Защо продължавам?

Близките ми не спират да ме питат защо продължавам и как издържам всичките обиди, подигравки и презрението на гражданите, което на моменти ескалира.

Приятелите ми ми казват, че съм от добрите, но съм по-скоро изключение, отколкото правило и колкото и да се опитвам да ги убедя в обратното, всичките ми усилия се оказват напразни.

Понякога, след тежък ден си задавам същия въпрос.

Питам се защо продължавам и не, не са 20-те заплати, защото не мисля, че ще ги има, когато дойде времето да напусна системата. Имам много колеги, които не доживяха не само прословутите заплати, но не видяха децата си как  започват училище.

Не са и „привилегиите“, защото тях ги няма. Децата ми израснаха като „домски"– със стегнат куфар и в готовност да отидат при баба и дядо или при леля и чичо, ако ме извикат извънредно на работа. Семейството ми знае, че колкото и страшно да е там, където съм, не бива да ми се обаждат и  затова стоят и чакат да се върна. И го правят вече повече от 10 години.

Понякога се питам кое е нещото, което ме държи и ме кара да продължавам да правя тези жертви. Жертвите с близките си, с децата си и със себе си. И да, понякога и аз не знам дали си струва. Понякога искам да избягам и да залича всичко, което съм видял от съзнанието си. Искам да забравя за пребитите деца и възрастни. Искам да не мисля за десетките неразкрити кражби. Искам да не съм виждал бедстващите и загиналите.

Понякога не мога да спя. Затварям очи, а образите от изминалия ден изскачат в съзнанието ми  и виждам най-големият кошмар – жертвите са с лицата на близките ми. Пребитите и насилените хора са лика  на децата ми.  

Тогава, когато навън е толкова тихо, че чувам дъха си, осъзнавам за пореден път причината, която ме кара да не се отказвам и да продължавам. Продължавам, защото моите близки и техните животи зависят от това колко добър съм в работата си. Децата и родителите на десетки хора като мен зависят от това дали имам воля и желание да продължа. Примерът, който давам. Нещата, които правя. Следите, които оставям. Нещастията, които съм предотвратил. Справедливостта, за която съм допринесъл да бъде въздадена.

Продължавам, защото въпреки трудностите аз знам кой съм и какво искам да дам. Продължавам, защото в края на всеки ден има  поне един човек, който е дошъл при мен и ми е казал „Благодаря!". 

Продължавам, защото ако не го направя, това би означавало да направя компромис със себе си и с близките си.

Продължавам, защото това е единственият правилен  и възможен избор.