д-р Калоян Дамянов е експерт по образователните политики. Той е учредител и първи председател на Националната асоциация за ресурсните учители. успя да обедини общността на специалистите в сферата на ресурсното подпомагане в силна организация, с клонове в почти всички 28 области на страната и над 800 членове. Дамянов е доктор по специална педагогика. Участва в обменна програма на Държавния департамент на САЩ за общностно организиране като специфична дейност за повишаване благосъстоянието на различни рискови групи в обществото. Калоян Дамянов съдейства за активното промотиране на сензорната интеграция като подход за подкрепа на деца от аутистичния спектър. Благодарение на личния му принос бяха обучени първите сензорни терапевти в България, а в последствие бяха изградени и първите комплексни програми по сензорна интеграция и ерготерапия в София, Стара Загора, Велико Търново, Добрич и Смолян. 2012 г. създава доброволческа програма, по която млади хора от България, Франция, Испания, Латвия, Германия, Армения работят по различни проекти в български училища с деца със специални потребности в посока опознаване и интеркултурен диалог.
Г-н Дaмянoв, всички политически сили за първи път много ясно поставиха като свой приоритет в предизборните си платформи образованието. Какво очаквате да последва от това? Това реална заявка ли е или предизборно заиграване с избирателите?
– От една страна е добре, че всички залагат на образованието. Като работещ от дълги години в тази сфера, естествено, приветствам това. От друга страна обаче и най-вече като човек ангажиран и в неправителствения сектор, съм неудовлетворен от това, че всички използват образованието като клише и реформата я виждат единствено пред увеличение на учителските заплати. Възнаграждението не е реформа, това е условие. Всеки българин е свързан с образованието, било като учител, било като родител или ученик, студент и пр. Затова е логично политиците да го използват като флирт по време на предизборна кампания. Повече очаквам да чуя за това, как ще стимулират реалния бизнес, за да влезнат повече пари за публично образование.
Виe cтe cпeциaлизиpaл в Сингaпyp и пoзнaвaтe oтличнo тяхнaтa oбpaзoвaтeлнa cиcтeмa. Сингaпypцитe ca пъpви нa тecтoвeтe пo Пpoгpaмaтa зa мeждyнapoднo oцeнявaнe нa yчeницитe (PISA), нo до кога ще отчитаме и говорим за притеснително лошите peзyлтaти нa бългapчeтaтa?
– Докато не разберем, че нашите учебни програми трябва да залагат на реалния живот, а не на абстрактни научни познания, които никой не заучава и по-лошото не служат на децата. Международните изследвания като PISA, наблягат на функционалната грамотност или какво детето практически умее да прави, а не каква информация е наизустило. Естествено, това не става само с учебните програми, необходимо е да се смени и подходът на преподаване. Защото учителите искат по-високо възнаграждение заслужено, но трябва да отговори и всеки за себе си, как ще промени методите си на преподаване, за да отговарят на потребностите на всички деца в класната стая.
Важно е държавната политика да се насочи в тези две посоки, промяна в учебни програми, промяна в учителските нагласи и подготовка за международните изследвания, по които искаме да участваме. На мой въпрос към директор на главна дирекция в Министерство на образованието в Сингапур, как постигат тези резултати, тя даде много прост отговор „Готвим се“ и това е ключът.
Отчита се засилване на агресията в училище и детските градини и увеличаване на броя на децата обект или субект на насилие. Какво може да се предприеме от страна на държавата, семейството, обществото и образователната система?
– Това не е тенденция от вчера, а е вече от доста години, но сякаш с последните публични случаи се засили интересът в обществото и това трябва да се използва за ресурс за промяна в подхода за решение. Агресията при децата е отговор на заобикалящата ги среда. Ние трябва да променим училищната среда, за да бъде тя гостоприемна за различието. Мина времето на хармонично развитото общество, сега всеки е различен, всеки търси себе си и ако децата не се намират в училището, те реагират агресивно. Много важно е да се обръща внимание още на първоначалните прояви на неприемливо поведение и веднага да се вземат мерки от възрастните. Например, още в детската градина започва да се наблюдава конфликт между децата за дадени играчки, понякога този конфликт ескалира и се стига до вербална и физическа агресия. Още на това ниво и възраст, трябва учителят и родителите да се намесят, да обяснят на детето, че той може да даде своята играчка да си поиграе другото дете с нея и тогава ще получи и от него неговата играчка, а и ще могат да играят заедно вместо с по една играчка с повече.
Вие сте учредител на НАРУ и първи председател на асоциацията. Във връзка с приемането на новия Закон за предучилищно и училищно образование и Наредбата за приобщаващото образование кои са проблемите, които се появиха в работата на регионалните центрове и ресурсните учители?
– Националната асоциация на ресурсните учители (НАРУ), действително е най-мащабното ми начинание в целия ми професионален живот. Организацията се разви изключително много и тя е доста търсен партньор и като обучителна организация, а и като позиция по образователните политики. Наши представители участваха в работните групи към Министерство на образованието и науката при формирането на нормативната уредба и затова нищо от тези неща не ми е безразлично. Проблемите, които могат да отчета на този етап, са свързани с това, че училищните екипи за подкрепа на личностното развитие все още не са добре подготвени да осигуряват допълнителна подкрепа в училищата и детските градини. Имаше в началото на учебната година и известно объркване поради започването на функционирането на закона, но сега когато учебната година е в ход, виждаме че нещата започват да се нормализират. Има възможност да се оптимизират някои текстове в нормативната уредба , още повече, че вече имаме и известна практика от тази учебна година. Едната възможност е свързана с формата на обучение, което е право на родителя да избира за своето дете, но когато става дума за деца в риск или с много специфични поведенчески прояви, мисля, че трябва да се осигури възможност чрез регионалните екипи да се променя формата на обучение за краткосрочен период в рамките на една учебна година. Също виждам възможност за по-ясна регламентация на допълнителната подкрепа по отношение на децата в риск. Тези деца стават все повече и ние трябва да осигурим инструмент на екипите в училищата и детските градини да посрещат предизвикателствата. По отношение на ресурсните учители, сега съществена част от тях работят в детските градини и училищата и този процес ще продължи и през следващата учебна година. Като членове на училищните екипи обаче много често те споделят някои проблеми свързани с това, че се гледа на тях като на помощник-учители, че често биват принуждавани да заместват отсъстващи учители. Ние призоваваме всеки ресурсен учител, станал жертва на такова отношение, което понякога не е умишлено, а поради липса на информация у ръководствата на училищата, да ни сезират и ние ще реагираме. Имаме и специален сайт, регистър на ресурсните учители и специалисти www.teach.bg , където могат да направят това и анонимно.
Какъв е дефицитът на ресурсни учители?
– Такъв дефицит се забелязва, както в малките, така и в големите градове и най-вече София. Професията е сравнително нова и доста отговорна и това създава затруднения пред привличането на нови специалисти. Ние поддържаме директна връзка с някои университети и осигуряваме възможност на студенти да работят като стажант ресурсни учители, за да привличаме повече млади хора. В момента не можем да кажем колко точно е недостигът на ресурсни учители на база цялата страна, но със сигурност е осезаем.
Работихте като съветник на министъра на образованието Меглена Кунева. МОН пое ангажимент да се определят т. нар. „горещи точки“ – училища с повече случаи на насилие, за да се работи приоритетно с тях. До къде стигна този процес?
– Времето ми като съветник на образователния министър ще остави доста незабравима следа в моята професионална биография. Действително това беше един много важен момент от нашата дейност, искахме да идентифицираме тези т.нар „горещи точки“, защото определено се наблюдават по-чести проявления на инциденти на някои места. Това беше важно, за да се анализира какво води до ескалация на проблемното поведение при учениците и какви мерки трябва да се предприемат. Както знаете, по това време ние възстановихме мобилната група за кризисна интервенция от психолози в цялата страна, която да оказва подкрепа не само при кризи, но и за изграждане на капацитет за превенция. Направихме съвместна среща и с ГДБОП , по отношение на кибертормоза, защото това също вече е ежедневие в българското училище. Години наред работя в и с Министерство на образованието и науката и каквото да се говори за служителите там, мога да кажа, че това са едни отговорни хора, които имат нужда да бъдат в постоянна жива връзка с практиката, за да се подобряват и политиките. Вярвам, че и следващите екипи в МОН ще препознаят тези приоритети, защото те са на цялата система.
В каква посока трябва да е допълнителната квалификация на учителите?
– Нашата асоциация направи и свой Институт за образование и приобщаващи политики (НИОПП), който се фокусира точно върху тази тема. Според мен квалификацията на учителите трябва преди всичко да е с практическа основа. За съжаление , българските висши училища подготвят учителите преди всичко на основата на теоритичното знание и то не винаги в най-актуалните тенденции. Ние искаме да създадем алтернативно пространство за развитие на педагогическата наука, има нужда от такова място. Квалификацията трябва да е насочена към промяна на модела на преподаване, към приобщаване на различието, а не към неговата асимилация, тази е посоката.
Източник - www.leaderstoday.eu
Facebook
Twetter
