Седмица на толерантността
По повод Международния ден на
хората с увреждания – 3 декември, Средното училище „Димитър Талев” в Добрич
стартира една своеобразна кампания, чиито инициатори са специалистите от Екипа
за подкрепа и личностно развитие в училището. В рамките на една седмица, от 28
ноември до 1 декември в училището се проведоха срещи на учениците с
представители на различни институции и организации, работещи с лица със
специални потребности. Целта на кампанията беше да се пробуди гражданската
отговорност на учениците и възрастните към нуждите и трудностите на хората с
увреждания; да се придобият трайни знания и опит относно видовете увреждания и
да се подскаже как могат да бъдат полезни
на тези хора, виждайки не увреждането, а потенциала им. Училищната
общност беше запозната с високите постижения на параолимпийците, с техните
истории и постижения. Гости на събитията бяха Кристина Димитрова – брайлов
специалист в Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Добрич, Мария
Методиева – председател на Фондация „Св. Николай Чудотворец”, Петя Митева
– председател на териториалната организация на Съюза на глухите в България и
Иван Тодоров – председател на „Хобисклуб”. Бяха изработени информационни
брошури, проведе се и конкурс за рисунка на тема „Аз съм толерантен към
хората със специални потребности!”, като колаж от рисунките ще бъде издаден в календар
за 2018 година. Създаден беше и публичен албум с рисунките във фейсбук
страницата на логопедичния кабинет на училището и в страницата на e-twinning
проекта.
Ето какво сподели по този повод председателката на ТО на глухите в Добрич Петя Митева:
- В края на октомври при мен в клуба дойде Жечка Жечева, ресурсен учител
от училището „Димитър Талев”, за да ме покани да взема участие в тяхната
инициатива, като представя нуждите на хората с увреден слух и по-точно на
децата с увреждане на слуха, които учат в масовите училища и ми разказа за
кампанията, наречена „Виждам те!” през седмицата на толерантността в училището.
Безкрайно се зарадвах на поканата, понеже отдавна имах това в сърцето
си и смятах, че е необходимо да има просветна дейност в училищата във връзка със
специфичните потребности на децата. И тъй като се познавахме отдавна с учителката (тя взе участие в един от обучителните
курсовете по жестов език), ми сподели, че има идея да подготвим поздрав към
учениците, а именно – песен, съпроводена с жестов превод. Беше се спряла на
песента „Пред Бога раждаме се равни” на Мими Иванова и Развигор Попов, в
изпълнение на група „Жестим”. Оказа се, без много подканяне – имало желаещи деца да научат и да
изпълнят песента, разбира се, със
съгласието на родителите им. И така Жечева водеше децата в клуба, за да
репетираме песента. Бяха и са страхотни деца, с големи сърца и... резултатът
беше, че научиха песента с жестове много бързо!
Дойде и дългоочакваният ден – 28 ноември, вторият ден от информационната
седмица. В първия ден учениците са били запознати с нуждите на хората с
увредено зрение. В уговореното време 60 деца от 4 клас пристигнаха и насядаха в
трепетно очакване. Признавам си, че се притесних, понеже
никога не бях говорила пред деца, а толкова светещи очички ме гледаха в
очакване! Оказа се, че около десетина от тях имат познати или близки с увреден
слух, но не знаят и нямат опит как да общуват с тях. Бяха невероятни
слушатели, буквално попиваха казаното. След информацията, която получиха, последва
и изненадата не само за тях, но и за техните преподаватели: изпълнението на
песента от техните съученици – три момичета и едно момче. А те се представиха
блестящо, без никакво притеснение. Почти не поглеждаха към мен за помощ с
жестовете! Напълниха с възхита, благодарност и радост не само моето сърце – имаше
много и продължителни аплодисменти и от съучениците, и от всички присъстващи на
срещата ни.
След приключването й децата ме наобиколиха и започнаха да ме разпитват:
откога и колко не чувам, как се разбирам с хората и т. н., а аз им отговарях.
Дойде и едно дете, което е учило в детската градина за деца с увреден слух в София, с кохлеарен
имплант. Учителката сподели, че то трудно се справя, понеже вкъщи не получава
нужната помощ и изрази желание за съвместно бъдещо сътрудничество в помощ на
децата с увреден слух, които учат в училището. Заедно стигнахме до извода, че
всичко това трябва да се осъществи и с участието на родителите, за да има успех
и добър краен резултат. Разделихме се, като си казахме „До нови срещи!” – в името
на нуждите на децата с увреден слух.
Радващо за мен бе, че се сложи началото на информираността и
сътрудничеството между нашата организация и макар и само едно училище от нашия
град. Надявам се и другите да последват тяхната инициатива, за да се възпита в
подрастващото поколение правилно отношение и толерантност към децата и хората с
увреждания, а именно: да ги приемат като равни. В крайна сметка, нали „пред
Бога раждаме се равни”! Никой не избира съдбата си!
Публикувано от:
Съюз на глухите в БългарияСходни публикации
Уебинар Кариерно ориентиране за родители (10 декември, 18 ч.)
Щастието на подрастващите е много по-важно от всички знания, които могат да се получат в „най-добре“ класираното според ДЗИ/НВО
Уебинар: Щастливи и уверени деца: Как да подкрепяме като родители емоционалното здраве на децата ни? (28 ноември,18:30 ч.)
Замисляме ли се за емоционалното и психическото благополучие на децата? Говорим ли с тях за трудностите, с които се сблъскват?
Близо 500 семейства с деца от уязвими групи са получили книжки в рамките на кампанията „Подари приказка“ за пет години
Близо 500 семейства с деца от уязвими групи в София и Пловдив са зарадвани с около 4000 книжки в рамките на кампанията „Подари