“Аз уча български”: разказ на една американска ученичка в България

Представяме ви разказа на Маргарет Глисън, американска ученичка на обменна програма в България, и нейните успехи и неволи в ученето на български език. Маргарет, заедно с още 3 момичета, е в страната ни за една учебна година по програма YES abroad на Държавния департамент на САЩ, която се администрира от Американски съвет за международно образование.

Подобна възможност за живот в чужбина и учене на английски език има и за български ученици. До 31 октомври е отворено кандидатстването за програма  YES, която предоставя стипендии на ученици от 9 и 10 клас да заминат за Съединените щати. Повече за програмата можете да намерите тук.

Нека да се върнем на разказа на Маргарет (публикуваме превод на статия от нейния блог)

"Честит октомври на всички.

Уау! Вече е октомври.

А аз дойдох тук през август.

Официално съм прекарала в България вече месец.

Чудех се как да направя равносметка на първия ми месец в България - какво съм научила, какво съм направила, с какви предизвикателства съм се сблъскала, но повечето от тези теми вече съм засегнала (може да видите архивът на блога на Маргарет ). Вместо това бих искала да отбележа 1/10 от моя обменен опит с разказ за темата, която ме вълнува в най-голяма степен: ученето на български език.

За тези, които не знаят, българският е славнянски език (като руския, полския, сърбо-хърватския, босненския и др.), който ползва славнянската азбука. Всъщност, поред повечето хора, които срещнах, братята, създали кирилицата - св. св Кирил и Методий - са били българи (въпреки че гърци и македонци ги смятат също за свои, а историците не могат да се съгласят кой е прав).

Ако и вие сте като повечето мои близки и приятели, сигурно сега си мислите „Уау, цяла нова азбука? Това трябва да е наистина трудно“. Вярвате или не, научаването на кирилицата беше може би най-лесната част от ученето ми на български досега. Общо взето това беше единственото, което знаех, когато дойдох тук. С четенето се справям все още наистина бавно и от време на време (приемете го за често) правя грешки в произношението, но ако ако ме изпитвате как се произнасят различните букви, ще успея на 100%.

За мен най-трудната част е ученето на думи. През първите две седмици в България имахме 28 часа интензивни уроци по български, в рамките на които всеки ден изписвах поне по 2 страници с граматични правила, глаголи и думи. Въпреки че беше много полезно, дневната доза на усвояване на материала беше едва около 15%. Например всяка вечер питах моята приемна майка как е думата за „вкусно“, докато най-накрая я запомня. Невъзможността да запомня най-простите думи не беше по никакъв начин вина на учителите ми (Надя и Русанка, които се бореха с изтощения ми от френския език мозък), а по-скоро ефект от опитите ми да набутам в главата си цял един език за 4 часа на ден. Да си призная също, аз самата не полагах достатъчно училия в ученето.

Въпреки че опитвах да запомня всичко, на което ме бяха учили, ми трябваше доста кураж да започна да го практикувам в ежедневието. Приемната ми майка владее достатъчно добре английски, за да си комуникираме, така че първите седмици аз не говорех никакъв български вкъщи. Има няколко причини за това: 

• наистина не знаех достатъчно („Здравейте, аз съм Маргарет, ученичка от Америка, уча в 18-то училище „Уилям Гладстон“, не е достатъчно за истински разговор, нали) и
  
• по-основателната причина, че се притеснявах. Да говориш чужд език с местни хора, знаейки че правиш грешка след грешка е ужасяващо. 
  

Повечето българи на възраст под 30 години говорят перфектен или близък до перфектния английски, което прави ситуацията доста удобна за мен. Но не е тук въпросът. Идеята на обменните програми не е да е лесно и удобно. Напротив, те би трябвало да разширяват границите ти и възможностите ти да опитваш нови неща. Затова  около 3 седмици след пристигането си, разговарях с моята приемна майка, че отсега нататък ще използвам максимално много българския език. Дори и това да означава да говоря полу-български и полу-английски (което обикновено правя) или да имам нужда от няколко опита, докато конструирам изречение. Готова съм направя това усилие.

Засега мога да кажа, че повече или по-малко държа на обещанието си. Знаейки повечето основни глаголи, както и хаотичен набор от думи, често стигам до половината на изречението, докато осъзная как да го кажа на български. За да конструирам цяла фраза, често трябва първо да я премисля в главата си, което не е особено подходящо за поддържане на разговор. Но работя по въпроса и отчитам как всеки ден разбирам по малко повече. В училище, бидейки заобиколена от български съученици, колкото и да ми е трудно да остана фокусирана, определено напредвам в умението да слушам езика и да долавям определени дими и изрази. Това ме прави по-уверена в разбирането на звученето и ритъма на езика.

Повечето чужденци, които идват в България, не си правят труда да учат езика, затова реакцията на приятелите и  учители ми или на случайните минувачи към моят опит да говоря български е доста позитивна. Ще дам един приятен пример: бях на пл. Славейков на един от многото щандове за книги, гледайки двуезична книга на български и френски на Христо Ботев - най-известният и обичан български поет. Когато ме видя да разглеждам френския превод, както и други книги на английски език, продавачката предположи, че не говоря български и започна да използва жестове и основни английски думи в опита си да комуникира с мен за цената. След като нарисува 18 във въздуха, аз успях да я прекъсна и да кажа на български, че познавам числата. Лицето й се озари и възкликна „О, чудесно!“ и довърши сделката на родния си език. Почувствах се наистина много добре. В повечето магазини, ресторанти и др. дори и да се опитам да говоря български, ми отговарят на английски, защото ме разпознават като чужденец. Въпреки това ми харесва да слушам красив автентичен български в отговор на моя развален опит за говорене на този език.

Макар да имам опит в изучаването на езици от 5 годишна възраст, новото ми начинание с българския се оказа доста по-трудно и ме хвана неподготвена. Знаех, че няма да е лесно, но някаква част от мен очакваше да е по интуитивно, както е при френския, например и че ще мога да разбирам в практиката. Но осъзнах, че мога да науча български само с много работа и истинско учене. За щастие Дилейни, Макана и Лили (останалите американски ученички на обмен в България) споделят моето желание и възнамеравяме да продължим заедно да вземаме уроци по български през цялата година. Моята приемна майка ми намери допълнителен частен учител, с който да се виждам редовно.  Надявам се комбинацията от тези два вида уроци, самостоятелната подготовка, както и вниманието, което обръщам на потока български около мен ще помогне магията да се случи.  Предполагам ще разбера скоро! Засега ще трябва да се примиря с грешките и срамът и се надявам, че някой ден ще мога да си поръчам салата сама."