Магията на Старчовските игри

Проектът на Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий - 1914” в град Баня с ръководител Мария Христева и цели съхраняване, поддържане и популяризиране автентичната култура на традиционните Старчовски игри в града. По модерен начин младите хора са привлечени от идеята за изява в областта на кукерската и маскарадна обредност.

Създадена преди 3 години, детско-юношеската кукерска група при Народно читалище „Св.Св.Кирил и Методий - 1914г.”, град Баня цели да възстанови и предаде на поколенията кукерската традиция в града. Много млади хора се обединяват около проекта. Създава се диалог между деца на различна възраст – всички те активно участващи в традиционна дейност и развивайки чувство за толерантност и креативност.

От незапомнени времена съществува кукерството в този край. Някога малки групи от двама-трима приятели ергени са ходели по махалите и са скачали в традиционните на танца стъпки. Т.нар. „старци” играели късно вечер в понеделник, сряда и петък през седмицата между Месни и Сирни Заговезни, а също и на самия празник. Млади мъже и ергени обикаляли селото и с обредната кукла пожелавали плодородие и благополучие. Главният кукер носел куклата в ръка, поставял я пред някого и групата подскачала в кръг около него, за да е здрав и щастлив. Поставяли обредната кукла и пред млади булки, които искат да заченат през годината.

Проектът „Магия и митично тайнство в Старчовските игри на град Баня ” изучава, съхранява и популяризира културното наследство, свързано със Сирни Заговезни в град Баня. Целта е с представяне на традициите пред общността, да се стимулира и културния туризъм в региона. Защото наследеното от предците си заслужава да се види и съхрани за поколенията. По време на разучването на старчовските игри младите хора помагат за това образът на банянския старец да се запази и адаптира към съвременната култура, да му се даде нов живот.

Взаимоотношенията на фолклора и съвременността преминават през времето, но все по-оскъдни. Това мотивира Мария Христева и съмишлениците й да съберат онези зрънца, които все още намират почва, за да покълнат. „Искаме да дадем възможност правилно да бъде изяснено благотворното въздействие на местната празнична обредност върху поколенията, а от друга страна да се покаже съдбата й. Наша задача да запазим и съхраним тези традиция, за да я предадем на поколенията, защото тя е специфична и неповторима част от нашата духовност, от българския корен.”, казва Мария. „От 33 години работя в сферата на културата на гр.Баня и виждам как мечтите ми се осъществяват – издирване, възстановяване и cъхраняване на фолклорните традиции в град Баня, те са: Трифон Зарезан, Сирни Заговезни, Лазаровден, Великден, Гергьовден – празниците от пролетно-летния цикъл. Банянския Лазар ( уникално хоро, характерен само за гр.Баня), пъстрите кукери с бавния и тежък танц…”, допълва Мария.

Кукерството съществува от древни времена в България. Той е езически обред, който се е запазил единствен след покръстването на Българите. Празникът се мени. Провежда се 7 седмици преди Великден и една седмица след Местни Заговезни, както е по Религиозния календар. Един от най-пъстрите и красиви празници на гр.Баня. Жителите на града излизат на центъра, за да се слеят с кукерите (старци), които танцуват под звуците на чанове и прогонват злите сили. Провежда се конкурс за най-добра маска и кукер. Това е и денят за прошка, със силно обединяващо значение и своеобразна форма на общуване.

В репертоара на кукерската група изцяло е залегнала местната автентична, неповторима празнична обредност. Банянският старец е истински носител и разпространител на неповторима автентичност. Според местната общност, старецът трябва да е не само страховит, но и много красив, защото не само страшното гони злото, а и красивото е способно на това. Митично тайнство крие тежкия, бавен, колоритен и красив танц. Хлопките и тучовете запяват прастара песен, която замайва душите, гали слуха и връща баняница в спомените му. Танцът на банянския старец се приема като празник на началото, сбогуването със зимата и предвестник на настъпващата пролет, която е символ на човешката надежда. Затова Старчовското шествие се приема от общността като най-желания, пъстър, колоритен, богат и красив празник.

„Светът ще открие гр.Баня, само ако Баня открие себе си и се представи на света и то с онова, с което е най-силна – с духовността и с традицията.”, казва Христева.

Страхотно настроение цари сред децата при разучаване на движенията и фигурите на старчовските игри. Забавляват се най-много при изработката на пискюлите, мензулките и звънчетата. Старите кукери от Баня са приятно изненадани от срещите си с децата от кукерската група. По този начин те си припомнят спомени от стари времена. Наред с разказите, и стари фотографии са запазени за поколенията. Един от добре поднесените спомени е на Мария Филипова, която си спомня за своя баща - водач на групата на гр.Баня и страстен радетел на Баненските традиции. Разказите на сем. Близнакови допълниха картината на празника Сирни Заговезни с персонажите - сотони, бозаджията, руканя, дървената маска и др. Част от тези персонажи ще бъдат възстановени по време на проекта. Около 30 жени пък участват в изложбата за местни храни за вечерта на прошка – поляти яйца, варена тиква, кишкека, тиквеник, баница. Младежите с интерес питат бабите и прабабите си за рецепти и всичко се записва и архивира в библиотеката на читалището.

Проектът е реализиран по програма „Живо наследство" на Фондация „Работилница за граждански инициативи". Още истории и снимки, вижте във виртуалния музей „Живо наследство" тук.