Тя се срещна със семейството си отново след 21 години

Силвия е на 21 години, с шизофрения, тежка умствена изостаналост и повдечески затруднения. Детето е родено от първа нормално протекла бременност, недоносенo в тежко депресивно състояние. Не е отглеждана в семейна среда. През 1998 г., майката на девойката е подписала при нотариус отказна декларация и дава съгласието си, детето да бъде вписано в Регистъра за осиновяване. Още от самото раждане до навършване на 5 годишна възраст, Силвия е отглеждана в ДДУИ с. Могилино, обл. Русе. Впоследствие е настанена в ДДУИ с. Михалци, общ. Павликени, поради това че изостава в нервно – психическото си развитие. След навършване на 10 годишна възраст Силвия е настанена в ДДМУИ с. Просторно, общ. Разград. На 08.05.2014 година девойката е преместена в ЦНСТ „Любов“ град Русе, по Проект: „Нашите деца са нашата отговорност - разкриване на комплекс от резидентни услуги за деца и младежи с увреждания на възраст от 3 до 18 г. в Община Русе“ с Бенефициент: Община Русе. Основните мотиви за преместването са близостта на жителството на родителите и достатъчно добре развитите социални и медицински услуги в гр. Русе.

На 21 май 2016 г. майката на Силвия открива във Facebook управителя къщичките от семеен тип „Надежда“ и „Любов“. Проведен е изключително емоционален интернет разговор. Жената споделя, че от дълги години живее и работи в Германия, там е и цялото й семейство – съпруг и две деца. Майката дълго е търсила информация за Силвия през различни институции, в които Силвия е била, къде е тя, как е. Силно развълнувана майката задава много въпроси, на които в годините е търсила отговор. Управителят подробно разказва, къде е настанено момичето, при какви условия живее, кой се грижи за нея, как се чувства емоционално и физически. С горчивина майката споделя, че когато преди години е искала да види детето си в специализираната институция, директорът на социалното заведение не я е допуснал, за да не се разстройва Силвия и да не изпадне в криза след като майка й си тръгне. В разговора майката споделя, че  мъжът с когото живее в Германия е биологичният баща на девойката и двамата искат да си я отглеждат за в бъдеще. Пожелава да й бъдат изпратени снимки на дъщеря й, което екипът бързо осъществява. По нейни думи предстои да се върнат в България през м. август 2016 г., когато обещава, че ще се обади и посети дъщеря си. Разговорът приключва, като майката е изключително благодарна, удовлетворена и много по-спокойна за детето си.

На 08.08.16 г. девойката е посетена от своите родители и двамата й братя. Срещата е изключително емоционална, не само за семейството и девойката, а и за персонала на къщата. Майката на Силвия се разплаква, прегръща я силно и споделя, че в момичето има промяна -  струва й се, че  девойката се чувства по-добре и че много е наддала на килограми, откакто за последно я е виждала. Родителите споделят, че имат желание да се грижат за нея, но обстоятелствата в момента не го позволяват, тъй като живеят в чужбина и затова ще я посещават винаги, когато се прибират в България. Броени дни след тяхната среща, девойката заминава на летен лагер в Лесопарк „Липник“ с. Николово. Там, тя често повтаря думата „мама“. След връщането си от лагера и преди заминаването на близките й за Германия, те отново я посещават и й носят много подаръци. Майката трудно се сбогува с дъщеря си, но обещава, че като си дойде отново ще я посети. 

На 09.10.16 г. майката на Силвия отново се свързва с управителя по Facebook. Моли да й се изпратят още снимки на дъщеря й, тъй като прави албумче на момичето. 

И сега момичето повтаря думата „мама“ и понякога избира да облече дрехите, които майка й е донесла. Дали това е съвпадение или наистина е усетила специалната връзка с близките си, която ние не можем да заместим?