Третият път: след комунизма и капитализма

Каква е ролята на социалното предприемачество за икономиката и обществото; какъв е потенциалът на социалната икономика и как да го развием? Това са част от въпросите, на които намираме отговор в разговора ни с експерта по темата – Иван Нейков.

Интервюто е част от поредицата „За да не питаме само Google…“.

Иван Нейков е юрист и политик, бивш министър на труда и социалната политика, понастоящем – директор на Балканския институт по труда и социалната политика. В професионалния си път е бил заместник-председател на КНСБ, председател на Надзорния съвет на НОИ, общински съветник в София, депутат в 39-ото НС. Автор е на множество публикация в национални издания и издания на Международната организация на труда (МОТ), свързани с различни аспекти на социалната политика, трудовото право, индустриалните отношения и пр. Преподавател по трудово право и социално осигуряване в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет.

Г-н Нейков, от май 2019 г. е в сила Законът за предприятията на социалната и солидарна икономика. С него се създаде Регистърът на социалните предприятия към Министерството на труда и социалната политика (МТСП), предвидиха се две категории социални предприятия според критерии за печалба и брой заети лица от уязвими групи в предприятията. От гледна точка на Вашия опит и наблюдения в сферата, какъв е коментарът Ви за ефекта от тази регулация година след приемането ѝ?

Има няколко отговора на този въпрос. Първо, това е едно признание от страна на държавата на нещо, което много, десетки и дори стотици хора се опитваха като ентусиасти да реализират. И това е положително – ентусиастите успяха да убедят държавата, че моделът на социалното предприемачество трябва да бъде признат. От друга страна, положително е и това, че вече ще може да имаме коректна информация кое предприятие е социално. Понякога, дали в резултат на модни увлечения или маркетинг, различни предприятия се определяха за социални заради проявата на определена социална отговорност, например (т.нар. корпоративна социална отговорност). Благотворителността е хубаво нещо, но това не значи социално предприятие. Така че когато имаме критериите, параметрите, когато имаме един външен на самите социални предприятия орган (МТСП), който да ги определя, това е положително.

Разбира се, всяка законова рамка, малко или много, слага някакви ограничения. И ако някой прави нещо, което по същество е социално предприемачество, но то не влиза в рамките на закона, ще се окаже, че една социална идея, няма да се впише в регистъра, защото рамката не го позволява. Но в крайна сметка, духът от бутилката е пуснат – сега важното е непрекъснато разширяване на тази законова рамка, за да може все повече идеи да се вписват в разбирането за социално предприятие. Ще добавя и още един минус и той е, че все още информацията за това какво е социално предприемачество остава някак елитарна. В обществото няма разпознаваемост на идеята за социално предприятие. В тази посока има още много път да се извърви. Защото законът не може да постигне това, ние сме тези, които трябва да го направим.

Каква всъщност е ролята на социалното предприемачество и необходимостта то да се насърчава? Имат ли място социалните предприятия в социалния диалог с държавата?

Ще си позволя да направя една аналогия между социалното предприемачество и християнството по отношение на етапа, в който се намираме. Ние сме малко след разпъването на Христос на кръста - имаме признание, имаме последователи, но нямаме осъзнаването на нещо, което е най-важното, поне за мен, в солидарната и социалната икономика – че това е т.нар. трети път. Все повече изследователи разбират, че след като комунизмът си отиде като една илюзия, на път сме да приемем, че капитализмът с неговата реалност се е поизчерпал и въпросът, който излиза пред обществата е, кой е третият път – не само на икономиката, но и на обществата. Това е голямата цел, която трябва да се дискутира. Ситуацията, която сега се намираме, с нестихващите протести, показва, че действаме малко като шопа: „Не искаме така, ама не знаем и как“. А големият смисъл на социалната икономика е именно потенциалът ѝ да бъде третият път.

В този смисъл, освен законово признание, редно е да има и признание на социалния бизнес като партньор на държавата в социалния диалог.В момента обаче го няма и не само че го няма, но очаквам и съпротива. Наблюдаваме едно странно състояние на „окопиране“ на социалния диалог от традиционните участници. Които обаче все повече отслабват -  синдикализацията у нас обхваща около 10-15% от всички работещи, работодателските организации се роят непрекъснато (имаме шест такива), вместо да се обединяват, както в други държави. Именно от тези организации е възможно да има съпротива срещу приемането на нов равностоен партньор в социалния диалог. И трябва да мислим – да търсим ли включване като младши партньор в социалния диалог или да търсим собствена територия за диалог с държавата. Въпрос, който трябва да се дискутира.

Имайки предвид етапа, в който този сектор на социалната икономика се намира (сега се оформя и осъзнава, както казвате), какви, според Вас, могат да са подходящите мерки за насърчаване на социалното предприемачество? (В закона са предвидени безплатното използване на марка „Произведено от СП“, онлайн платформа за достъп до обучителни ресурси (но все още не е изградена), достъп до програми на Агенция по заетостта и оперативни програми като социално предприятие.)

Голям проблем при социалните предприятия е, че най-голямата им сила е и най-голямата им слабост. Силата им е ентусиазмът - желанието да преследваш кауза, да създаваш не само печалба, но и щастие (защото социалната икономика се опитва това да направи – някои хора по-щастливи: работещите, получаващите услугите на предприятията). И същевременно слабост - защото тези ентусиасти, които създават и управляват социалните предприятия, ние искаме от тях да са някакви свръхразвити личности като Леонардо Да Винчи – да разбират от икономика и бизнес, от социални каузи, от отношения с държавата, от потребностите на уязвимите групи и пр. И ако оставим тази група ентусиасти да прави всичко това, те просто няма да издържат.

Затова трябва да започнем да работим за обединение. Да търсим форми, по които да преценим кое е онова, което е изконната територия на социалните предприятия, и кое е онова, което може да бъде изнесено навън - за да спестят време и усилия. Може някои от бизнес дейностите да бъдат изнесени или да се изградят обединения на социални предприятия. На практика, трябва да направим събора в Никеа (ако продължа с аналогията) – за да се реши кои са нещата, за които можем да намерим експерти извън социалните предприятия. Разбира се, съществуват и модели и добри практики от чужбина. Винаги можем да ползваме добър опит от чужбина, но много неща навън работят, тук обаче се оказва, че е неустойчиво.  Важно е сами да минем през това усилие, за да може и обществото трайно да ни приеме.

Един от големите проблеми е, на който също трябва да се търси решение, за да се насърчава социалното предприемачество, е заетостта. Всички социалния предприятия са малки, и дори преобладаващо миркопредприятия. И ние искаме от тях да спазват едно много негъвкаво и сложно трудово законодателство. Много от тези хора може да не са виждали Кодекса на труда, а освен него има и още няколко кодекса, които се променят почти ежегодно. И искаме тези социални предприемачи миркобинзеси да го спазват. Големите предприятия се справят, те имат капацитета. Но за малките трябва промяна в трудовото законодателство. И може би точно социалните предприятия трябва да направят пробива в тази посока.

Сегашното трудово законодателство е създадено в началото на 20 век. Периодът, в който се изграждат и трябва да се управляват големите колективи. А социалните предприятия не са такива. Устойчивостта им не е в смисъла на едно БДЖ или голяма корпорация. Социалните предприятия трябва да реагират, да са гъвкави на социалните нужди, които адресират с работата си -  днес да могат да правят едно (да помагат на едни хора), другата седмица друго (после да помагат на други). А в момента законодателството подкрепя стабилността, големите. Затова в правния смисъл на думата „ще се лее кръв“, за да доказваме, че за социалните предприятия трябва да се прилагат нови форми на труд.

Споделете пример за такива нови форми за заетост?

Например, т.нар. „гиг“ икономика[1] – появи се в последните 7-8 години въз основа на дигиталните технологии. Най-добре се онагледява с пример – когато трябва да направиш нещо голямо, единият вариант е да събереш гигантски колектив, да го обучаваш, да му плащаш, да го уволняваш, като не върши работа. Другият вариант е „гиг“ икономиката, която казва, че няма нужда от това – раздели голямата задача на 1000 малки задачи, обяви ги и ще намериш 1000 изпълнители за всяка конкретна задача. Така сизифовата задача се разделя и опростява.  Този вариант може да помогне страшно много на социалните предприятия. Дори в момента предстои разработването на план за усвояването на милиарди за възстановяването от пандемията. И имайки предвид, че според данни на Агенцията за малки и средни предприятия 93% от всички предприятия у нас са микро, този гигантски план трябваше да се направи на хиляди малки задачи с определено финансиране, да се обявят и всеки, който е готов да ги изпълни, да го заяви и получи средствата за това.

Затова трябва да се борим за ново трудово законодателство за социалните предприятия. Иначе, резултатът от тях за обществото, няма как да се развие. Гигантите компании искат да продават едни и същи неща в огромни количества на едни и същи цени. Но нуждаещите са различни, техните потребности са различни и социалните предприятия го разбират.

В една екосистема е важно да бъдат изграждани връзките между всички участващи в нея. Какво според Вас следва да е приоритет пред всички ангажирани с темата, така че да развиваме потенциала на социалната икономика?

Необходимо е в момента да има подкрепа за оцеляване на социалните предприятия – например, програма, финансирана от средствата за възстановяване от кризата. Ролята на държавата ще е да кажe към кои групи да се насочат решенията, които прилагат социалните предприятия.

Освен това, може да бъде развита и специална програма, дългосрочна, през която да насърчим създаването на нови социални предприятия. Start-up-ите да са в социалната икономика. Има огромно поле за финансиране на стартиращи предприятия, като държавата може да определи кои да са приоритетите. Много малко работим, например, към самотните възрастни хора, към хората с интелектуални затруднения, хората с увреждания. И това ще бъде ориентир за предприемачите, които търсят и намират решения. Не трябва да има община без социално предприятие.

С една дума „социалното предприемачество е..“:

Социалното предприемачество е… бъдещето ни.Това е бъдещето ни – то е и зелена икономика, и социални каузи, и по-щастливи хора.

----------------

[1] “Гиг“ - от английския термин Gig за епизодични ангажименти в музикалния бизнес. При този модел на пазара на труда се предлагат много временни позиции или възможности за договаряне с независими работници.

Рубриката е съвместна инициатива на НПО Портала и Български център за нестопанско право, като можете да изпращате вашите предложения за теми тук.