Войната по пътищата: животни срещу хора

Редовните шофьори и пътници, които използват магистралите „Хемус" и „Тракия", със сигурност са попадали на сгазени и убити животни. Въпреки ниската обществена чувствителност към такива инциденти, те могат да бъдат с фатален край и за хората.

Като свидетел на подобни стряскащи гледки, неведнъж съм се питала защо не се предприемат съответните мерки за обезопасяване.

След като се запознах със Закона за достъп до обществена информация и с помощта на юристите от ПДИ, подадох заявление до отговорната в случая институция – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Запитах взети ли са мерки за намаляване на животните, случайно прекосяващи АМ „Хемус“ и АМ „Тракия“? И ако не са, каква е процедурата за предложение на подобни мерки (изграждане на мостове, проходи и пр.), чиято цел е улесняване и обезопасяване на преминаващия дивеч?

Подадох заявлението по електронен път на 28.11.2017 и получих решение за предоставяне на достъп до информация, както и самата информация също по електронна поща, както бях пожелала. Това се случи на 13.12.2017 - с ден закъснение от законовия срок за отговор.

В отговора ми беше разяснено, че са изградени предпазни оградни мрежи, спиращи достъпа на хора и животни до трасето. И че усилено се следи за запазването на целостта им, като се посочваха участъците, при които са протекли последните възстановителни ремонти на т.нар. заешка ограда (АМ „Хемус“, от София до Ябланица – 646 м.) Пояснени ми бяха и причините за нарушаване целостта на оградите (ПТП; пастири, съкращаващи пътя си; срязване в близост до населени места; кражби на части от мрежите и др.).

Не получих обаче отговор на втория си въпрос, което подсказва, че направеното е напълно недостатъчно за ефективното обезопасяване на скоростните пътища.

За съжаление, последните инциденти на магистралите „Тракия“ и „Хемус“ не получиха широка гласност в медиите. На 8.10.2017 Сдружение за дива природа „Балкани“ получава сигнал за произшествие. В стремежа си да прекоси трасето женска мечка на възраст 6-7 години преодолява оградата и бива блъсната от преминаващ автомобил на 27-ми километър, в района на Вакарел. Последствията – животното умира, автомобилът е със сериозни повреди, водачът е ранен.

Пет дни по-рано стадо глигани предизвиква катастрофа отново на АМ „Тракия“ - на 323-ти километър, преди отбивката за Карнобат. Лека кола е със сериозни щети, няма жертви. Оградната мрежа, която предпазва излизането на диви животни в този участък, се оказва скъсана.

Три месеца по-рано елен е повод за верижна катастрофа по автомагистрала "Хемус" в участъка между Шумен и Варна. Водачите на автомобилите са с охлузвания, колите – намачкани, еленът умира.

Описаните инциденти не са единствени. Стълкновенията с внезапно изскочили на магистралите елени, сърни и диви свине зачестяват. Докато сблъсъкът с дребни животни (птици, лисици и зайци) не нанася сериозни поражения върху превозното средство, то челен удар при висока скорост с животно, тежащо 70-80 килограма, крие рискове от пагубен край за водача и пътниците.

В същото време от АПИ не пропускат да споменат в медийното пространство за множеството си проекти за модернизиране на пътната мрежа, струващи милиони. Но подходящи мерки за намаляване на произшествията вследствие естественото придвижване на животните и обстоятелството, че създадените пътища фрагментират техните местообитания, не се предприемат.

Предвид практиката си за проследяване на проблема и активното събиране на данни за такива инциденти, от сдружение „Балкани“ настояват за изграждане на по-здрави огради (в случая край Вакарел пробивът представлява 94-сантиметрова дупка, която всяко животно може да премине на четири крака!), за залагане на зелени мостове, подлези и коридори за преминаване, каквито са тенденциите в други европейски страни.

Проучването ми за обезопасяването на ключови пътни участъци продължава с надеждата темата да бъде поставена на дневен ред в АПИ, като се потърсят адекватни начини за справяне с проблема (нямам предвид поставянето на още табели, предупреждаващи за места с концентрация на ПТП с диви животни!). Защото, ако не сме природолюбители, то със сигурност сме загрижени за живота ни и този на близките ни.

*Ана Вълева е студент във втори курс, специалност „Връзки с обществеността“ към Департамента „Масови комуникации“ на НБУ и премина курса „Достъп до информация и обществени комуникации“. Той се провежда за втора година, в партньорство с НБУ и е част от проекта „Консултативен център за прозрачност“, изпълняван от ПДИ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.