Мандраджиите, кожухарите и ковачите от Златица

Проектът е на Сдружение „За един по-добър живот” с ръководител Петя Чолакова. Да опазят средногорските занаяти си поставят за цел хората от Златица, Пирдоп, Челопеч, Мирово, Чавдар и Антон. Много културно-исторически традиции са свързани с идентичните занаяти в Средногорието, те имат и своята роля при провеждането на местните обичаи.

Майстори ковачи, кожухари и мандраджии предизвикват интереса на деца и младежи като показват майсторлъка си в работилниците си. Това се случва в един от най-китните и красиви в миналото български краища – Средногорието, където традиционните занаяти са позабравени. „Много често мислим и сме загрижени за бъдещето, но не бива да забравяме, че бъдещето се определя от това, което правим днес, и от това, което е било и което са правили нашите деди. А те са доказали във времето своите умения и са наложили своята идентичност чрез съхраняване на българските ценности, обичаи и не на последно място занаяти.”, казва ръководителката на проекта Петя Чолакова.

Малкото са останали работещите занаятчии в региона. Те са предимно възрастни хора, съхранили в работилничките си всички тънкости на упражняваната от тях дейност. Много са желаещите да видят дядо Стоян и неговото менгеме, както и да опитат от вкусния кашкавал на мандраджията Станко Метанов. Младите хора се учат на занаят от първа ръка и съхраняват получените знания за поколенията.

Подготвен е и „Наръчник на занаятите” – с текстове и снимки от проведените открити уроци със занаятчиите с цел онагледяване на работата им. Идеята е да се покаже връзката между българските занаяти, традиции и обичаи в регион Средногорие. В него са представени все занаятчии, практикуващи в региона, но останали едва ли не единствени по рода си – кожухарят Стоил Стоилов, ковачът дядо Стоян, налбантинът Златан Главанджиев и мандраджията Станко Метанов.

Стоил Стилов е единственият останал практикуващ майстор-кожухар в Златица. Ушитите от него костюми красят кукерските игри в региона. Обработката на кожи е характерна за бита на всички народи, при които преобладава скотовъдството. Когато се заселват трайно на Балканския полуостров, прабългарите предават културата и технологията за обработка на кожа – част от техния бит, на славянския етнос, който вече трайно се е бил установил по тези земи.

Дядо Стоян пък е майстор железаро-ковач. Занаятът му се предава от поколение на поколение. В наследствената работилница са се изработвали коли, каруци, шейни и файтони. Навремето колелата на каруците са били дървени и обхванати от метални шини, което е правело майсторлъкът на ковачите търсен и незаменим. Почти няма област в човешкия живот, за която дядо Стоян да не е правил приспособления или инструменти. Менгемето в работилницата му е основен помощник.

Думата „налбантин” на турски означава подковач на добитък. Такъв е Златан Галванджиев – занаятчия, който се грижи конете да стъпват здраво по земята. „Един кон има нужда колкото от ветеринар, толкова и от добър подковач”, казва майсторът, без чиято помощ един от най-атрактивните български обичаи – Тодоровден, няма да бъде същият.

В регион Средногорие са много любителите на конете, дори има приказка, че село Карлиево, което е към община Златица има повече коне отколкото жители. Голяма част от жителите на местните градове и села все още се занимават активно със земеделие, като обработват земята по стар традиционен начин – орат с рало и кон, возят се с каруца и прибират реколтата с нея. Затова освен ковачо-железаря, който да притегне колелетата, да постегне каручката, да заточи брадвата, мотиката и лопатата, важно е и коня, магарето и мулето да са добре подковани и „обути”.

Станко Метанов пък е майстор – кашкавалджия. Производството на сирене датира още от идването на нашите прадеди на Балканския полуостров. Мандраджийството е сериозен занаят, традиционен за народа ни. Той се практикува от столетия в нашето Средногорие. България е известна като родината на LB Булгарикум, считана за най-ефективната и здравословна закваска за получаване на млечни продукти.

Майсторът-кашкавалджия Станко Метанов от Златица е запазил занаята си и в момента ръководи малка действаща мандра. По време на проведеният открит урок майстор Станко демонстрира на присъстващите представители на читалище „Напредък” гр. Пирдоп, Кукерски клуб „Златното руно” и Детски кукерски клуб „Златните Мечки” - Челопеч към Сдружение „За един по-добър живот” технологията, с която произвежда вкусните млечни продукти, разказа им за времето, в което е бил младеж и е учил занаята, за начина на приготвяне и тънкостите, които прилага, че да се получи вкусна и трайна продукция. В края на урока майстор Станко прикани присъстващите да похапнат кашкавал и сирене - собствено производство.

Средногорци са вдъхновени от проекта „Занаятчиите – пазители на българската самобитност, обичаи и традиции”. Доброволци се включват и в направата на интернет-страница, която представя местните занаяти и занаятчии. В региона има засилен интерес от страна на обществото към включване във възстановката и възраждането на местните обичаи, особено на Сирница (кукери) и Тодоровден. Амбицията на Петя Чолакова и съмишлениците й е да продължат дейността си, преоткривайки още позабравени средногорски занаяти – например курбанджийството, което е неразделна част от по-големите и по-важни празници на българина.

Проектът е реализиран по програма „Живо наследство" на Фондация „Работилница за граждански инициативи". Още истории, можете да откриете във виртуалния музей „Живо наследство".