English   14440 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Как се изгражда "Едно училище за всички"?

 

Какво е приобщаващо образование? Кое училище е приобщаващо? Как да направим нашето училище приобщаващо? Защо е нужно да изграждаме приобщаваща училищна среда?...


Тези и редица още въпроси, свързани с приобщаващото образование, все по-често се чуват в пространството, особено след приемането на новия Закон за училищното и предучилищното образование, където за първи път изрично се постановява, че „приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование“ (чл. 7. (2)).


На въпросът КАК то да се случи обаче все още няма еднозначен отговор. И това е нормално. Темата е широка, противоречива, понякога болезнена, обхваща много и разнообразни сфери и интереси и дори в световен мащаб се споделят различни гледни точки. Освен всичко друго, за нашата действителност тази тема е сравнително нова и в процес на изследване.


През последните десет години Център за приобщаващо образование търси отговори по тези въпроси – за кого е приобщаващото образование, защо приобщаващо образование, как се случва то... Изследвахме световни модели, партнирахме с български училища и детски градини, за да адаптираме някои от тези модели към нашия контекст, проучвахме нагласите и възприятията на различни  обществени групи, сблъсквахме се с противоречия, страхове и притеснения, и с безброй въпроси.


В резултат на този процес изведохме модел за приобщаваща училищна среда и методология как този модел да се въведе във всяко едно българско училище, което се е отворило към идеята, че децата са различни и това е по-скоро ценност, отколкото недостатък. Този модел е нашият отговор на въпроса как изглежда приобщаващото училище и как може да бъде изградена приобщаваща училищна среда.

Той има няколко съществени отличителни характеристики.


На първо място, моделът е създаден в и за българския контекст. Това не е концепция копирана и пейстната в нашата действителност, а е съобразена с нейните особености и ниво на развитие. Моделът дава една възможна гледна точка как училището би могло да разпредели и използва ресурсите, с които разполага, така че всяко дете и възрастен, ангажирани в образователния процес, да се чувстват добре дошли в своето училище.


На второ място, това е модел, който описва създаването на приобщаваща училищна среда отвътре-навън. Факт е, че изграждането на приобщаващо училище изисква нормативни промени, които вече са в ход, и институционална воля, но координацията на ниво системиполитики и практики в училище има също толкова ключова роля.


Така стигаме и до третата много съществена характеристика на този модел, а именно, че той изисква координираното и систематично участие на всички заинтересовани страни от училищната общност вчетири основни области - училищно управление, педагогически практики, детска закрила и партньорство с родителите. Всеки един от тези четири елемента е важен. Значимостта му е продиктувана от нашето разбиране какво е приобщаващо образование. От една страна, за приобщаваща училищна среда можем да говорим, само когато всяко едно дете се чувства в безопасност, добре дошло и подкрепено в училище, с възможности да развива и изявява себе си. От друга страна, също толкова важно условие е всеки един учител да се чувства подкрепен, уверен и мотивиран, защото само подкрепеният учител може да бъде подкрепящ. От трета страна, в приобщаващото училище всеки един родител се чувства спокоен за безопасността и развитието на своето дете, чувства се добре дошъл в училището, наясно с възможностите за участие в училищния живот, привлечен от споделена училищна визия. С други думи, приобщаващото образование не включва една или няколко определени групи деца или възрастни, а се стреми към приемането, предоставянето на възможности за развитие и подкрепа на всички деца и възрастни, имащи отношение към образователния процес – ученици, директор, учители, специалисти, родители, непедагогически персонал.


Всеки един от четирите елемента в модела включва в себе си доказали своята ефективност училищни практики, които, за да заработят, изискват екипност и информираност при вземането на решения и най-важното – въвлеченост и ангажираност на училищно ръководство, педагогически и непедагогически персонал, ученици и родители.


Всичките четири елемента са взаимосвързани и си взаимодействат по начин, който ги подпомага и засилва действието им.


Въвеждането и ефективното функциониране на включените в модела училищни практики естествено преминава през няколко основни етапа:

  • Анализ на училищната среда чрез само-оценка по ключови индикатори във всяка от четирите области на модела с участието на всички заинтересовани страни;
  • Избор на приоритети и поставяне на конкретни и измерими цели с индикатори за успех;
  • Създаване на приобщаващ план за действие с отговорни лица и срокове;
  • Реализация на плана и координация на дейностите;
  • Проследяване на напредъка;
  • Актуализиране и промени в целите и плана за действие, ако е необходимо.

Възможно е този процес да изглежда дълъг и сложен и да повдига въпроса струва ли си усилието. Един от любимите ни аргументи в полза на приобщаващото образование дойде преди години от едно дете, за което отговорът на въпроса „Защо?“ беше толкова естествен и логичен, че нямаше как да не ни вдъхнови със своята простота:


„Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?“



Сходни публикации

Първите AI лаборатории в българските училища ще бъдат представени на Националната конференция „Умения за иновации в

Първите AI лаборатории в българските училища ще бъдат представени на Националната конференция „Умения за иновации в образованието“

Център за творческо обучение, заедно с Община Бургас ще представи първите по рода си AI лаборатории за българските училища в

Фондация „Карол Знание“ приема кандидатури за годишната докторантска стипендия

Фондация „Карол Знание“ приема кандидатури за годишната докторантска стипендия

Процедурата за кандидатстването за конкурса на фондация „Карол Знание“ за годишна докторантска стипендия в размер на 10 000 лв.

Проект R.E.A.L. променя бъдещето на медийната грамотност сред младите хора в Европа

Проект R.E.A.L. променя бъдещето на медийната грамотност сред младите хора в Европа

Проектът R.E.A.L. (Research, Evaluate, Analyze, Learn) е иновативна инициатива, финансирана по програма Еразъм+, която има за