Писателката с будно гражданско перо - Благовеста Пугьова

Настоящият материал е част от поредицата „СЪВРЕМЕННИ БУДИТЕЛИ В ИЗКУСТВОТО“, посветена на авторите с отличени творби и техните послания в конкурса за артисти-активисти „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК“. Конкурсът бе организиран през пролетта на 2018 г. от Български център за нестопанско право (БЦНП) заедно с глобалната платформа за социално ангажирано изкуство Fine Acts. Чрез изразните средства на трите изкуства: фотография, изобразително изкуство и литература, участниците в конкурса бяха изправени пред творческото предизвикателство да изразят своето отношение и разбиране към гражданските права и свободи с фокус върху свободата на словото, на събранията и на сдружаването като фундаментални елементи на демократичните общности. 

Снимка: Forbes Friedrich Naumann Foundation

Благовеста Пугьова бе отличена на трето място в категорията „Текст"на конкурса „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК“ за авторските й стихотворения „Стъпила на Партийния дом“ и „Археология от бъдещето". На запитването: „Коя е Благовеста и каква е нейната мисия в живота?“ отговоря, че при нея този въпрос има три коренно различни верни отговора. Понякога се представя като поет, в определени ситуации е мениджър в голяма компания, но най-често казва, че е основател на фондация „Подарете книга“ и инициативата „Подари време“. Именно това е каузата, в която вярва силно и работи усилено вече 8 години, опитвайки се да привлича още и още доброволци – подчертава, че не подаряват книги, както подвежда името им, а подаряват време на деца, настанени в институции. (podarivreme.org)
 

В следващите редове ще откриете и други любопитни факти за творческия й път, решението й да участва в конкурса и какво за нея означава социално ангажирано изкуство.

За писането и първото вдъхновение

Ако мога да броя писането на детски стихчета от втори клас за начало, то оттогава се занимавам с писане. Като студентка се запознах с поети като Тома Марков, Мартин Карбовски, Калин Терзийски, Стефан Иванов и прекрасната Екатерина Йосифова, всеки от които по различен начин ми помогна да повярвам, че има смисъл да споделя това, което пиша, и не е нужно да повтарям все: „Аз за мен си ги пиша, не ме занимавайте“. Така и се стигна до издаването на „Утре в 10 на Луната“ (2014 г.) с прекрасните хора от издателство Жанет 45. Сега продължавам да пиша, но не мисля за втора книга.

За решението да участва в конкурса „Граждански будилник“

Снимка: Тюнчер Еминов 

За смисъла и посланията на стихотворенията „Стъпила на Партийния дом“ и „Археология от бъдещето“

Тръгвайки от сблъсъка с даващите хора, които всеки ден срещам с „Подарете книга“, и двете стихотворения се гневят срещу онези, които живеят без мисъл за другите – тези около тях и тези след тях. И точно както в едното, понякога ти се иска да викаш горе от покрива на най-високата сграда в града, била тя и с такава история, и да им кажеш не какво трябва да правим, а какво МОЖЕМ да направим. Като човек на действието (и овен) се опитвам да говоря за свободата като гражданско право, което не трябва някой да ти даде, а ти трябва сам да осъзнаеш и да си го вземеш. Това осъзнаване е свободата и чак след това идва освобождението.

За социално ангажираното изкуство

Изкуството трябва да бъде истина и затова е важно да правиш, каквото проповядваш – не можеш да правиш истинско социално ангажирано изкуство, без да си се доближил до социалните проблеми, които засягаш. Тогава личи, че не си истински, че болката ти не е истинска. При мен писането се случва лесно, защото имам много поводи да се гневя – пиша за това, което ми се случва и логично много от стихотворенията ми са пряко свързани с работата ми с доброволците и децата от институции

За пресечната точка между творчеството и гражданските права и свободи

При мен темата за граждански права и свободи е неизменна част от ежедневието ми. Основното ми занимание е събуждането на хора, които да помагат на група деца в неравностойно положение – събуждам ги да повярват, че имат власт да променят света, започвайки от света на едно дете.

Често се замислям дали тези, на които помагам, са децата или по-скоро доброволците. Тези мисли, срещи и случки много често се превръщат в стихотворения, които са по-скоро за правото на свобода и борба, отколкото за правата на самите деца. Такъв е например този откъс от „Кутия за деца“, което писах, след като се върнах много тъжна от дом, в който имаше деца, които в 7 клас на 16 г. не могат да четат:

„И когато вечер си тръгвам по пътя към моя град,

кроя планове как ще ви направя революция,

как ще сложа бомба пред къщите на виновните,

смели планове и после заглъхващи, отлагани...

...защото ние, хората, сме егоисти.

И доброжеланието ни ляга

на кушетката до егоизма

да си почива вечер след работа.“

________________

Стихотворенията на Благовеста „Стъпила на Партийния дом“ и „Археология от бъдещето“, както и останалите завладяващи фотографии, илюстрации и текстове, които впечатлиха журито в конкурса, ще намерите в зина „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК – правата през погледа на изкуството“

Настоящият материал е подготвен в рамките на проект „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК – правата през погледа на изкуството“, изпълняван от Български център за нестопанско право в партньорство с международната платформа за социално ангажирано изкуство Fine Acts. Проектът e финансиран от Програма „Култура” на Столична община за 2018 г.