Елза Горанова: Човек трябва да създава среда, в която останалите да бъдат щастливи и удовлетворени

20 февруари 2018 г.

По време на кампанията „Заедно срещу антициганизма", чрез която ФРГИ адресира най-разпространените предразсъдъци към ромите, ви срещаме с още един от многото представители на ромския етнос у нас, избрали образованието като път към успешната реализация.

Запознайте се 23-годишната Елза Горанова от Лом – студентка по журналистика и човек с мисия да помага на хората и да работи за прeвръщането на България в място, където всеки да може да се развива и да бъде щастлив.

Мечтата на Елза да следва журналистика се ражда още докато е ученичка в гимназията „Найден Геров" в град Лом. Там учи в профил с разширено изучаване на английски език. Изкарва отлични оценки по всички предмети. А когато един ден се прибра с петица в бележника, баба ѝ се разплаква. В семейството ѝ са свикнали да има само шестици.

„Беше много драматично. Баба се притесни, че нещо ми е станало, за да изкарам петица".

Въпреки че е отличничка, Елза не е от тихите и кротки ученици. По време на час винаги има какво да каже, или да пита. От малка е със собствено мнение и позиция по различни въпроси, а това не винаги се е харесвало на преподавателите ѝ.

В гимназията често изненадва учителите със знания, който не са преподадени в клас. Това отдава на любознателността си и на таланта да запомня всичко интересно. Вълнува се най-вече от философия, заради което учителката ѝ по дисциплините от философски цикъл настоява да следва философия. От друга страна обаче баща ѝ държи да последва неговия път и да учи право.

„Не можех да си представя как един ден ще развеждам хора, или ще защитавам убиец. А философията ми е интересна и сега, но не като професия.“

Важна роля за избора на Елза изиграва леля ѝ, която е радио журналист. Именно тя ѝ показва как чрез журналистиката може да се подпомогне разрешаването на различни социални проблеми. Така Елза избира да помага на хората чрез журналистиката.

„Избрах да уча журналистика, защото чрез тази професия мога да съм близо до проблемите на хората и да допринеса за тяхното разрешаване. Това е и смисълът на журналистиката - да бъде от полза на хората, а не да бъдат манипулирани и лъгани чрез нея.“

След като завършва гимназия Елза записва журналистика в Нов български университет. Първият урок, който научава там е, че истината на журналиста не е истината на зрителите и въпреки че всяко предаване на информацията е интерпретация, трябва да бъде особено внимателна какво ще каже на хората.

Учи с интерес, посещава лекциите редовно и участва активно в дискусиите. Заради това колегите ѝ от университета я възприемат като Елза – момичето с мнение, а не като момичето от ромски произход. Особено вдъхновяваща е срещата ѝ с един от преподавателите, според когото днес в журналистиката има нужда от хора като нея, които да умеят да изненадват с въпроси.

Въпреки мотивацията, с която учи журналистика, една ситуация поставя не само избора ѝ на професия под въпрос, но и живота ѝ в България.

Като студентка се интересува от политическа журналистика. Става изборен наблюдател, за да види на практика как се провеждат избори. По време на едни от изборите, на които е наблюдател, докладва нередност. Комисията отстранява докладваната от Елза нередност. На следващия ден представители на докладваната партия настояват да разберат кой човекът, подал сигнал срещу тях.

„Не само, че правилата бяха нарушени, но и търсеха кой е докладвал за нарушаването им, вероятно за саморазправа. Не се изплаших, но се разочаровах от тази действителност.“

Тази ситуация кара Елза да преосмисли направените от нея избори. И все пак решава, че има смисъл да остане и да работи тук, защото някой трябва да промени това положение.

Днес вярва, че медийната среда у нас също може да се промени. Убедена е, че във време, когато журналистиката все повече губи социалната си функция, има необходимост от хора, които да ѝ я върнат. Себе си вижда като един от тези хора.

В момента подготвя дипломна работа, с която ще завърши бакалавърската си степен по журналистика. Гледа телевизия, за да подбере примери, с които да покаже как целенасочено медиите избират да превърнат малкия проблем в голям и обратно – големия в малък.

„Тази тема или ще ме изстреля в телевизията, или ще ме откаже завинаги от нея. Рискът е голям, но аз съм упорита и ще се справя.“

След като се дипломира, планира да учи магистратура в Англия. Категорична е обаче, че след това ще се върне в България, за да работи тук и да бъде полезна на хората.

„Въпреки, че често ми е повтаряно, че България не е моята страна, аз не си представям живота на друго място. Моята родина е България и искам да работя за промяната тук.“

Когато не подготвя дипломната си работа, Елза твори. Пише статии, прави снимки и сладки. Знае български, английски и ромски. Планира да запише курс по испански, за да прокара още един мост към хората. Вярва, че всеки трябва да прави това, което му носи удовлетворение и щастие. Нещо повече, според нея човек трябва да създава среда, в която останалите също да могат да бъдат щастливи и удовлетворени. Мечатае за една по-щастлива България. Затова ако трябва да направи репортаж за страната ни, би представила една по–оптимистична България.

„Ние сме едни от най-песимистичните народи. Вижте новините ни. Постоянно се показват лоши новини, за да може зрителя, настанил се удобно на дивана вкъщи, да си каже, че има и по-зле от него. Затова в репортажа си бих показала хората, които са щастливи и успешни, за да мотивирам зрителя да бъде такъв.“

Снимкa: Личен архив

Публикувано от: