Наградата в Професионална гимназия по електротехника и електроника “М. В. Ломоносов”, гр. Горна Оряховица

                 И, съвсем нескромно, винаги ми се е щяло да прибавя още нещо към тези, поразяващи с вярата си в човека, думи Не само поетът и писателят имат привилегията да помагат на човека да издържи….. Такава е ролята и на учителя. Вече 25 години аз вървя по този път и вярвам…. „Международна награда на херцога на Единбург” ми даде една нова перспектива в работата ми с деца.

Но, по темата. Измина и втората година от Наградата в ПГЕЕ, която беше обогатяваща и удовлетворяваща, силно се надявам, не само за мен. Започнаха петима и завършиха бронзовото си ниво петима от нашите участници: Силвия, Александър, Антон, Митко и Петър поставиха своите предизвикателни цели и ги постигнаха с постоянна и отговорна работа. Много динамични, целенасочени и сериозни, участниците бяха на нивото на поставените си задачи.

За Силвия поставените цели в сферата на театъра дадоха високи резултати –  първа награда за ролята й на Мари Мартен в последната постановка на Театър 220. “Хотел между тоя и оня свят” от Ерик-Еманюел Шмит. /Театър 220 при ПГЕЕ има 10-годишна история/. Целта й в направление Доброволчество беше  работа с дете в предучилищна възраст, нещо много полезно както за родителите, така и за учителя на малкото азбукарче. Александър “направи кариера” в Горнооряховския младежки парламент и въпреки многото си задължения като зрелостник, успя да съвмести ативности и в обществената, и в спортната, и в учебната си работа.   Антон, който е фен на Иво Иванов /”Кривата на щастието”/, избра да се занимава с развиване на писмените си и речевите си комуникационни умения. Целта му бе да напише до две статии на спортна тематика, които да бъдат публикувани в местния вестник „Седмицата“. Първата му работа – интервю с боксьора Свилен Русинов, европейски шампион, световен вицешампион и бронзов медалист от Олимпиадата в Барселона през 1992 година, беше посрещната с огромен интерес от горнооряховчани. И въпреки че целта му в направление Доброволчество беше да помага на детски баскетболен клуб, той неизменно работи и в нашата обща инициатива – къщичките за книги. За Митко основните усилия бяха насочени не само към Олимпиадата по техническо чертане, където той отвоюва достойно място между  по-големите ученици, но и към общата добровоческа цел на екипа ни тази година – изработване на три къщички за книги, които да подарим на нашия град за празника му. Той беше конструкторът и главен майстор. Петър активно работи по изграждането на къщички за книги, беше логистик и генератор на идеи за реализирането им, освен че имаше и други важни задачи, с които се справи отлично.

Направихме къщичките, събрахме много книги (имаме за още поне три зареждания) и организирахме поставянето им – много ни помогна Община Горна Оряховица, а работните срещи с екипа на кмета и неговите помощници бяха много полезни за участниците. Тук е мястото да спомена името на инж. Дияна Каракочева, ментор в Наградата,  която бдеше неотклонно над процеса на създаването им. Къщичките поставихме в 3-те парка на града ни в края на май – когато е и празникът на Горна Оряховица. Досега сме допълвали по два пъти книжки. Много хора реагираха положително на инициативата ни. Есента ще ги приберем, а пролетта отново ще ги поставим.

Вече знаем колко вълнуващо е да преживееш приключенско пътуване, но за непреживелите го то е истинско приключение. Направихме го в началото на юли и случихме слънчево и променливо време. Проливният дъжд в края на първия ден не помрачи настроението на групата – на място прябваше да се решава как да се построи лагер, как да се запали огън и да се приготви храна. Много експедитивни и изобретателни, участниците показаха, че зоната извън техния конфорт не е нещо непреодолимо и с настроение посрещаха протяжните горещи преходи и някои други временни неудобства като тъмна нощ и необичайни шумове в гората, липса на постоянно течаща вода, липса на меко легло…. Бяха екип – помагаха си, поддържаха се, мислеха като един човек. Енергия и смях – белезите на Приключенско пътуване 2016-а:) Дължим специални благодарности на ТД “Трапезица” и на неговия председател – г-н Георги Димитров – втора година той осигурява свободното ползване за нашите нужди на местността “Ксилифор”.

                 През целия годишен цикъл участниците в Наградата чрез своите избори показаха “душа, дух, способност на състрадание, саможертва и издръжливост…” Надявам се, че като техен лидер съм успяла да “възвиша” сърцата им, “като им напомням за смелостта, честта, надеждата, гордостта, състраданието, жалостта и жертвоготовността”,  присъщи на човека. Както го правя като учител за всичките си ученици през годините.

А какво ни предстои? Очакваме церемонията по награждаването на нашите бронзови участници:) Новият годишен цикъл вече чука на вратите ни и първата опознавателна и информативна среща за нови и продължаващи участници ще е в началото на октомври. Знам, че и тази година ще имам вълнуващи преживявания с интересни, будни, креативни и мнооого ценни хора. И ако някой пита защо си правя труда, отговорът е, защото трябва просто да продължаваме да вярваме в човека, дължим си го, ако искаме не само да оцелеем, дължим си го, за да надделеем…:)

Диана Петрова,

лидер в Наградата