Коментар на За Земята и Грийнпийс относно закъснялата атака срещу новите технически норми за ТЕЦ

На конференцията "Бъдещето на въглищната индустрия", организирана от "Мини Марица-изток" в София на 21 февруари 2017 г., се обсъждаше позиция на противопоставяне от страна на България на новите екологични правила, които предстои да бъдат гласувани на ниво ЕС през април.

Като непосредствен отговор на казаното по време на срещата организациите ни изтъкват следното:

- Новите правила, известни като LCP BREF, целят налагане на нови стандарти за отделяне на замърсяване от големи горивни инсталации в индустрията, за да позволят на нови, по-модерни технологии да си проправят път без да бъдат конкурирани от стари, неремонтирани и замърсяващи мощности. По същество тези правила са възможност за въглищната индустрия да остане още малко време на регулирания пазар, да си осигури прогнозируем във времето край и да договори програми, които да компенсират загубата на работни места. Всичко това няма как да се случи, ако въглищната индустрия бъде оставена да отмре от само себе си под натиска на новите технологии и интелигентното, чисто производство и потребление на електроенергия. Интелигентният подход и на българската въглищна индустрия е да извлече максимални ползи от тази ситуация, а не да спасява обречен на потъване кораб.

- България имаше равна възможност да се включи в диалога по обсъждане на новите правила LCP BREF през 2015 г. На този етап противопоставянето на вече рафинираните правила е закъсняла реакция.

- Най-важното, което стана ясно на срещата е, че нито представителите на ТЕЦ, нито на “Мини Марица-изток” и браншовите организации излязоха с цифри и данни кои ТЕЦ-ове и с колко не покриват новите норми. Нямаше и следа от разчет какви инвестиции ще бъдат нужни за модернизациите, а такъв анализ е нужен на фона на всички скрити субсидии, които страната ни прави за въглищната индустрия. Такъв анализ към момента не съществува, а това е още по-тъжно и показва, че противопоставянето на България е просто механично следване на позицията на Полша като страната с най-голяма зависимост от въглищата.

- С неудоволствие установихме, че представители на правителството обявиха, че Министерство на околната среда и водите, Министерство на енергетиката и Министерство на икономиката подкрепят позицията България да се противопостави на новите правила. Това показва, че индустрията и институциите са насочили усилията за поддържане на енергиен сектор замръзнал в 80-те години на 20 век, без визия за модерното развитие на сектора в бъдеще. Това е губеща стратегия за България, която единствено преследва гласоподаватели в краткосрочен план. В средносрочен план потребителите няма да искат да купуват електроенергия на свободния пазар от въглищни централи и ще предпочитат енергията от новите технологии, като в немалко случаи сами ще бъдат производители. Ако до преди няколко години на този сценарии се гледаше като на еко-мечтателство, то днес това бъдеще вече чука на вратата. Скокът на технологиите от 2008 г. насам не дава никакво основание да се съмняваме, че до 2030 г. ще сме свидетели на естествена и бърза трансформация на енергийния сектор, която ще направи невъзможно съществуването на конвенционалната енергетика в сегашният й вид. Политическите решения са единственият благоприятен шанс за компенсации на индустрията, което няма как да се случи, ако всичко бъде оставено на естествения ход на историята.

- По време на срещата се изтъкна опасността от налагане на норми за живак, отделян от централите в Европа. След което стана ясно, че българските ТЕЦ-ове няма да имат проблем с покриване на заложените в новите правила норми. Чия позиция отстоява България с противопоставяне на тези норми? Откъде идва страхът от регулиране на един от най-опасните за здравето замърсители? Правила за емисиите от живак има в САЩ, има и в развиващия се Китай. Европа, която уж е все крачка напред, няма такива до момента, а ТЕЦ в Европа са отговорни за над 16 тона емисии на живак годишно, от които 700 кг са на българските ТЕЦ. Това не е никак малко!

- Нелепо е да се използва аргументът за поддържане на базови мощности като ТЕЦ и АЕЦ, защото “тази година имахме най-студената от 16 години зима и топлото в домовете беше осигурено от ТЕЦ”. Да, тази зима имаше много критични ситуации, включително с мощности от студения резерв, които не заработиха заради лоша поддръжка, независимо, че потребителят е плащал премии за студен резерв, а това е престъпление. Но е икономическа лудост заради 2, 4 или в най-лошия случай 10 истински студени седмици в годината да поддържаме замърсяващи мощности в огромен размер. Българинът се отоплява с ток и това трябва да се промени – над 40% от домакинствата у нас се отопляват с електроенергия и те трябва да са цел на програми за енергийна ефективност и програми за преминаване на по-ефективно отопление – модерна, незамърсяваща биомаса, термопомпи (в тази категория попадат и най-ефективните климатици), а в редки случаи и газ.

- Подвеждаща е тезата, че много от домакинствата, отопляващи се на електроенергия, ще преминат на твърдо гориво и ще създадат още по-голямо локално замърсяване. Този сценарий може да се случи частично, ако нямаме политики, които да позволят на домакинствата да преминат към по-ефективно отопление и да осигурят топлоизолация на жилищата, за да намалят потребяваната енергия. Мого от българските жилища нямат никаква опция за изполване на твърдо гориво и без това и тезата е крайно пресилена. Повечето от домовете, които могат да се отопляват на твърдо гориво, вече го правят.

- План Б, или друго бъдеще за Мариците: Плахо се заговори по време на форума и какъв да бъде план Б, ако все пак новите правила се приемат. Дори да приемем, че с новите правила се очертава краят на добива и изгарянето на лигнитни въглища в сегашния му вид още към 2030 г., картината с предначертан апокалипсис за региона е силно пресилена и съвсем няма да е болезнена, ако за преход се мисли още отсега. С или без такъв сценарий е добре отговорните министерства, браншовите организации и самите мини и ТЕЦ-ове да разпънат под себе си следната спасителна мрежа:

- Създаване на планове за бързо и поетапно преустройство на някои от ТЕЦ в газови централи – инфраструктурата е в голяма степен изградена, а наличната мрежа в комплекса на Мариците трябва да се използва разумно и дългосрочно. Да, енергията от тях ще е по-скъпа, но ще идва само когато е нужна, за да покрива пикове в потреблението и това може да бъде обект на подходящи политики за компенсиране на потребителите и производителите.

- Част от централите могат да си останат на въглища и да припечелват като студен резерв – те пак ще бъдат героите на студените зими, макар и не в следващите 80 години, както са си представяли.

- Малка част от мините могат да запазят разкривките си, за да поддържат студения резерв. Рекултивацията на мините вероятно ще поддържа немалко работни места за поне едно десетилетие, осигурявайки заетост на част от хората поне до средата на 40-те години на века, позволявайки на повечето работещи да достигнат спокойно до пенсионна възраст.

- Преходът отвъд въглища през следващите 15-20 години не означава, че хората няма да имат с какво да се топлят или да захранват домовете си и индустрията. Означава само, че ще преминат към по-ефективно отопление и електроснабдяване на база на малки децентрализирани системи, които са огромен шанс за регионите за повече работни места.

- В никакъв случай не бива да се заговаря за изграждане на нови блокове и нови мощности, работещи на въглища, защото това ще заключи България в порочния кръг на големи инвестиции в една умираща индустрия. А тези инвестиции искат поне 30-40 години работа на една мощност, за да се изплатят, като отделно до изграждането на един проект в България имаме техническо време и време на институционално мотаене, както и порочно залагане на посредствени, а не на последни технологии, т.е. такова решение ще дойде далеч след възможността да бъде отговор на каквито и да било проблеми.

Най-добрият момент да започне чертаене и прилагане на План Б беше преди около 7 години – този влак е вече изпуснат. Най-добрият следващ момент е точно сега – всяко отлагане и поддръжане на губеща позиция е това, което реално и незибежно ще доведе до криза за регионите, зависими от въглищата и поредното несправедливо настройване на хората към ЕС, от който сме неразделна част.