели, в данъчно базираните липсва пряка връзка между приходите от данъци и правото на здравно обслужване. Те се характеризират с пълно покритие, финансиране на здравните услуги чрез общи данъци, управление на предоставянето на здравни услуги от държавата и относително ниски административни разходи. Налице са неравновесия в предлагането на услугите, които често водят до формиране на листи на чакащите. В анализа по-подробно са представени системите на Великобритания, Дания и Швеция.

(2) Системи на здравно осигуряване: здравното осигуряване е форма на финансиране и управление на здравните разходи чрез здравноосигурителни вноски въз основа на обединяване на риска. Здравното осигуряване противодейства както на финансовия риск като осигурява достъп до скъпоструващо лечение, което е непосилно за отделни лица, така и на здравния риск, като балансира между осигуряващите се и тези, които ползват здравните услуги. По този начин се осигурява едновременно финансова защита на здравноосигурените лица и сравнително справедлив начин за финансиране на здравните разходи, който позволява широк достъп до здравни стоки и услуги. Въпреки това приложението му не е лесно или праволинейно и редица страни с ниски доходи или слабо развити институции изпитват затруднения с управлението му, включително финансовото му управление, от една страна, и осигуряването на универсален достъп до здравни стоки и услуги, от друга. В ЕС най-известните здравноосигурителни модели от този тип са тези във Франция, Германия и Холандия, затова те са  представени по-подробно.

(3) Системи на здравно застраховане: здравните системи, базирани на доброволно рисково застраховане, също могат да се срещнат в някои страни, макар и почти никъде в чист вид. В Европа те не са популярни като системи за пълно финансиране на здравеопазването. Основният принцип при тях е, че всеки пациент сам преценява дали да се застрахова здравно и за какъв пакет услуги. Разходите под формата на рискова премия са индивидуални (съответно различни) и в повечето случаи зависят от здравословното състояние на пациента. При тях в общия случай покритието не е универсално, рисковото управление е децентрализирано, административните разходи са относително високи, типична е свръхупотребата на ресурси и високият общ разход за здравеопазване. В анализа са представени по-подробно системите на САЩ и Швейцария.

(4) Системи от лични здравни сметки: единственият представител на такава система е Сингапур. Там системата за финансиране на здравните разходи представлява комбинация от лична отговорност за здравето на осигурените лица чрез лична спестовна сметка за здраве и държавна подкрепа (под формата на държавни субсидии) за нискодоходните групи от населението. Освен задължение за здравно осигуряване, пациентите са задължени да доплащат и част от медицинските разходи над определена сума. Натрупаните средства по личната сметка на здравноосигуреното лице могат да бъдат използвани както от него, така и от членове на семейството му за покриване на разходи, свързани с хоспитализации, амбулаторна хирургия и някои извънболнични разходи, както и за разходи за здравно застраховане. Съществуват също така фондове за катастрофична застраховка, за медицинска социална защита и за дългосрочни грижи. За системата е типична високата лична отговорност за здравето и високата финансова култура, която позволява добро управление на ресурсите.

Анализът включва също така представяне на няколко класации и оценки на здравните системи по света, които могат да се използват за преценка на тяхното качество в сравнителен план. Тези класации ползват разнообразни методологии, отнасят се за различни периоди и включват различен набор от държави. Въпреки това, от тях може да се придобие обща представа за мястото на здравната система на България в сравнение със системите на други държави. Основният извод е, че в почти всички класации България заема ниска позиция, като слабото представяне се свързва повече с ниско качество на здравните услуги и слаби здравни резултати, отколкото с конкретния модел на финансиране на здравната система. В същото време правят впечатление добрите позиции на осигурителните модели, в които е налице конкурентен пазар.  

На база на направения преглед анализът прави подробни препоръки за това какво трябва да включва една бъдеща реформа в модела на финансиране на здравната система в България:

Пълният текст на изследването е достъпен ТУК

За повече информация за изследването:

Калоян Стайков - kaloyan@ime.bg, (02) 952 62 66

Петя Георгиева - petya@ime.bg, (02) 952 62 66