#Предизборни послания 2017 #3 – „Системните" партии не виждат необходимост от реформа на държавното обвинение

Форум Гражданско Участие публикува трети (последен) материал от поредицата #ПредизборниПослания2017. Няколко дни преди предсрочните парламентарни избори, екипът съвместно с журналиста Полина Паунова прави преглед на политическите платформи в областта на съдебната реформа. 

Мандатът на 43-то Народно събрание бе белязан от темата „съдебна реформа“. Темата стана лайтмотив на съставянето на правителство, а в първите дни от неговия мандат тогавашният правосъден министър Христо Иванов предложи на парламента Стратегия за съдебна реформа, която да дефинира стъпките, по които законодателната власт трябва да мине, за да реформира сектора.  Въпреки че документът бе одобрен с гласовете на повечето народни представители от всички политически сили, до изпълнението на ангажиментите в него така и не се стигна. Нещо повече – постигнатият „исторически компромис“, който гарантираше приемането на част от заложените в стратегията идеи, бе провален, а конституционните текстове разделиха технически ВСС на две колегии, без да прокарат философията на реформата. Така конституционните промени на практика доведоха до оставката на правосъдния министър, до оттеглянето на подкрепата на ДСБ за правителство и до криза за управляващите. 

Темата бе доминираща до края на мандата, тъй като се превърна и в съществена за президентската кампания. Четири месеца по-късно обаче от партийните програми се вижда, че в голямата си част те възприемат модела си на поведение от вече изтеклия мандат на парламента. Мерките за промени в модела на управление на съдебната власт, които те предлагат са формални, а за реформа на прокуратурата говорят само малките партии, които поне според социолозите на този етап нямат шанс да наложат управленските си визии.

Изводи

От прегледа на партийните програми ясно се виждат няколко тенденции. Първата и най-важна вероятно е, че т.нар. системни партии като цяло не предвиждат дълбинна съдебна реформа, която да промени философията на системата у нас. От ангажиментите, разписани от ГЕРБ, БСП и ДПС ясно се вижда, че и трите формации се държат  „дисциплинирано“ по отношение на главния прокурор и не предвиждат нищо  като мярка за ограничаване на правомощията му и преосмисляне за функцията му.  Ако има някакви предложения – те са основно при ГЕРБ. Другият вариант е да не се занимават изобщо с прокуратуратра – БСП и ДПС.

Формациите не предлагат система от мерки, които да показват концепция за развитие на съдебната власт в основните направления – независимост, ефективност и отчетност. Изключение правят „Да, България” и „Нова република” в някаква стрепен.  БСП предлага промени в процесуалните закони, но бързината на процеса е функция и следствие на промени в други съществени сфери – развитие на кадрите и добро управление на потока на делата.

Липсата дори на намек за съдебна реформа в платформата на ДПС показва ясно, че формацията не вижда проблем в настоящото функциониране на системата. 

Коалицията Реформаторски блок – Глас Народен говори за изменения, които изискват конституционни промени, без да ги назовават.

Новите партии (Воля, НР, ДБГ, АБВ) се фокусират всеки по своему в проблема с корупцията, като ДБГ предлагат по същество продължение на реформата, започната от Христо Иванов, така че се забелязва континюитет.  Коалицията Движение 21 – АБВ също се опитва да предложи по-системно обхватна програма – предлагат промяна на мястото на прокуратурата и модела на ВСС, т.е. големи конституционни промени, които ще повдигнат отново въпроса за ВНС.