Галя Трайкова: С двойно повече усилия съм доказвала какво знам и мога

Годината е 2006-та, тогава за пръв път на една от студентските банки в Медицинския университет в София сяда Галя Трайкова. Още тогава не скрива, че е от ромски произход. Не крие и днес, единадесет години по-късно, когато ѝ предстои да защити докторат по трудова медицина в същия университет.

Галя не може да посочи броя книги и учебници, които е прочела, за да стигне до тук. Много са. Не може да ги измери и в часове.

„Стоях в библиотеката на Медицинския университет по цял ден. Докторат не се пише лесно. Трябва много четене и интерес към темата.“

Интересът на Галя към трудовата медицина се ражда още докато учи бакалавърска програма по обществено здраве и здравен мениджмънт. Тогава в обучителната програма влиза задължителен курс по трудова медицина. Галя се впечатлява от приложенията на наученото. Незабележими на пръв поглед, но неправилни движения и стойки, могат да доведат до сериозни проблеми в здравето на човека. Затова решава да ги изучи в дълбочина и да бъде полезна в превенцията им на работното място. Веднага след като се дипломира като бакалавър, иска да специализира трудова медицина.

По това време обаче трудова медицина могат да учат само лекарите. В резултат Галя се заема да довърши нещата до край и продължава с магистратура по същата специалност.  Днес не съжалява за избора си, защото магистратурата ѝ е дала още по-задълбочени знания в областта на общественото здраве. И не само – именно този избор предначертава следващите ѝ планове и я доближава до желаната специалност. В годината когато получава магистърска степен обучението по трудова медицина вече е отворено за студенти без лекарско образование. Така Галя се оказва сред докторантите по трудова медицина. По време на докторантурата ѝ, нейни научни разработки са представяни на различни международни конференции, включително и на Международната асоциация по обществено здраве.

На 23 март 2018 г. в Медицинския университет ѝ предстои защита на докторат пред външна оценителна комисия. И като човек, който е свикнал да прави нещата до край, няма да спре само до докторантура.

По стъпките на успеха

Родителите на Галя нямат висше образование, затова още докато тя е в гимназия настояват да продължи обучението си в университет. Искат за нея по-добър живот. Въпреки влиянието на родителите, най-важната мотивация да стане студентка е нейният син.

„При мен нещата са обърнати, обикновено хората първо учат след това създават семейство. Аз първо станах майка, а след това започнах да уча. Синът ми беше малък, исках  когато стане ученик да се гордее с професията на майка си. Затова избрах да уча.“

Така още в 20-те си години Галя изпълнява няколко роли  - на майка, на работеща жена и на студентка. Днес с усмивка разказва как първо е сядала да помага за домашните на сина си, а след това е писала своите курсови работи. Не се оплаква, не е и помисляла да се отказва. Убедена е, че когато човек наистина иска нещо,  пред него не съществуват бариери.

Не са я отказали и случаите, в които на нея се е гледало по-различен начин, само заради това, че е от ромски произход. Напротив – с двойно повече усилия е показвала какво знае и какво може.

Смята, че е успяла да бъде добър пример на сина си. Днес той е ученик в 11 клас в столична гимназия с интензивно изучване на програмиране. Въпреки това е избрал да следва стъпките на майка си. Иска да учи медицина.    

„За мен образованието беше избор, но за него е естествен етап от развитието му. След като иска да стане лекар, значи усилията ми не са били напразни.“

Освен пример за сина си, изборът на Галя да учи вдъхновява и нейни роднини. Тя е първата от рода, която записва висше, а след нея в академичните среди се впускат и братовчедките й  - едната завършва педагогика, а другата – медицинска козметика.

Историята на Галя е пример и за няколко ромски студенти от Медицинския колеж, на които е ментор, докато работи в Министерство на здравеопазването.

„Познавам начина на мислене на младите хора. Срамуват се, че са роми. Дойдоха плахи и неуверени. Бях им полезна, защото им вдъхнах увереност и самочувствие. В резултат - повишиха успеха си.“

Образоването и училището

Извън знанията и научните степени, Галя разглежда образованието като начин да разшириш възприятието си за света, да се обградиш от интелигентни хора, да създадеш собствена среда. Категорична е, че именно в студентските си години е намерила своята социална среда от роми и българи. Затова споделя, че най-голямата ѝ болка са сегрегираните училища.

„Учителите не пишат отсъствията на децата, майките си взимат детските и никой не го интересува, че децата не могат да четат и да пишат. Отказват се от гимназията, защото там не могат да се справят и остават неграмотни. На тези деца никой не им е показвал, че могат да направят нещо по-различно с живота си.“

От 2010 г. Галя е застъпник за ефективната ромска интеграция. Иска да бъде полезна, защото знае, че има млади хора, които искат да учат, но не могат да си го позволят. Затова и до днес, извън ролята си ментор, продължава да насочва младежи каква специалност да изберат и какви възможности имат за да подкрепят финансово своето следване.

„Винаги съм живяла в София и имах достъп до повече информация. Родителите ми много ми помагаха. Имах и подкрепата на Институт „Отворено общество“ като техен стипендиант. Но има млади хора, които нямат тези възможности. Затова призивът ми към тях е да се интересуват, да учат и да участват в повече социални инициативи, за да бъдат полезни както на себе си, така и на общността си.“