Проведе се второто издание от поредицата „Диалози за София" на тема: Бедност и отпадъци

На 19 юли 2018 г. се проведе второто издание от серията дискусии „Диалози за София", посветено на темата  „Бедност и отпадъци". Поредицата е съвместна инициатива на Форум Гражданско Участие и Визия за София по проект „Граждански разговори за споделена Визия за София и крайградските райони", който се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма „Европа“ 2018.

На събитието присъстваха Лилия Христова – обществен посредник на територията на СО, Анна Стойкова – общински съветник и зам.-председател на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори към СОС , Йоанна Драгнева – член на комисията, Цветомира Георгиева и Анелия Атанасова от екипа на програма Европа.

Меглена Герасимова (координатор направление Хора) и Рашид Рашид (координатор направление Околна среда) представиха наличните данни, изследвания и анализи по взаимовръзките  на темата: Бедност и отпадъци. 

Те бяха обсъдени и допълнени в публична дискусия с участието на представители на държавната и общинската администрация, неправителствени организации, активисти и граждани, които се включиха с коментари и идеи.

От презентацията стана ясно, че към момента няма достатъчно информация и представителни проучвания, за да се изгради ясна представа кои и колко са уличните събирачи. В зависимост от гледната точка те биват определяни по различни начини и общото възприятие, че това са бездомни хора, често етнически роми, които имат доходи под минималните за страната, не отразява напълно реалността. Презентацията показа и как работи системата за събиране на отпадъци в града по отношение на управлението на смесен битов отпадък и разделно събиране и бяха маркирани нейните характеристики, от които “уличните събирачи” се възползват. Набелязани бяха решения на подобни проблеми от други страни по света и се обсъдиха ползите (осигуряване на работа и доходи и увеличаване на дела на оползотворените отпадъци) и вредите (замърсяване на въздуха и околната среда, отклоняване на средства, имуществени щети, влошено качество на живот) от участието им в системата към момента.

Екипът на Визия за София предложи три възможни подхода за справяне със свързаните проблеми: независимо решаване на екологиния и социалния проблем; легализиране на работата на уличните събирачи в системата за управление на отпадъците; и временно включване на събирачите в системата за управление на отпадъците с цел отклоняване от сектора в дългосрочен план. Трите възможни посоки на работа бяха обсъдени от присъстващите представители на заинтересованите страни.

Полина Павлова от Тръст за социална алтернатива посочи, че интегрираният подход е най-подходящ и фактът, че тази дискусия се случва, е добър старт на работата в тази посока.  Според нея обаче легализирането би било трудно, тъй като част от уличните събирачи са загубили вяра в системата и трудовият договор не е опция за тях, а други хора не биха могли да се вместят в работно време поради различни причини. Голяма част нямат лични документи и са неграмотни. Интеграцията им ще отнеме много време, и затова трябва да се инвестира предимно в образованието на младите хора и деца.

Евгения Tашева от „За Земята” посочи, че подобен неформален сектор има навсякъде и в Париж например събирачите имат официална организация. Като основен проблем тя посочи липсата на доверие в системата за управление на отпадъците и ако ние не променим поведението си, ще съществува нужда някой да обира след нас. За нея основната отговорност е на държавата и общините – да осигурят пряк достъп до достатъчно контейнери за разделно събиране и таксата за смет да зависи от това колко отпадъци не сме разделили. Справянето с бедността според нея трябва да започне с изследване на тези хора, да продължи с диалог с тях и след това фирмите да се възползват от уменията им, като им предложат условия за работа.

Николина Иванова, началник отдел Социални услуги за възрастни лица от Агенция за социално подпомагане, поясни, че от своята позиция подкрепя интегрирания подход. Работейки основно с хора без дом и от ромската общност, тя  смята, че това са хора, които не искат да работят и да се квалифицират и че в това е големият социален проблем, тъй като социалните услуги се ползват доброволно и ако един човек не иска да ги ползва, няма как държавата и общината да го задължат. Затова тя препоръча следването на интегриран подход, който да включва широки образователни и комуникационни кампании.

Лорита Радева, председател на Постоянна комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори към СОС предложи “паралелен подход”, който да включва широк образователен процес – за ползване на системите, които общината създава и предлага. Тя посочи, че съвместната паралелна работа и този вид обмен на мнения с гражданските организации е винаги много полезна, и че трябва да се работи за готовността на гражданите да се включат системата за разделно събиране на отпадъците още от училищата и детски градини. Г-жа Радева спомена също, че предстои подписване на нови договори с изпълнителите на цветните контейнери и че при предното договаряне е поискано намаляване на отворите на съдовете, което се е отразило на ефективността на разделното събиране.

Станислав Николов от Асоциацията на специалистите по управление на околната среда посочи, че след намесата на уличните събирачи част от отпадъците, негодни за продаване, остават около съда, други остават около площадките за изкупуване на суровини. Това замърсява околната среда и създава екологичен проблем. За него временното включване на уличните събирачи не е най-добра система, защото те имат роля, но не и в системата, която може да постигне 100% събираемост и оползотворяване на отпадъците, и постигане на целите, поставени от ЕС. Той посочи още, че анонимността на отпадъците е най-големият проблем и трябва да се въведат мерки, които да задължат юридическите лица да събират разделно.

В дискусията взеха участие общински съветници и представители на различни заинтересовани страни. Позиция споделиха от Горичка.бг, Спаси София, Vox Populi, „Храна, не война“. „500 маркера" графично визуализираха дискусията, Тихомира Методиева – Тихич засне събитието, а Ива Таралежкова, Десислава Христова и Диана Андреева организираха модерацията.

Проект „Граждански разговори за споделена Визия за София и крайградските територии” се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община, Програма Европа 2018 г. от Сдружение „Форум Гражданско Участие”.