Международна конференция по проекта Chapter очерта насоки за прекратяване употребата на телесно наказание на деца в Европа

Международна конференция, в която се включиха над 50 представители на граждански организации и институции от България, Португалия, Исландия и Кипър, очерта насоки за прекратяване на телесното наказание на деца в Европа. Събитието се състоя във Френския институт в България и представи основните изводи от проекта „Да отворим нова страница в разбирането за телесното наказание“ (CHAPTER – Children Help movement Against Physical Threatening and Emotional Repression), който се изпълнява от Фондация „П.У.Л.С.“, Перник в партньорство с Национална мрежа за децата, EVRIS – Исландия, UMAR – Португалия и Hope for Children – Кипър с финансовата подкрепа на Програмата за правата, равенството и гражданството на Европейския съюз.

Представителите на четирите държави, участници в проекта, обсъдиха и акцентираха върху негативните последици от телесното наказание за децата и обществото и тенденциите в световен мащаб то да бъде все по-слабо предпочитана практика, въпреки, все още широкото му приложение в държави със силно патриархален модел на възпитание, като България, Кипър и Португалия.

Над 2/3 от родителите в България са употребявали телесно наказание над децата си, а за близо четвърт това е системна практика, сочи проучване на агенция „Ноема“ и Национална мрежа за децата, представено от Славянка Иванова от „Ноема“ по време на конференцията. Част от проблема е намаляващото време за общуване между родители и деца, което се очертава като тенденция в резултатите от проучването. При липса на общуване, липсва и разбиране на действията на децата от родителите, което често е предпоставка за телесно наказание.

В българското законодателство няма ясна дефиниция на телесното наказание над деца, няма и съответна на деянието наказателна санкция. Необходимо е Парламентът да започне да обсъжда дейности за премахване на телесното наказание на деца, поясни Марияна Евтимова от Фондация „П.У.Л.С.“ „Зад шамара стои много слабост, много безсилие, много тревожност. Между възрастните, ако някой удари шамар на друг, това ще бъде последвано от някаква форма на наказателно преследване. Но ако удариш шамар на дете, това остава безнаказано. Удрянето на шамар на дете се приема като право на родителя“, каза още Евтимова. Насилието съществува и тогава, когато човек не осъзнава, че това се случва с него. До такава степен насилието се е наложило в семейството, че децата не са чувствителни към него – не са чувствителни нито когато е насочено към тях, нито когато е насочено към другарчетата, обясни тя.

В Португалия телесното наказание над деца е забранено в училищата, институциите и у дома, като забраните са довели до драстичен спад на насилието над деца в училищна и институционална среда. За момента обаче телесното наказание над деца продължава да бъде широко използвано поради дългата история на употребата му като възпитателен метод, разказаха представители на UMAR – Португалия.

Представители на EVRIS – Исландия разказаха за Исландския модел, който първначално е въведен за превенция на наркотични зависимости сред младежите и децата, но впоследствие се развива като метод за справяне и с други проблеми, като насилието над деца. Основните акценти методът поставя върху развитието и тренингите за позитивно родителство, позитивно учителстване и сътрудничество между родители и учители, така че да бъде повишен капацитетът на възрастните да общуват, отглеждат и работят с децата. Структурира се и свободното време на децата, като те се ангажират с организирани дейности с участието на отговорен възрастен, което е силен фактор за превенция на рисково поведение и наислие сред децата.

Любомир Крилчев от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) разказа за модела „Барнахус“, който предвижда гъвкава координация на институциите и мултидисциплинарна услуга за деца, пострадали от или свидетели на насилие, предоставяна под един покрив. Моделът въвежда изграждането на специализирани къщи, в които децата са обслужени максимално бързо от психолог, медицински специалист, интервюирни за съдебни цели и насочени към необходимите терапевтични услуги, акос е налага. Детските къщи са въведени за първи път в САЩ, но много добре възприети и развити в Исландия, която впоследствие подпомага въвеждането на модела и в други европейски държави.

Като основни насоки за преодоляване на телесното наказание над деца участниците в конференцията очертаха въвеждането на законодателни дефиниции и забрани за телесно наказание, промяна в обществените нагласи, насърчаване и подкрепа за позитивно родителство и позитивни методи за възпитание и обучение сред учителите, както и изграждане на работещи платформи за сътрудничество между учители и родители.

Целта на проекта CHAPTER е, следвайки добрите практики от Исландия, да се създаде и пилотира програма в 3 държави (България, Португалия и Кипър) в посока на признаване и овластяване на децата и техните родители, както и на институциите за прекратяване на моделите, при които се използва телесно наказание и емоционално насилие над деца, както и на иницииране на процес на самосъзнаване на личната стойност на най-младите членове на обществото. Проектът също така цели да се повишат знанията и уменията за ефективно и позитивно родителство и възпитание; да се изгради методология за представяне на проблема и преосмисляне на телесното наказание; да се повиши осведомеността на обществото за трудните преживявания и последствията, които телесното наказание оказва върху децата и младите хора; да се изследват и приложат добри практики от Исландия; да координира усилията на различните социални структури и общности да работят в посока на законодателни промени за премахване на телесното наказание.