Институт за пазарна икономика/Приходите от незаконната търговия с цигари в България са в рамките на 2,5-3,5 млрд. лв. за последните 10 години (2007-2016)
Приходите от незаконната търговия с цигари в
България са в рамките на 2,5-3,5 млрд. лв. за последните 10 години (2007-2016)
Институтът за
пазарна икономика (ИПИ) публикува детайлен преглед на акцизната политика спрямо
тютюневите изделия в България и ефектите върху незаконния пазар в периода
2007-2017 г. Анализът (виж тук) е част от проект на ИПИ[1]с мото „По правилата”, чиято основна цел е да проучи възможностите за
подобряване на водените политики и преодоляване на онези институционални слабости,
които дават почва за незаконна търговия с тютюневи изделия в страната.
Прегледът на
акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България през последните 10
години води до няколко много ясни извода. На първо място се потвърждава
теоретичната постановка, че недалновидната акцизна политика може да има много
тежки негативни последици и да подкопае постигането на двете основни
политически цели – здравната (намаляване на тютюнопушенето) и данъчната
(стабилни приходи в бюджета от облагане на тютюневи изделия). Прекомерното и
рязкото покачване на акцизната тежест неизменно води до ръст на незаконния
пазар, който не може да бъде овладян само с контролни механизми. През 2010 г.
тютюневият пазар в страната беше буквално залят от незаконни цигари, които
достигнаха 1/3 от пазара и генерираха огромни приходи за организираната
престъпност.
Общо
за целия 10-годишен период (2007-2016 г.), незаконната търговия на цигари в
България е донесла приходи за криминалния свят между 2,5 млрд. лв. и 3,5 млрд.
лв. по оценки на ИПИ. Големият бум е през 2010 г., когато криминалните приходи
са между 450 и 640 млн. лв. за годината, но и към момента, въпреки свиването на
незаконната търговия, те не са за пренебрегване, като
се оценяват между 120 и 170 млн. лв. за 2016 г. Това е ресурс, които в голямата
си част се влива в организираната престъпност и създава възможности за
корумпиране по високите и ниските етажи на властта.
Данните сочат, че
немалка част от незаконната търговия всъщност е с източник вътре в страната. За
това говорят брандовете на намерените кутии, непредназначени за местния пазар (особено
т. нар. “illicit
whites” – марки, който са създадени само и единствено за
незаконен пазар), ефектите от проведените кампании в страната (например в първата
половина на 2015 г.) и видимото преливане на количества между нелегалния и
легалния пазар на цигари през последните няколко години. Това означава, че
борбата с незаконната търговия не следва да се насочва само и единствено към
опазване на границите, а и към по-ефективен контрол спрямо производството на
цигари в страната. Въпреки спада на
незаконната търговия с цигари през последните години до около 7% от общия пазар
през 2016 г., негативните ефекти остават сериозни. За 2016 г. този дял се е
равнявал на близо 1 млрд. къса незаконни цигари, които са ощетили бюджета на
страната с 200 млн. лв. Това биха били приходите за хазната от акцизи и ДДС,
ако тези цигари бяха потребени легално. В пиковия момент за незаконната
търговия – през 2010 г., потенциално пропуснатите приходи за бюджета са надвишавали
800 млн. лв.
Не бива да бъде
пропускан и големият незаконен пазар при тютюна за пушене или т. нар. тютюн за
ръчно свиване. Незаконната търговия при тютюна за пушене достига над 75% от
общия пазар, което се равнява на около 646 тона насипен тютюн - нарязан тютюн,
който се продава на килограм, опакован в пликове без етикет и извън законните
канали за продажба. Въпросните 646 тона насипен тютюн са равносилни на 861 млн.
къса еквивалент на класическа цигара (0,75 грама на цигара). Цели 86% от
незаконния насипен тютюн на пазара е с местен произход, тоест произведен в
България.
Прегледът на
развитието и ефектите от акцизната политика в България дава и някои поуки за
общоевропейските политики. В процеса на хармонизиране трябва да се отчитат
разликите в социално-икономическите фактори и особено разликите в
платежоспособността. Огромният ръст на незаконната търговия в България и други
страни от Източна Европа в първите години на членството можеше да бъде избегнат
при по-внимателно поставяне на целите и далновидна политика по догонване.
Към 2018 г.
страните-членки на ЕС достигнаха новите минимални нива (в т.ч. и България) от
90 евро акциз на кутия цигари, с което ЕС се утвърди като икономическия блок с
най-тежко облагане на най-разпространените тютюневи продукти. В средносрочен
план препоръчваме запазване на тези нива на облагане и фокус върху борбата с
незаконната търговия. България има силен интерес всички бъдещи промени на ниво
ЕС да бъдат съобразени с различната покупателна възможност в страните-членки. Виж пълния доклад тук:„Икономически анализ на акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България
и ефектите върху незаконната търговия (2017-2017)”
[1] Проектът
на ИПИ „Право и икономика на незаконната търговия с тютюневи изделия в
България” е подкрепен от PMI IMPACT – световна инициатива за предоставяне на
финансова подкрепа на организации, разработващи и изпълняващи проекти за борба
с незаконната търговия и свързаните с нея престъпления. Повече информация за инициативата можете да намерите
на www.pmi-impact.com За контакти: 02/952 62 66, 952 35 03 Петър Ганев, ganev@ime.bg
Публикувано от:
Институт за пазарна икономикаСходни публикации
Не трябва да мълчим, трябва да бъдем обединени
Българският и международен бизнес и гражданско общество заедно за по-добра среда10 български и международни работодателски и
„Дела и демокрация": Разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, със съдия Владислава Цариградска
„Дела и демокрация": Разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, със съдия Владислава Цариградска Владислава Цариградска е
35 граждански активисти за детските права с почетни отличия от премиера Димитър Главчев за принос към благосъстоянието на децата и семействата у нас
Грамотите бяха връчени по повод 35 години от приемането на Конвенцията на ООН за правата на дететоДнес, 20 ноември, се