На какво учим децата? Отворено писмо на Национална мрежа за децата по повод серията от протести срещу интеграцията на бежанци

Национална мрежа за децата като обединение от 137 организации, работещи с и за деца и семейства в цяла България, изразява своето силно притеснение от нарастващата вълна протести срещу търсещите убежище и преминаващи през страната мигранти.

Ние сме организация, ангажирана с правата и благосъстоянието на децата, но каузата ни е предварително обречена на провал, ако институциите и цялото ни общество проявяват подобна търпимост, каквато наблюдаваме през последните дни, към омразата, насилието и разединението.

През изминалата седмица протестни акции бяха организирани в София, Бургас, Харманли, Варна, Самоков и други по-малки населени места, а нов протест в София се готви на 21 октомври. Неотдавна бяхме свидетели на друга серия от организирано недоволство срещу центровете за настаняване на бежанци отново в Харманли и в кв. Овча Купел в гр. София. Новият повод за протестите е наредба на Министерски съвет за интеграция, с която се определят редът и условията за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила в България.

С настоящото отворено писмо бихме искали да отправим апел към всички отговорни институции, държавни и местни власти, медиите и цялото ни общество за разумен диалог по темата за интеграцията, така че да се спре продължаващата ескалация на напрежението.

На първо място, призоваваме управляващото мнозинство и политическите партии да прекратят играта с „етническата карта“ срещу малцинствата. В условията на предизборна надпревара отново сме свидетели на потъпкване на човешки права и унизително говорене от властовите трибуни. Недопустими са честите изказвания на политици, че българското правителство има ангажимент единствено към българските граждани – твърдение, грубо нарушаващо международния правов ред. Недопустимо е партии открито да организират протести на етническа и расова основа и това да остава безнаказано. Примерите за безотговорно и подклаждащо омраза говорене от страна на парламентарно представени партии, а и от страна на управляващото мнозинство, през последните месеци са вече повече, отколото открито писмо като това може да побере.

Също така, апелираме към медиите да гарантират обективното отразяване на фактите и реалните събития. Считаме, че много от изнесената в медиите информация по темата е подвеждаща и вместо да допринася за повишаване на информираността на гражданите, фактите се изкривяват, насаждат се страхове и се провокира омраза. В публичното пространство се тиражират както неверни данни (напр., че България ще приеме между 700 000 и 3 000 000 бежанци на фона на съгласуваните 1500), така и неприкрит език на омразата, използван свободно от журналисти в печатните и електронни медии.

Само за пример, демонстриращ несъответствието между реалната ситуацията и създаваната публична паника, ще дадем факта, че, по данни на Държавната агенция за бежанците през м. август едва 62 души са получили бежански или хуманитен статут в България от общо 2776, потърсили закрила. На такъв фон обвиненията в прекомерно „приемане“ или дори за провеждане на асимилационна политика (каквито често се чуват, включително от страна на парламентарно представени партии) звучат, меко казано, несериозно.Не на последно място, призоваваме нашите съграждани да не подкрепят политически субекти, които открито използват език на омразата, да сверяват информацията, която получават от медиите.
В момента непридружаваните деца-бежанци се настаняват редом с възрастните в смесени центрове. По данни на Държавната агенция за бежанците към 10 октомври само в центъра в Харманли, например, живеят 1242 деца, от които 322 непридружени, но всички са лишени от социална грижа и образователна подкрепа и нормална среда за израстване.Липсата на мерки от страна на държавата и омраза от обществото са две неща, стоящи в пълен противовес с основите на Конвенцията на ООН за правата на детето, по която България е страна.

Ние работим за това децата в България да израстват в среда, която не вярва в прогонването и унижението на нуждаещите се – независимо кои са те, – а в подкрепата и овластяването им. За да става това обаче, е необходимо усилие и отговорност и от страна на политическите партии, и от страна на медиите, и от страна на всеки един от нас.