2.05. Какви са изискванията за стопанската дейност на НПО?

Свободата на НПО при извършването на стопанската дейност, сравнена с тази на останалите стопанските субекти, е ограничена предвид целите, за които се създават нестопанските организации. Към общите законови изисквания за стопанската дейност, валидни за всички правни субекти, ЗЮЛНЦ поставя допълнителни и ограничителни критерии, за да се гарантира, че дори и да извършват стопанска дейност, НПО ще работят изрично за постигане на нестопанските си цели. Тези критерии са:

Свързаност на предмета на стопанска дейност с предмета на основната дейност;

Изискването за свързаност означава, че предметът на стопанската дейност, извършвана от НПО по своя характер трябва да е близък или сходен с предмета на нестопанската дейност. Единствено по този начин ще се гарантира, че извършването на стопанска дейност само по себе си ще спомага за постигане на нестопанските цели на НПО. Стопанската дейност трябва да подкрепя осъществяването на целите на организацията не само финансово, но и самата дейност, която се осъществява, трябва да спомага за постигане на целите на организацията.  Тъй като законодателството не поставя ясна граница кога една стопанска дейност ще се счита за свързана или не, всеки отделен случай следва да се преценява конкретно.

Свързана стопанска дейност на НПО е например производството на инвалидни колички от сдружение на инвалиди; изработване на определени материали и стоки от лица с интелектуални затруднения като част от трудотерапия и продажбата на тези продукти; предоставяне на консултации и изследвания, в области, свързани с целите на организацията и т.н.

Ако в сградата на музей, управляван от НПО бъде открит магазин, в който се продават копия на изложените в музея експонати - книги, снимки и картички на тези експонати, трудно би било да се оспори, че тази дейност не е свързана. Но няма да бъде така, ако в същия магазин се продава специализирана юридическа литература.

Допълнителност на стопанската дейност;

Изискването за допълнителност означава, че по-голямата част от съществуващите ресурси (човешки и финансови) на организацията следва да бъдат мобилизирани и насочени към постигане на нестопанските цели на организацията, а не към извършване на сделки, предоставяне на платени услуги и други подобни, целящи генериране на печалба. Когато обемът на извършваната стопанска дейност надвишава този на нестопанската, самото съществуване на НПО се явява неоправдано, а дейността му противоправна, защото законодателството е предвидило други правни форми за осъществяване (основно) на стопанска дейност – напр. търговските дружества по смисъла на ТЗ.

Изискването за допълнителност ще е спазено, ако например в организацията работят десет човека и трима от тях изцяло се занимават със стопанската дейност или всички работещи са ангажирани, но в малка част от работното време.

Конкретна граница за определяне на този критерии също формално не е поставена. До затруднения при определянето на това дали дейността е допълнителна, води и обстоятелството, че към един конкретен момент тя може да е "допълнителна", но за кратък период, след което по-голяма част от ресурсите на НПО да бъдат насочени предимно към нейното извършване.

Регламентация на предмета на стопанската дейност в устава или учредителния акт на НПО;

Законът поставя изискването в устава или в учредителния си акт, НПО изрично да регламентира предмета на допълнителната стопанска дейност, която ще извършва. Това означава, че трябва да се посочат конкретния тип сделки, които формират предмета на допълнителната стопанска дейност, а не да се използва само обща формулировка от типа „сделки и дейности, незабранени от закона". Предметът на стопанска дейност също така подлежи и на съдебно вписване. Ако не са спазени изискванията за посочване на предмета на стопанска дейност в устройствения акт на НПО или той не е вписан в съдебния регистър, извършването на стопанската дейност е незаконосъобразно.

Примерно изписване на стопанската дейност в устава на сдружение би могло да бъде следното: „Предметът на допълнителна стопанска дейност на сдружението включва извършването на анализи и проучвания, по теми, свързани с целите на сдружението, изработването и разпространението на информационни материали, популяризиращи дейността на сдружението, организирането на обучения, семинари, концерти и други подобни публични събития, подпомагащи постигането на целите на сдружението."

Следва да бъде отбелязано, че изричното изписване на определен предмет на стопанска дейност в устройствения акт не означава само по себе си, че е задължително тази дейност да бъде реално осъществявана. Изводът, който може да бъде направен е, че вписването на предмета дава правото, а не задължението тя да бъде извършвана.

Забрана за разпределяне на печалба и използване на приходите за постигане на определените в устройствения акт цели;

Независимо че са акумулирали печалба в резултат на стопанската си дейност, НПО при никакви обстоятелства не могат да разпределят тази печалба между учредителите, членовете, членовете на органите или други свързани или несвързани с организацията лица, подобно на търговските дружества. Единствената възможност, която законът предоставя, е печалбата да остане в организацията и да бъде използвана изцяло за постигане на нестопанските цели. Така освен, че разграничава НПО от търговските дружества и стопанските обединения, забраната за разпределяне на печалба представлява и гаранция за спазването на другия критерий за законност на стопанската дейност - целевото използване на приходите.

Следва да се има предвид, че когато НПО участва в друг стопански субект (например в търговска фирма), печалбата на този субект може да се разпредели към НПО. От своя страна, така придобитите средства също не могат да се разпределят като печалба от самото НПО.

Виж още:

1.22. Как се вписват промени в обстоятелства в Регистъра на ЮЛНЦ?;

1.34. Може ли ЮЛНЦ да учредява или участва в търговско дружество?;

2.04. Какво представлява стопанската дейност на НПО и каква е ползата от нея?