ЮЛНЦ и новият Закон за мерките срещу изпирането на пари

29 март 2018 г.

На 27 март 2018 г. бе обнародван новият Закон за мерките срещу изпирането на пари. С него в българското законодателство се транспонира Директивата на ЕС 2015/849 от 20 май 2015 година относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

НАЧАЛОТО

Публикуваният за обсъждане през май 2017 г. проект на закон предизвика сериозна реакция от страна на гражданските организации. БЦНП изпрати становище до отговорните за разработването на законопроекта институции – ДАНС и МВР, като заедно с Национална мрежа за децата, Форум гражданско участие, Български дарителски форум, Институт за пазарна икономика, Европейски институт и Център за изследване на демокрацията инициирахме събирането на подкрепа за позицията ни по законопроекта в частите му, засягащи неправителствените организации. Общото ни становище бе подкрепено от над 200 организации от страната.

ЗАЩО?

Причината за подобна реакция бе, че според проекта на закона се увеличават задълженията на ЮЛНЦ наравно с банки, застрахователни дружества, инвестиционни посредници и др. Проектозаконът предвиждаше ЮЛНЦ да прилагат същия обем от засилени, в сравнение с досегашната регулация, мерки, независимо от сериозната разлика в обема и сферата на дейност, включително и липсата към момента на ясно разпознат риск от използване на дейността на ЮЛНЦ за изпиране на пари или финансиране на тероризма у нас.

Продължихме нашата кампания и след като на 22 август 2017 г. проектът на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари бе внесен в Народното събрание. Отново изпратихме становището, адресирано до водещата в разглеждането на законопроекта в НС Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. На първото заседание на Комисията, в което участваха и представители на БЦНП, нашите аргументи бяха обсъдени и бяхме поканени за участие в експертна работна група към Комисията, която да даде предложения за промени в законопроекта преди разглеждането му на второ четене.

ДИСКУСИЯТА

БЦНП имаше възможност да защити необходимостта от регулация, която:

да е в съответствие с международните стандарти в областта (Препоръките на Групата за финансово действие срещу изпирането на пари - FATF) и критериите за оценка на страните за съответствието им с тези стандарти – преди всичко, като се използва подход, базиран на риска. С други думи, да се уреждат законови мерки, въз основа на предварително направен анализ за кого какъв риск съществува от използване на дейността му за изпиране на пари и/или финансиране на тероризъм, и да се държи сметка за ефекта от прилагането на тези мерки на практика;
да съответства на особеностите на неправителствения сектор у нас –1) малкия обем от средства, с който значителен брой от нестопанските организации у нас изобщо оперират; 2) невъзможност за спазване на целия набор от комплексни мерки, предвидени в закона, т.к. те изискват значителен човешки и организационен ресурс на самото НПО; 3) риск от изпадане на едно НПО в несъстоятелност, ако при формално нарушение на закона (например, неизрядна вътрешна документация) се налагат имуществени санкции в размер същия като на една банка, например.

В крайна сметка, позицията ни бе, че е необходимо да се заложат изпълними от сектора мерки, без това да означава компромис с предприемането на адекватни за съвременния свят действия в борбата с рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, от една страна, и без да се стига до необосновано ограничаване правото на сдружаване и свободата на неговото упражняване.

УСПЕХЪТ

ОБЛЕКЧЕН РЕЖИМ НА ТРЕТИРАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ КАТО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА ПО НОВИЯ ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

За разлика от досега действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари, по който всички ЮЛНЦ бяха задължени лица на общо основание и следваше да прилагат същия обем мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както останалите предвидени в закона задължени лица (приемане на вътрешни правила, идентифициране на клиенти, събиране на данни за произход на средства при всяко дарение и пр.), по новия закон спрямо ЮЛНЦ се приложи по-облекчен и съобразен с техните особености подход. Кои са основните задължения на ЮЛНЦ по новите правила, вижте тук.

След обнародването на закона и влизането му в сила предстои разработването на подзаконовата регламентация – правилник за прилагане на закона, както и примерни вътрешни правила, които ЮЛНЦ следва да прилагат при изпълнението на определени критерии. БЦНП продължава да полага усилия да е част от този процес по детайлизиране на новите законови положения, за да може, от една страна, своевременно да информира гражданските организации за задълженията, които имат, как и защо е необходимо да ги спазват, и, от друга, да изисква съблюдаването на международните стандарти в областта от отговорните институции при зачитане особеностите на НПО сектора у нас и гарантиране правото на свободно сдружаване.

Публикувано от: