Сцена едно: Представете си себе си сутрин с чашата любима топла напитка в ръка. Тя е горещо силно кафе с точно две бучки от специалната кафява захар, без мляко. Или пълна чаша по-слабо, но ароматно кафе, без захар, но задължително с две лъжички суха сметана. Или просто чаша хубаво запарен билков чай с малко мед. Вариантите са толкова, колкото и хора има по земята.

Сцена две: Сега си представете, че някой друг ви каже: „Ето ви кафето, полага ви се не повече от една бучка захар. Така е най-добре за вашето здраве". И спре ръката ви, протягаща се за втората бучка захар. Да не говорим, че предпочитате и няколко капки мляко в напитката, но това не подлежи на обсъждане. Как бихте се почувствали?

Това преживяване дава бегла представа какво се случва с личността, попаднала в пределите на „тоталната" социална институция. О-без-личностяване. Зависимост. Безпомощност. Важно е да осъзнаваме белезите на тоталния начин на мислене, защото то не е запазено само за социалните институции, които стъпка по стъпка си отиват. „Отломките" на тоталността се крият в мислите ни, в отношенията ни, в ежедневието ни. Без да ги извадим на светло не бихме могли наистина да осъществим социална работа, която е хуманна, защото се отнася към човека с увреждане като към личност и зачита неговите фундаментални права.

Да можеш да избираш, свободно да вземаш решения за своя живот, да контролираш подкрепата, която получаваш, да имаш гарантирано свое пространство, да изразяваш личната си идентичност по всички възможни начини – чрез облеклото си, в театрална постановка, рисунка или пъстра керамика, да се радваш, да обичаш, да имаш работа и смислени занимания, да бъдеш полезен. Тези простички права изразяват нашето достойнство, пряват ни хора, както „нас", обикновените, така  и „тях", необикновените, които наричаме хора с увреждания.

Убеждението, че промяната в социалната работа зависи най-напред от начина ни на мислене и отношението ни към хората с увреждания бе споделено от всички разнолики  участници в кръглата маса, организирана по проект „Човешки права и качество на живот на хората с увреждания" , финансиран по Програма за подкрепа на НПО в България със средства от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. на 14 февруари 2014 г. Разказите за творчески проекти и добри примери от ежедневието на социални услуги в София, Ловеч, Сопот укрепиха  надеждата, че тази промяна може да бъде реалност, въпреки трудностите на системно равнище, защото нищо не ни пречи да приемам в мислите и сърцата си различните като равни. Това е основата на професионалната и качествена социална работа с човешко лице.