С хурки и вретена в Самораново

Проектът е на Сдружение „Училищно настоятелство при ОУ „Христо Ботев” – с. Самораново”. Целта е да се провокира интересът на обществеността в региона към значението на вълната и традиционните български занаяти, свързани с нея.

От поколение на поколение в Самораново са се предавали уменията за ръчна обработка на вълна. Тя е била основната суровина, от която селяните векове наред са произвеждали дрехи, черги, възглавници, чорапи. Преработката на вълната се е извършвала в домашни условия и задоволявала нуждите на семейството. След стригането на овцете в началото на лятото руното се пере на реката, като преди това се накисва в корито с топла вода. След изсушаването й вълната се е чепкала на ръка /обикновено през зимния сезон, когато няма кърска работа/. Целта е да се стане пухкава и де се отдели всяко влакънце. Следващият процес се нарича „влачене”, като в най-примитивния си вариант той се е извършвал с помощта на скован от селяните уред, наречен „гребенец”. Той има няколко реда зъбци, през които се прокарва изчепканата вълна, за да бъде още по-пухкава и подготвена за предене. Впоследствие са се появили дараците-места, където вълната се влачи в по-големи количества. Тези дараци доскоро съществуват в региона, но вече няма такива наблизо и затова хората се принуждават да хвърлят вълната или да я продават на безценица.

От така преработената вълна била оформяна къделя, която се прикрепва към дървена хурка. С помощта на вретено се изприда на тънка нишка. След изпридането две по две нишките от вретената се ставят и се превъртат, за да бъде преждата по-здрава и по-дебела. Тя се прехвърля на мотовилка, за да се подготви за боядисване. Оформя се чиле. В натуралния си цвят вълната е бяла, но хората са се стемяли към красивото и естетичното и затова са я боядисвали в различни цветове с помощта на природни материали: листа и зелени черупки от орех, обелки от кромид, коприва, риган, корени от различни билки, зависи какъв цвят трябвало да се получи. Боядисаните чилета се изсушават и се намотават на кълбета. Най-после вълнената прежда е готова за плетене на чорапи, елеци, възглавници и др.

Проектът „От баба знаем” дава възможност на децата и двете възрастни жени, които участват в него да творят и да допринесат за запазването на специфични умения по предене на вълна. Целта е младежите да имат представа за пътя на вълната от стригането на овцете до плетенето на чорапи. Дори да не станат виртуози с вълната, те ще съхранят за поколенията наученото от проекта.

Много хора съдействат на ръководителката Валентина Грънчарова за набавянето на старинни уреди и пособия за обработка на вълна - хурки, вретена, гребенец, мотовилка, сукале и чекръг. Чрез участието си в проекта те се чувстват полезни и значими за обществото. С неоценимата помощ на Величка Мантаркова и Йорданка Дотина от женската фолклорна група към читалището децата получават знания за значението на вълната в живота на хората в миналото.

Двете жени, които и помагат и предават знанията си на децата са непресъхващ извор на ценни умения, народни песни, предания и легенди. Всичко това прави проектът привлекателен и успешен сред общността. „Седянката, организирана по „От баба знаем” получи широк отзвук в региона. На сцената се качиха около 35 човека, които показаха, че между децата и възрастните може да се изгради трайна духовна връзка, ако ги свързва смислена творческа дейност. Най-голямо вълнение изпитвах, когато някое от децата успееше да завърши чорапа си-то се радваше искрено.”, разказва Валентина.

Първоначално децата – участници в проекта нямат необходимата сръчност и изградени умения за работа с вълна. Всичко се учи от начало - от формиране на умения по въртене на вретеното и движение на китките при мотане на кълбо и на мотовилка до усвояване на по-сложните процеси при предене и плетене.

„Много пъти съм си мислила, че това, което някой е длъжен да направи е да проучи и запише безбройните приказки и песни, които знаят Йорданка Дотина и Величка Мантаркова, за да ги съхраним за поколенията. Въздействието на тези приказки е вълнуващо и трайно-това показаха децата, работещи по проекта. Те попиваха всяка приказка и я преразказваха буквално, а поуките ги цитираха в ежедневните си ситуации. Част от приказките бяха драматизирани и показани пред публиката.”, продължава с разказа си ръководителката на проекта.

Валентина Грънчарова успява да заснеме образователни филми, показващи отделните процеси по работа в вълната. На юнския събор на селото тази година ще бъдат изложени и много снимки, направени по време на заниманията с децата. Те вече са показвани в изложба в киносалона в Самораново.

Още истории от проекти, реализирани по програма  „Живо наследство" на Фондация  „Работилница за граждански инициативи", четете във виртуалния музей Живо наследство.