Цената да работиш в МВР!

Какво струва на служителите да работят в МВР? Когато разбраха заглавието на това видео, повечето хора, с които говорихме допуснаха, че ще разгледаме човешките жертви, които правят служителите на министерството по отношение на личния си живот. Невъзможните графици за дежурства, извънредната работа, сложните отношения със семействата им и времето, което не могат да прекарат с децата си и което никога няма да си върнат. Тези неща са безспорен и болезнен факт. И това е може би най-голямата цена, която работещите в МВР плащат. Ние обаче не разглеждаме темата, тъй като служителите приемат частично тези жертви още с встъпването си в длъжност. Правят го, защото осъзнават, че колкото и да е неблагодарна тази работа, тя трябва да бъде свършена. Правят го, защото разбират, че така светът, в който живеят децата им е едно по-сигурно място.

   
Има обаче една друга цена, която те заплащат. Цена, с която не са наясно при постъпване на работа. И макар тя да е доста по-тривиална и за някои да не изглежда като мащабен проблем, истината е, че това е една от значителните пречки пред нормалното функциониране на министерството. Публична тайна е, че работещите в МВР дофинансират ведомството със закупуване на униформи, консумативи и дори гориво. Обърнахме се към нашите експерти, за да очертаем колко дълбок всъщност е проблемът. Ето и основните направления, на които те обърнаха внимание:

Едно от основните направления, което експертите очертаха като проблемно е необходимостта служителите да дофинансират своя работодател – минестерството. Ведомството е с един от най-големите бюджети в държавния сектор и въпреки това парите недостигат по редица направления, което принуждава работещите в МВР да закупуват редица консумативи и дори униформи за собствена сметка. Това не просто се отразява негативно на морала на служителите, но и пряко намалява техните възнаграждения.

Хората биха попитали: „Защо се налага на служителите да дофинансират министерството“? Ако това се случваше в частния сектор, щеше да има стачки и масови напускания на работа. Служителите обаче нямат правото на ефективна стачка поради естеството на задълженията си. В същото време, символичните им стачни действия често остават незабелязани от обществото. Липсата на финансиране обаче се отразява негативно на изпълнението на служебните им задължения. Така един редови служител често е изправен пред дилемата дали да вложи собствени средства и да си свърши работата или да рискува административно наказание, макар да не са му осигурени необходимите условия за извършване на поставените задачи.

Един от аспектите, с които най-често се сблъскваме директно като граждани са старите и вехти униформи на служителите на МВР. Истината е, че мнозинството от тях не са получавали такива повече от 4-5 години. Абсурдно е да се смята, че едно работно облекло може да издържи толкова време. Особено при ежедневното натоварване, на което са подложени работещите в системата. Това принуждава служителите сами да си купуват облекло и обувки, защото в противен случай не могат да изпълняват служебните си задължения. Държавата вече 6 години е сякаш абдикирала от този проблем. Истински страшното е, когато говорим не само за униформено облекло, а за защитно такова. Пожарникари влизат в пожари със защитно облекло на десетилетия, рискувайки здравето и живота си, за да спасят нашия. Това не са изолирани случаи, това е ежедневие в МВР.

За съжаление разходите, които служителите покриват от името на министерството далеч не се ограничават с униформите. Поддръжката на автомобилите и зареждането с гориво често се осъществяват от работещите в системата. На пръв поглед тривиални разходи за канцеларски материали също падат върху служителите. И колкото и банално да звучи това, истината е, че без обикновени средства като химикалки и хартия, нито една организация не може да функционира. Често работещите в системата допринасят и с лични материални активи като преносими компютри и принтери. Достъпът до интернет също се осигурява предимно чрез частни инициативи на служители и синдикални организации. Всичко това влияе пряко върху ефективността на системата и върху всеобщото усещане за несигурност в обществото.