Съвременният граждански будител в писането – Калоян Захариев

Настоящият материал е част от поредицата „СЪВРЕМЕННИ БУДИТЕЛИ В ИЗКУСТВОТО“, посветена на авторите с отличени творби и техните послания в конкурса за артисти-активисти „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК“. Конкурсът бе организиран през пролетта на 2018 г. от Български център за нестопанско право (БЦНП) заедно с глобалната платформа за социално ангажирано изкуство Fine Acts. Чрез изразните средства на трите изкуства: фотография, изобразително изкуство и литература, участниците в конкурса бяха изправени пред творческото предизвикателство да изразят своето отношение и разбиране към гражданските права и свободи с фокус върху свободата на словото, на събранията и на сдружаването като фундаментални елементи на демократичните общности.  
 
Драги читатели,

Днес в рубриката ни „Съвременни будители в изкуството“ ви представяме писателя-юрист Калоян Захариев. Калоян спечели първа награда в категорията „Текст“ на конкурса „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК“ за авторския си разказ „Цената на мълчанието“.  В професионален план той е избрал правото като свое призвание. Обича да пише и да чете и споделя, че това го спасява от пристъпите на лудост, които заливат всеки един от нас в ежедневието ни. Казва също, че има простичка мисия в живота - иска да остави след себе си нещо, за чието съзидание никога няма да съжалява по какъвто и да е повод.

 
За писането и първото вдъхновение

Пиша от дете и честно казано трудно мога да посоча точна година, в която започнах. Помня само, че първо писах в онези малките ученически тетрадки, които все още грижливо пазя и понякога разтварям къде със срам, къде с гордост. В онези времена, когато все още не във всеки дом имаше компютри, много се бях запалил по книгите-игри, които бяха истински хит в самото начало на новия век. Първите ми творби бяха именно книги-игри, в които изграждах глупави герои и още по-глупави приключение. Сега ми е донякъде смешно, но тогава това значеше много за мен и прекарвах безброй часове над поредната тетрадка, изписана с грозния ми почерк.

Творческият ми път… както и повечето неща в живота ми всъщност… започна неуверено и всъщност хаотично. Едва в университета сложих нещата в ред, научих се какво всъщност трябва да прави един писател. Учители ми бяха само книгите, нямаше кой да ми покаже, нямаше курсове, които да ме научат. След това нещата просто продължиха. Участвах в литературен конкурс. Не го спечелих. Участвах в друг. И него не го спечелих. Участвах в десети… петнадесети… двадесети… литературен конкурс. Накрая ме класираха на трето място. Още помня, че това беше конкурса на компанията за компютърни игри „MastHead Studios“ за разказ по сюжета на разработвана от тях игра.
След това нещата тръгнаха малко по-уверено. Успях да издам няколко романа, да спечеля още конкурса, да се запозная с други творци, включително такива, от които съм се вдъхновявал и учил.

За решението да участва в конкурса „Граждански будилник“

Темата ми беше интересна и пълна с предизвикателство. Като човек, чиято любима наука продължава да бъде историята, съм запознат с диктатурите, на които светът е ставал жертва. И странното е, че всички знаем имената на тези диктатори, но малцина се сещат за имената на хората, които са се борили срещу тях.

Моят разказ е просто скромен опит да припомня, че на света все пак има и хора, които не скланят глави пред тиранията. Имената на тези хора не бива да бъдат забравяни.

За смисъла и посланията в разказа „Цената на мълчанието“

Историята в разказа „Цената на мълчанието“ е проста, а посланието – не чак толкова. Разказът отразява късче от живота на Фриц Герлих – немски журналист, имал куража да се изправи срещу завзелия властта Адолф Хитлер.  Използвал е единственото оръжие, което е имал – словото. Герлих е завършил живота си трагично в концентрационния лагер в Дахау.

Няма как да не се възхитя от смелостта на един обикновен, дребен човек, който застава с гърди срещу мощта на цяла тирания, неподбираща средствата да се справи с враговете си – истински и мними.

Чрез делото на Герлих реших да покажа правото върху, което стъпва всяка една демокрация – свободното слово. Без него сме обречени да тънем в мрак и безпросветност и именно ние, българите, сме го изпитвали в продължение почти на половин век – време, което за щастие е отминало, но за съжаление много от нас помнят с умиление.
 
За социално ангажираното изкуство
 
Всяко изкуство е социално ангажирано, защото то служи на хората. Прави ни по-добри, по-умни, по-гневни, по-свободомислещи, по-сърдити, разделя и обединява, създава и разрушава връзки, но във всички случаи – не ни оставя безразлични.
 
За пресечната точка между творчеството и гражданските права и свободи

Ще призная, че „Цената на мълчанието“ е първият разказ, в чиято основа лежи темата за граждански права и свободни. Когато пиша рядко се замислям какво всъщност пиша. Просто оставям празната страница да ме насочва в посоката, която тя иска и много рядко крайния резултат има нещо общо с плануваното.

В „Цената на мълчанието“ обаче успях да овладея празната страница до степен да ме послуша какво всъщност искам и имам да кажа на света. Крайният резултат изненада дори мен самия, за разнообразие – приятно.

 
Посланието на Калоян към аудиторията
 
Светът е по-голям от екрана на телефона, от лъскавата страница на модното списание и от новия пост във Фейсбук. Дайте му възможност да ви покаже своите хубави и не чак толкова хубави страни. Четете, обичайте, излезте на разходка, обадете се на стар приятел или просто поседнете за кратка почивка. Вижте малките неща и ще се изненадате колко са прекрасни.


Целия разказ „Цената на мълчанието" може да прочетете в специалното издание - зин „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК – правата през погледа на изкуството“.