Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана до края на годината, стана ясно на кръгла маса, организирана от БФЖ

България ще ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция) до края на календарната година и подкрепя активно ратификацията ѝ от страна на Европейския съюз, обяви заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова по време на кръгла маса, организирана от Български фонд за жените, на тема „Превенция на насилието чрез образование“.

Събитието отбеляза Международната кампания на ООН „16 дни на активизъм срещу насилието, основано на пола“ (25 ноември – 10 декември) и е заключително по проекта „Повишаване чувствителността на подрастващите по проблема „домашно насилие“ чрез изграждане на капацитет у учители за превенция и работа по темата“, финансиран от Министерство на правосъдието. Ахладова определи ратификацията на Конвенцията като „спешна мярка“ за противодействие на ширещото се насилие над жени и съобщи, че вече са изготвени проекти на нормативни изменения в гражданско-правната и наказателно-правната област, които скоро ще бъдат подложени на обществено обсъждане и внесени съответно в Министерски съвет и Народно събрание.

„Важна мярка за превенция и преодоляване на домашното насилие, според Истанбулската конвенция, е въвеждането на образование, свързано с човешките права и равнопоставеността на половете, и ние, от Български фонд за жените, вярваме, че това е най-устойчивата и дългосрочна превенция на насилието както у дома, така и в училище,“ от своя страна заяви Надежда Дерменджиева, директор на БФЖ и модератор на кръглата маса, „затова изработихме Наръчник и Пилотна учебна програма, за да подпомогнем учителите да въведат подобно съдържание и да работят за преодоляване на стереотипите за традиционните роли на мъжете и жените, които са коренът на насилието, основано на пола.“ Тя обърна внимание на разпространените преди дни резултати от изследване на Евробарометър, според които 81% от българите смятат, че основната роля на жената е да бъде майка и домакиня, а на мъжа – да изхранва семейството. Според Дерменджиева тези стереотипи са огромна пречка за справяне с насилието, защото подобно схващане обрича жените на икономическа зависимост от техните партньори, а дългото отсъствие от работното място ги деквалифицира и намалява шансовете им да излязат от евентуална насилствена връзка.

Участие в кръглата маса взе и омбудсманът Мая Манолова, която прикани към интегриран подход и участие на всички институции за справяне с проблема, и сподели: „Безпокоя се ратификацията на Истанбулската конвенция да не остане формален акт, както се случи с приемането на Закона за равнопоставеността. Необходимо е да се направят практически стъпки за защита на пострадалите от насилие жени и деца, защото в двумилионна София в момента има само два кризисни центъра, които предлагат форма на алтернативно настаняване.“ Тя подкрепи въвеждането на гражданско образование, което да учи децата на толерантност, да съдържа теми, повишаващи здравната и сексуална култура на подрастващите, и да включва часове по кибер сигурност, за противодействие на повишаващите се нива на сексуално насилие и онлайн тормоз.

Другата ключова институция в процеса - Министерство на образованието и науката, беше представена от Татяна Предова, държавен експерт в дирекция „Приобщаващо образование“, която се съгласи, че е необходимо училището да осигури психологически комфорт на децата, свидетели и жертви на насилие в дома, но подчерта и ролята на социалните служби и други институции като Министерство на вътрешните работи. Тя разказа за част от политиките и актуалните проекти на МОН по темата като обучения на учителите в позитивно дисциплиниране, т.е. да не се подхожда автоматично към санкция на агресивното поведение, а първо да се прави опит да се разбере емоционалния свят на детето; планираното увеличение на броя на педагогическите съветници в училищата; инвестициите в програмата „Твоят час" и в спортна инфраструктура и др. под. 

Гледната точка на педагозите и хората, които ежедневно се сблъскват с агресивното поведение в училище, сподели Светлана Михайлова, учител и обучител на учители в облачни технологии и джендър проблематика. Тя посочи, че макар агресията да е част от човешката природа и да не може да бъде изкоренена, тя може да бъде социализирана, в което именно е ролята на училището. Според нея, т. нар. джендър образование е възможният отговор едно дете да намери себе си, да опознае другия като различен от него и да се научи да решава конфликтите по ненасилствен начин. Михайлова отбеляза, че проблематиката, свързана с равнопоставеността и ролите на половете, може да бъде включена във всеки учебен предмет и да бъде съобразена с нуждите на съответния клас. За пример тя даде историята на жените, чиито постижения и принос често отсъстват от официалната версия на историята, но може да се включат в уроците по физика, химия и математика, например.

За предизвикателствата и резултатите от проведените обучения на учители в областите София, Плевен и Стара Загора разказа Станимира Хаджимитова, джендър експерт и директор на фондация „Джендър проект в България“. Тя обяви, че близо 80 учители са участвали в обученията на БФЖ за повишаване на чувствителността по проблемите на неравнопоставеността и насилието, основано на пола, и към момента темата и разговорът за насилието са в процес на въвеждане в клас от преминалите обученията педагози. „Понастоящем у нас няма предмет или цялостна програма, насочени към изграждане на знания на учениците от всички класове по темата за домашното насилие“, отбеляза Хаджимитова. „С този проект БФЖ си постави задачата да запълни тази липса и да предложи адаптиран инструмент, като в рамките на проекта бяха създадени специална „Пилотна учебна програма „Домашното насилие: ролята на училището и учителите в превенцията и борбата с него“, както и „Наръчник в помощ на учителя за превенция и работа по темата „домашно насилие““, които бяха разпространени до училищата, чиито учители се включиха в обученията“, отбеляза още тя.

От днес материалите са достъпни напълно безплатно на страницата на БФЖ (www.bgfundforwomen.org - туки тук), а фондът предвижда да работи по надграждане на създадените документи и за провеждане на тематични обучения сред по-широк кръг педагози, които да изградят необходимата теоретична и практическа подготовка при формалното включване на темата в училищната програма.

Повече информация за проекта „Повишаване чувствителността на подрастващите по проблема „домашно насилие“ чрез изграждане на капацитет у учители за превенция и работа по темата“ вижте тук.

Проектът се изпълнява по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. No 93-00-516/21.12.2016., сключен с Министерство на правосъдието.