English   14447 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Седмица на толерантността

 

По повод Международния ден на хората с увреждания – 3 декември, Средното училище „Димитър Талев” в Добрич стартира една своеобразна кампания, чиито инициатори са специалистите от Екипа за подкрепа и личностно развитие в училището. В рамките на една седмица, от 28 ноември до 1 декември в училището се проведоха срещи на учениците с представители на различни институции и организации, работещи с лица със специални потребности. Целта на кампанията беше да се пробуди гражданската отговорност на учениците и възрастните към нуждите и трудностите на хората с увреждания; да се придобият трайни знания и опит относно видовете увреждания и да се подскаже как могат да бъдат полезни  на тези хора, виждайки не увреждането, а потенциала им. Училищната общност беше запозната с високите постижения на параолимпийците, с техните истории и постижения. Гости на събитията бяха Кристина Димитрова – брайлов специалист в Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Добрич, Мария Методиева –  председател на Фондация „Св. Николай Чудотворец”, Петя Митева – председател на териториалната организация на Съюза на глухите в България и Иван Тодоров – председател на „Хобисклуб”. Бяха изработени информационни брошури, проведе се и конкурс за рисунка на тема „Аз съм толерантен към хората със специални потребности!”, като колаж от рисунките ще бъде издаден в календар за 2018 година. Създаден беше и публичен албум с рисунките във фейсбук страницата на логопедичния кабинет на училището и в страницата на e-twinning проекта.

 Ето какво сподели по този повод председателката на ТО на глухите в Добрич Петя Митева:

      
- В края на октомври при мен в клуба дойде Жечка Жечева, ресурсен учител от училището „Димитър Талев”, за да ме покани да взема участие в тяхната инициатива, като представя нуждите на хората с увреден слух и по-точно на децата с увреждане на слуха, които учат в масовите училища и ми разказа за кампанията, наречена „Виждам те!” през седмицата на толерантността в училището.

Безкрайно се зарадвах на поканата, понеже отдавна имах това в сърцето си и смятах, че е необходимо да има просветна дейност в училищата във връзка със специфичните потребности на децата. И тъй като се познавахме отдавна  с учителката (тя взе участие в един от обучителните курсовете по жестов език), ми сподели, че има идея да подготвим поздрав към учениците, а именно – песен, съпроводена с жестов превод. Беше се спряла на песента „Пред Бога раждаме се равни” на Мими Иванова и Развигор Попов, в изпълнение на група „Жестим”. Оказа се, без много  подканяне – имало желаещи деца да научат и да изпълнят песента, разбира се, със  съгласието на родителите им. И така Жечева водеше децата в клуба, за да репетираме песента. Бяха и са страхотни деца, с големи сърца и... резултатът беше, че научиха песента с жестове много бързо!

Дойде и дългоочакваният ден – 28 ноември, вторият ден от информационната седмица. В първия ден учениците са били запознати с нуждите на хората с увредено зрение. В уговореното време 60 деца от 4 клас пристигнаха и насядаха в трепетно очакване. Признавам си, че се притесних, понеже никога не бях говорила пред деца, а толкова светещи очички ме гледаха в очакване! Оказа се, че около десетина от тях имат познати или близки с увреден слух, но не знаят  и нямат  опит как да общуват с тях. Бяха невероятни слушатели, буквално попиваха казаното. След информацията, която получиха, последва и изненадата не само за тях, но и за техните преподаватели: изпълнението на песента от техните съученици – три момичета и едно момче. А те се представиха блестящо, без никакво притеснение. Почти не поглеждаха към мен за помощ с жестовете! Напълниха с възхита, благодарност и радост не само моето сърце – имаше много и продължителни аплодисменти и от съучениците, и от всички присъстващи на срещата ни.

След приключването й децата ме наобиколиха и започнаха да ме разпитват: откога и колко не чувам, как се разбирам с хората и т. н., а аз им отговарях. Дойде и едно дете, което е учило в детската градина  за деца с увреден слух в София, с кохлеарен имплант. Учителката сподели, че то трудно се справя, понеже вкъщи не получава нужната помощ и изрази желание за съвместно бъдещо сътрудничество в помощ на децата с увреден слух, които учат в училището. Заедно стигнахме до извода, че всичко това трябва да се осъществи и с участието на родителите, за да има успех и добър краен резултат. Разделихме се, като си казахме „До нови срещи!” – в името на нуждите на децата с увреден слух.

Радващо за мен бе, че се сложи началото на информираността и сътрудничеството между нашата организация и макар и само едно училище от нашия град. Надявам се и другите да последват тяхната инициатива, за да се възпита в подрастващото поколение правилно отношение и толерантност към децата и хората с увреждания, а именно: да ги приемат като равни. В крайна сметка, нали „пред Бога раждаме се равни”! Никой не избира съдбата си!



Сходни публикации

Уебинар Кариерно ориентиране за родители (10 декември, 18 ч.)

Уебинар Кариерно ориентиране за родители (10 декември, 18 ч.)

Щастието на подрастващите е много по-важно от всички знания, които могат да се получат в „най-добре“ класираното според ДЗИ/НВО

Уебинар: Щастливи и уверени деца: Как да подкрепяме като родители емоционалното здраве на децата ни? (28 ноември,18:30 ч.)

Уебинар: Щастливи и уверени деца: Как да подкрепяме като родители емоционалното здраве на децата ни? (28 ноември,18:30 ч.)

Замисляме ли се за емоционалното и психическото благополучие на децата? Говорим ли с тях за трудностите, с които се сблъскват?

Близо 500 семейства с деца от уязвими групи са получили книжки в рамките на кампанията „Подари приказка“ за пет години

Близо 500 семейства с деца от уязвими групи са получили книжки в рамките на кампанията „Подари приказка“ за пет години

Близо 500 семейства с деца от уязвими групи в София и Пловдив са зарадвани с около 4000 книжки в рамките на кампанията „Подари