Малки моми пръстен топат...

Млади и усмихнати, весели и нагиздени, те са се наредили около малко сребърно менче и очакват да научат своето бъдеще. Сигурно по същия начин блестят очите им, когато Скайп „изпищи” от никнейма на момче, което харесват. Въпреки издайничеството на маникюра и грима, тези млади момичета досущ приличат на своите баби – по чистотата на надеждата и по традициите, които някой ден те ще предадат на своите внучки.

Малко момиченце вади от менчето едно по едно букетчета, свити от бръшлян и завързани с червен конец. “Бръшлян”- вечно-зелен, издръжлив и здрав, гъвкав и жизнен. Възрастна жена, нарича: - На стол да седи, перо да държи! Всяка мома с трепет се мъчи да разпознае в “наречената” китка своята, защото това наричане значи, че “учен” ще е женихът й. Така са правили бабите им, така ги учат и тях днес. Детето вади друга китка: - Ясна звезда в небе! - ще нарече, а момата, разпознала своя белег знае, че нейният късмет е “хубавец” да вземе.

И така, докато се свършат бръшленените китки... В навечерието на Васильов ден, всяка участничка в гаданията, взела китката си, гребва вода с кратунка от котлето и бързо си отива в къщи. Измива лицето си с водата от кратунката - “да е хубава и здрава” и започва да “разгадава” китката си. Ако има в нея „наранено” (повредено) листо, това не вещае добро за този, на когото е наречено, ако ли пък листата са здрави и хубави - здраве и сполука ще има през годината за всички. Това е „Бръшленкьо”, който и до днес живее край Враца. Той живее с бъдещето на момичетата, за които тесните дънки и везаната престилка са в пълна хармония, преминава от набраздените бабини ръце в крехките пръсти на младостта, остава вечно зелен като бръшляна, на когото е кръстен.

Пак там, съвсем близо, в прегръдката на Балкана, отдалече се чува песен. Други млади момичета потръпват в очакване на непознатото и предизвикват щастието и любовта. И те като бабите си – шумни и цветни, с ярки дрехи и шалове с пайети, с дъхави рози, втъкнати сред дългите им черни и лъскави коси, толкова лъскави, че отблясъците отлитат като пчели. Млади циганки също се учат на бъдеще от миналото. И те пеят на пръстените на Eдерлези, така, както са го правили поколения жени преди тях. И те потапят пръстените си в менчето с вода, и те търсят символа на песента. Възрастна жена вади пръстен от водата. Започва нова песен. Каквото се пее в нея, това ще е бъдещето на собственичката на пръстена. И така – докато не остане пръстен в менчето. После? Започват танци – вихрени и темпераментни, кръшни и зареждащи, танци, каквито само младите циганки могат!

Тези същите момичета учат мениджмънт, икономика или право. И за тях Едерлези, буйните ритми и образованието, традицията и днешния ден съжителстват в пълна хармония.

Млади и усмихнати, весели и нагиздени, те са се наредили около малко сребърно менче и очакват да научат своето бъдеще – едните от бръшляновите китки, другите от пръстена и песента. Две вариации на една фолклорна традиция – Бръшленкьо и Пеене на пръстени на Едерлези.

Традицията, свързана с топене на пръстени е възстановена и предадена на следващите поколения, благодарение на подкрепата на Фондация „Работилница за граждански инициативи" по програма „Живо наследство". Още истории за въстановяването на българските традиции, можете да прочетете на виртуалния музей „Живо наследство" на ФРГИ.