Какво трябва да правите по време на атака?

Атаки с мащаба на тези, които видяхме в Париж, Анкара, Истанбул и Брюксел,  при които загинаха и бяха ранени стотици граждани до скоро се определяха като изключително редки, но за съжаление стават все по-чести и опасни за всички нас. Властите са подготвени за тези извънредни ситуации, но какъв  е съветът към обикновените хора?

Бъди подготвен

Много оцелели от парижките атаките казаха, че са помислили първите изстрели за фойерверки. Това е типично, казва Джон Лийч, психолог по оцеляване и инструктор по военно оцеляване.

Хората, които не очакват изстрели ще предположат, че те са нещо друго, защото това не се вписва в техните очаквания. „Ние отговаряме на модела в главата ни и  не реагираме директно на околната среда, а това ни прави уязвими“, казва той.

Времето, което е необходимо, за да разберем какво се случва може да доведе до летален край. Но ако някой вече е преминал мисловно през някои от най-лошите сценарии, тогава този процес ще бъде по-бърз.  „Всичко, което трябва да се запиташ е  – ако нещо се обърка, каква ще бъде първата ми реакция?“ обяснява Лийч.

Лесно е да си в ресторант или кино, без да обръщаш никакво внимание на аварийните изходи. Но да знаете, къде са те може да спаси човешки животи. В атаката на концертната зала Батаклан в петък, охранител поведе група от хора към тяхната безопасност използвайки пожарният авариен изход в ляво от сцената.

Реагирай бързо

По-голямата част от хората ще бъдат  твърде объркани, за да направят каквото и да е по време на атака. Лийч е бил свидетел на  животозастрашаващи ситуации в целия свят и е установил, че само 15% от хората биха реагирали по начин, който ще им помогне да оцелеят.  До 75% ще бъдат прекалено объркани от това, което се случва около тях, за да реагират. В останалите 10% ще се реагира по начин, който намалява шансовете за оцеляване, а също така пречи на другите хора, казва той.

Решителните действия могат да направят оцеляването много по-вероятно. Но част от човешката природа е да се изчака другите хора да действат първи. В класически експеримент, психолози поставят хората в една стая, която изпълват с дим, за да видят как биха реагирали.  Хората, които са били сами са по-склонни да предприемат действия, отколкото онези, които са били в групи с други хора.

Бъди малка цел

„Където има прикритие от поглед, има покритие от пожар", съветва Иън Рийд – бивш британски войник, военен инструктор и главен изпълнителен директор на фирмата Formative Group Security. Първото нещо е да се опитаме да се измъкнем от пътя и да направим себе си по-малка мишена. Това може да включва простото залягане на земята, но в идеалния случай твърдо прикритие като бетонна стена е най-добрият вариант. „Очевидно е, че Холивуд показва автомобили като непробиваеми от куршуми, но това не е задължително да е вярно“, казва Рийд. Въпреки това, дори и една кола е по-добре от нищо.

Когато една атака се случва в плътно натъпкано пространство, един куршум може да нарани  няколко души. Стоенето извън обсега намалява риска, че може да бъдете на уцелени съзнателно, а също така и вероятността да бъдете засегнати от някой, който просто разпръсква огън в стаята.

Много от оцелелите в Париж  са направили инстинктивно именно това и – превръщане на използваните маси като импровизирано прикритие или прикриване зад тонколоните в концертната зала. Но липсата на прикритие на основния етаж на Батаклан означава,  че не всеки е имал възможност да се скрие.

Ирландска двойка оцеля като се престори на мъртва.  Друга оцеляла, Тереза Седе,  заяви пред BBC: „Един човек е беше тежко ранен и стенеше, така че ние му казвахме:“ Шшт, бъди тих, остани жив и не мърдай, защото всеки път, когато някъде има движение там има и повече изстрели. „

„Те търсят движение – това ще привлече погледа“ обяснява Рийд. Това е особено вярно, ако е тъмно. Някои хора в Батаклан са избягали, докато нападателите са презареждали.  Това може да бъде рисковано, но в някои сценарии бягството е добра идея. Според очевидци в петък, няколко души са избрали да останат скрити в офиси и тоалетни, докато дойде помощ.

През януари 24-годишният Ласана Батили бе обявен за герой,  след като скри пазаруващи в хладилния склад  в мазе по време на атака от стрелец – ислямист. Той изключва хладилника и светлините и се затича, за да извика помощ. Всички, които е скрил са оцелели.

Отвърни на удара

Атаката върху въоръженият нападател работи в някои ситуации. През август, бе осуетена атака във влак във Франция, след като пътниците са надвили единственият стрелец. Но от четиримата пътници, участващи в повалянето, един е бил от Военно-въздушните сили, а друг е работел  в Националната гвардия. Мъжете са направили опита след като оръжието на стрелеца е засякло. 

Рийд казва, че не е добра идея да се противопоставиш на нападател, без обучение. „Това просто е риск за живота ти“, добавя той. Важно е да се помни, че много нападатели работят в екипи. Някои от тях са облечени с бронежилетки, а  други могат да носят експлозиви.

Адел Термос се смята, че е спасил живота на десетки хора в Бейрут миналата седмица, след като се справи с атентатор в гръб. Но самоубийствената жилетка избухна и двамата Термос и атентатора загинаха при взрива.

Въпреки опасностите, някои хора твърдят, че е важно да бъдем готови да се бием, ако е необходимо. Членовете на групата на  ислямската държава не са мотивирани да бъдат вземани за заложници, казва Джеймс Алварез, психолог и преговарящ при кризи със заложници. „Няма с кой да преговаряш. Твоята ценност е в това, че си умрял. Ако знам, че ще бъда застрелян, бих искам да мисля, че няма да си отида тихо.“

След бягството

Веднъж, след като са успели да избягат от ситуацията за тях е важно да останат бдителни.  „Избягайте колкото се може по-далеч, зад толкова твърдо и стабилно прикритие, колкото е възможно, след което отидете до най-близкият представител на властта за помощ“, казва Рийд.

Може да е опасно да се присъединявате към големи групи  в близост или да използвате обществения транспорт. „Винаги предполагайте, че там може да има  второстепенен устройство или действие,“ добавя Рийд. Ключът е да се приемат съвети от полицейски служители или други длъжностни лица, тъй като те познават по-добре ситуацията.

Помагайте си взаимно

Шансовете да бъдете заловени или да попаднете в голяма атака все още са ниски. Но ако това се случи, сътрудничеството с другите хора може да увеличи шанса за оцеляване, казва Крис Кокинг, социален психолог и експерт по поведението на тълпата.

След Лондонските атаки  от  7/7,  Кокинг помогна и интервюира десетки хора, които бяха жертви и установи, че най-бързият и най-ефикасният начин за евакуиране на група е хората да работят заедно.

Това е единственият начин да се избегнат ситуации като  затискане на зрители при бягство от пожар. Кокинг казва, че повечето хора са склонни да се опитват да помагат един на друг, дори в екстремни ситуации. „Има предположение, че в такива ситуации всеки действа за себе си, но това просто не се случва“, казва той.

Оригиналният текст може да бъде намерен тук: http://www.bbc.com/news/magazine-34844518