Как Наградата стигна до Шумен?

Тогава целта бе да представим програмата за личностно развитие пред бизнес организации, които да я припознаят и подкрепят за в бъдеще. Разбира се, използвахме интерактивни методи и инструменти, като предизвикахме гостите там с няколко задачки, включително и това да си поставят своя лична цел за следващите три месеца. Все пак Наградата е за целеполагането и постоянството. Много скоро след това Стоян, който бе присъствал там ни писа. „Искам да ви помогна!“ бе посланието му, „Няма как да няма как Наградата да я няма в Шумен.“ бяха думите му. Видяхме се в София малко след това и заедно с Натали вече имахме план: Да представим Наградата пред Шуменските училища и бизнес организации. От една страна да убедим училищни директори колко важно е младите хора да бъдат подкрепяни и мотивирани да осмислят свободното си време и от друга, как бизнеса може да инвестира в бъдещите си служители, клиенти и партньори като подкрепи Наградата в Шумен.

Като всеки един план за действие и този си имаше разпределение на задачите: ние да подготвим поканата, материалите и да планираме ходене до Шумен, Стоян и Натали да използват контактите и познанствата си в Шумен и да осигурят аудиторията.

Речено, сторено! На 15 март рано сутринта екипът на Наградата отпътува за Шумен, дестинация доста далечна, но с прекрасни хора, които искат да променят средата и да правят добрини в името на младите.
Пристигнахме малко преди първата презентация и използвахме времето, за да се видим със двама от заместник областните управители, които бяха и наши домакини. „В Шумен ние сме homo sapiens, повече sapiens!” сподели заместник областния управител г-н Шаренков. И беше прав.

Няма да споделяме каква радост бе за нас да видим пълна зала с директори, учители и училищни служители, които бяха дошли, за да чуят каква е тази Награда и какви са предпоставките, за да могат техните възпитаници да се включат в нея. След презентацията, първият човек, който дойде и ни попита как училището може да прилага Наградата, бе 17 годишната Борислава, ученичка от ПМГ „Нанчо Попович“. „Много, много ми харесва програмата и искам да я популяризирам и представя на съучениците си!“ сподели Борислава.

На другия ден успяхме и лично да посетим две от училищата в града. В СОУ „Сава Доброплодни“ ни посрещна г-жа Неделчева, която сподели своето одобрение и готовност училището да се включи в инициативата. В съседното на тях училище ГПЧЕ „Никола Вапцаров“, имахме удоволствието да се срещнем с ученици от 8ми, 9ти и 11ти клас, на които в неформална среда разказахме за Наградата, целите и си поговорихме за живота и мечтите. Какво научихме: че младежите от Шумен искат да се развиват като предприемачи, да практикуват фигурно пързаляне и да бъдат успешни и щастливи хора в това общество!

Програмата не свърши до тук и вечерта се срещнахме с местни бизнес организации, на които представихме Наградата като инструмент за личностно развитие и лост за промяна на нагласите в общността. Гостите ни останаха очаровани и ни Благодариха, че са имали възможността да се запознаят с Наградата и да присъстват на тази среща.

Вечерта имахме неформална, отново малко работна, среща с нашите съмишленици Стоян и Натали, които бяха толкова щастливи, че са успели да ни помогнат, та започнаха вече да планират какви са следващите ни общи инициативи. Натали ни припомни за писмата с цели, които бяха писали преди почти три месеца в Трявна и ни сподели, че нейната цел е вече реализирана и че няма търпение да си постави следваща. Каква е била целта й? Ами да съдейства и организира именно това събитие, в което Наградата да стъпи в Шумен!

Е, Натали и Стоян, следващата ни обща цел е да се видим на церемония по награждаване на участници от Шумен, постигнали Международната награда на херцога на Единбург след като са поставили личностни цели, следвали са ги, предизвиквали са се с това да са постоянни и да не се отказват и са ги постигнали с помощта на техните Лидери и Ментори.

На път към София си мислихме колко благодарни сме, че Наградата възпламенява и кара да мечтае, не само младежите, а и нас по-възрастните. Тези, без които, всъщност, тя няма как да е достъпна за тях. Мислихме си и колко малко му трябва на човек, за да помогне и да подкрепи една кауза, за да я предаде нататък, за да я популяризира и направи възможна за повече хора!

Ами и това е начина! Начина да променяш средата, в която живееш! Начина да протестираш, ако не си съгласен или не одобряваш нещо в общността си!
Стига ти само една цел и малко дръзновение!

С благодарност към Стоян Ганев и Наталия Петкова, апостоли и съмишленици на Наградата в Шумен, а и не само!