Форма на разказвачество или сторителинг: глобална лексика за „тренди" звучене или и още нещо

Наскоро четох, че ако в момента Шекспир чуе съвременния английски език, щял да разбере едва от половината думи, които се използват. Страх ме е да си помисля за недоумението, в което ще изпаднат нашите писатели и поети от преди има няма стотина години, като чуят глаголи като „хейт", „лайквам", „тагвам“, „скипвам“. Същото като на настоящ седмокласник, принуден да спре да „браузва“ и „данлоудва“, за да стъпи в полето на „По жътва“ или да послуша „Бай Ганьо“.

Сега обаче ударението ми е върху тренди думата „сторителинг“ (storytelling), която все по-често се пренася от английския език без да се търси точен превод на български. А ние си имаме хубавата дума „разказвачество“. Защо сторителинг се внедри в езика и дали е само тенденция за преминаване към някаква глобална лексика или в него има смислов пълнеж, който не се побира единствено в думата „разказвачество“? Сторителинг комбинира едновременно „история“ (story), тоест съдържание и „разказване“ (telling), формата на разказа. В този смисъл преводът на български би следвало да бъде „разказна форма“ или „форма на разказвачество“.

В сторителинга обаче има и още нещо. Той се възприема от едни като техника за инструментализация на разказната форма в политическата и организационна комуникация, а така също се използва като средство за влияние, постигане на въздействие и определено внушение. Със сторителинга се свързва така наречената наративна журналистика, базираща разказваческите си конструкти не толкова върху чистите факти, а върху самия начин на представянето им. Колкото по въздействащ и сензационен е той, толкова е по-успешен в надпреварата за зрителското внимание, независимо, че се пристъпват всякакви етическите принципи и задръжки.

Сторителингът или конструирането на определено съдържание с елементите на разказ и придаването му на определена форма според целта, канала и публиката не е нов феномен. Това е техника за изграждане на истории, през които се пренася определено послание, внушение, емоция, вярване, ценност или друго. Едностранчиво би било да се приеме сторителинга само като техника за влияние и манипулация. По-скоро е коректно да се мисли като инструмент, ефективното използване на който би могло да постигне търсените резултати. Намеренията на тези, които го използват, като част от рекламата, ПР убеждаващата комуникация или политически и корпоративни цели са нещо съвсем различно (с крипто валутата се влезе в подобен дебат, когато тя беше обвинена, че се използва като средство за закупуване на оръжия, но това са просто виртуални пари, а за какво ще ги ползват притежателите им не е проблем на самата крипто валута).

Погледнато от друга гледна точка, сторителингът би могъл да се използва като метод за работа с историите, включващ техники за създаването им в определена разказна форма. Разказвачеството заема основно място в наративния живот на семействата и общностите, но върху него въздействат различни не до там благоприятни фактори като „крадците на време“ мас медиите, спестяващите усилия устройства, чрез които се губят редица умения, поводи за общуване и социализация, повишаването на комерсиалните истории със супер размер, които превръщат собствените ни ежедневни разкази да изглеждат сякаш не заслужават внимание.

В този смисъл, разказването на истории или сторителинг, особено в днешния свят на споделено знание и глобална свързаност, е по-важно от всякога, защото чрез тях би могло да се постигне поведенческа промяна. Историите, независимо от средата в която са родени и се разказват, не са просто съдържание. Те са много по-сложни феномени и далеч надхвърлят границите на разказ в определена форма. Те са ритуал, древен колкото човечеството, чрез тях се предава опит и знание, те са израз на въображението, форма на креативност, те са съзидателен процес, защото имат силата да появяват нови светове.

Майсторството е в това да си добър разказвач. Или сторителър.

Виж как да кандидатстваш за обучение DIG your story! Storytelling as a powerful tool in the youth work context (13-21 август 2018, Добринище - България) за да се научиш да си добър дигитален разказвач. 

Деяна Драгоева