Местните референдуми – автентично гражданско участие, манипулация или самозащита?

Дебат по същество, а не по принцип и реална информационна кампания е необходима, за да може местните референдуми да водят до смислени решения за общността. Това беше във фокуса на дебата, който се проведе на 6 юни, организиран от Форум Гражданско Участие и Центъра за култура и дебат "Червената къща".

Повод за дебата дадоха предстоящите два местни референдума – в Трън на 11.06. и в Стара Загора – на 18.06. Прегледът на организацията и информационната им кампания показва определени дефицити и неясноти, които бяха  дискутирани  с експерти в областта на пряката демокрация,  активни граждани и журналисти.

България вече има натрупан опит в инициирането и провеждането на местни референдуми по думите на Даниела Божинова от Националната инициатива „Участие, а не участ”. Според справка на ГРАО броят на подписките за иницииране на местен референдум надхвърля 50 (за 2016 г.). Липсва информация обаче реално колко са проведени.

Важно е, по думите на г-жа Божинова, референдумът да не се ползва за манипулация или прехвърляне на отговорност, а като комуникационно средство. Да има информация по въпросите, да се създаде яснота по темата, да се инициира експертен и обществен дебат. В настоящия си вид референдумът парадоксално може да се нарече „комуникационно средство без наличие на информация”.

Според д-р Атанас Славов, преподавател по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски”, местните референдуми поставят обозрими за общността въпроси и от тази гл. т. те са силен инструмент за гражданско участие и изграждане на гражданска култура. Важно е обаче, чрез тях да не се прехвърля отговорност от местната власт към хората и да не се използват за PR-акция на управляващите.

Пример за това как един референдум може да бъде използван като PR на местната власт е референдумът за военния полигон „Змейово“ проведен през 2013 г.  Според  пропагандната теория на местната власт този военен полигон е основният виновник за обгазяването.

Като една от водещите тема на дебата се очерта формулировката на въпросите за местните референдуми.

Въпросът за референдума в Стара Загора е: „Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка“, по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, при граници: от изток – бул. „Хан Тервел“, от запад – ул. „Иван Вазов“, от север алеята към предприятие Труд и от юг – ул. „Христина Морфова“? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк, за сметка на бюджета или активи на Община Стара Загора.“ „Отчуждаването по своята същност е една репресивна идея, далеч от принципите на правовата държава”, каза д-р Славов. Самата дума „отчуждаване ” моментално предизвиква реакция против. От друга страна той констатира, че това не е въпрос, който може да се реши на референдум.

Формулировката пък на въпроса за местния референдум в Трън звучи…интересно: „Против ли сте община Трън, чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и преработка на метални полезни изкопаеми?

Негативната формулировка, както и самият въпрос са най-малкото объркващи и предполагат повече обяснения. В информационния лист, обаче, който по закон трябва да бъде подготвен и разпространен се казва, че отговор „да” означава, че сте против, а отговор „не” – че сте съгласни. И това е цялата информация, която гражданите получават.

Подобни формулировки някак естествено провокират връщането на темата за това, че гражданите трябва да имат определено ниво на компетентност (ценз), за да дават своя вот на референдум – дебат, който е отшумял още през 19 век. Гражданите просто имат това право по закон. Независимо от ценза. Законът обаче казва, че въпросът трябва да е формулират ясно, кратко и точно.  И ако това не е така,  съдът може да се произнесе.

Заиграването с такива формулировки, манипулативното предоставяне на информация (в информационния лист за референдума в Стара Загора, например,  се казва точно колко пари трябва да даде общината при отговор „да” – 33 млн.; при отговор „не” се упоменава, че общината ще трябва да инвестира средства – спестява се информация колко?!)  или изобщо липсата на информация са част от негативите при използването на този инструмент за пряко участие.

Всъщност, по думите на Анета Милкова от УС на БНТ, що се отнася до националните медии – те никога не биха отказали да предоставят информация, свързана с местните референдуми. Инициативата обаче трябва да идва от инициаторите на референдумите. Частните медии от своя страна трябва да бъдат „заинтригувани” от темата. Т.е. топката е в полето на инициаторите на местни референдуми.   

Независимо от текущите несъвършенства, местни референдуми трябва и ще продължат да се провеждат. Както се казва в доклада „Затъмненият Референдум” , разработен от екип на Форум Гражданско Участие през 2017 г. „една от възможностите за подобряване на цялостния процес и изграждане на култура на участието е по-честото провеждане на местни референдуми. В този случай, по-конкретните въпроси, които пряко касаят хората и те ясно биха могли да си представят последствията от тях може да повиши уменията за информирано вземане на решения”.

Оставяме без допълнителен коментар „ясните въпроси” и „да си представят последствията” и „информирано вземане на решенията”.

Всичко това е част от „гражданската култура”, която ще продължим да изграждаме. А изграждането на такава култура изисква най-вече пространство за дебат. Дебат по същество, а не по принцип.