България се качва в класацията на „Репортери без граници“, но остава на опашката на ЕС

България се изкачва с 20 места в годишната класация на „Репортери без граници" (RSF), която организацията обяви в световния ден на свободата на пресата (3 май). Страната заема 71-во място в изданието на индекса за 2023 г., след като миналата година беше на 91-во. „Въпреки добрата позиция в доклада, който оценява свободата на словото в 180 държави и територии, резултатът на България не се подобрява значително", коментира Павол Шалай – регионален директор на RSF за Европейския съюз и Балканите.

Сред държавите от ЕС България вече не е предпоследна в списъка, след като мястото ѝ бе заето от Малта. Но все още е на едно от последните места по медийната свобода сред страните членки, като изпреварва единствено Гърция (107), Малта (84) и Унгария (71). „Трябва да се има предвид, че България е в сегмент от класацията, където разликите между страните са много малки", посочва Шалай.

Според него подобряването на политическия показател в медийния климат у нас отразява факта, че през по-голямата част от 2022 г. страната беше управлявана от правителството на Кирил Петков, което като цяло е зачитало свободата на пресата и е ограничавало опитите за намеса в нея. „Годините на Борисов бяха пагубни за журналистиката", допълва медийният експерт.

„Властите обаче не успяха да предприемат системни стъпки за подобряване на свободата на пресата и журналистите често са атакувани от определени политически партии, особено от партия „Възраждане", казва Павол Шалай. „По-високият резултат на страната в сферата на безопасността на журналистите може да се обясни с по-малкия брой регистрирани заплахи", допълва той.

Напредъкът на правния индикатор в оценката на България може да се отдаде на усилията за борба с „делата шамари", или т.нар. SLAPP (стратегически дела против публично участие), които изобилстват напоследък. В тази посока бяха и препоръките на RSF през 2021 г.

Друг проблем според Павол Шалай е обърнатата роля на някои високопоставени прокурори - вместо да защитават журналистите и систематично да преследват престъпления срещу тях, те ги притискат, както показа скорошният случай с Димитър Стоянов, чиито източници са заплашени.

Делата шамари срещу журналисти на „Биволъ" и BIRD бяха отбелязани специално и в изявление на International Press Institute (IPI) в навечерието на Световния ден на свободата на пресата.

„През последните седмици журналисти от двете медии бяха изправени пред атаки и натиск на различни фронтове: порой от съдебни дела за клевета, заведени от сътрудник на заподозрян бос на организирана престъпна група, умишленото разкриване на журналистически източник от Софийската прокуратура и кампания за дискредитиране от главния прокурор Иван Гешев. Натискът произтича от множество статии, публикувани поотделно от двете платформи през 2022 г. и 2023 г. по повод съмнения за корупция и предполагаем подкуп на полицай за прикриване на убийство", се посочва в изявлението.

Към този сигнал се присъединяват още международни организации, а именно ARTICLE 19 Europe,  European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), Free Press Unlimited (FPU) и OBC Transeuropa (OBCT). Всички те изразяват дълбока загриженост по повод взаимосвързаните атаки срещу разследващи журналисти в България.

„Въпреки че пълните подробности за съдебните дела все още не са потвърдени, нашата оценка и тази на местните медийни асоциации е, че те целят да окажат натиск. Тези съдебни дела показват много от характеристиките на стратегическите съдебни дела срещу гражданско участие (SLAPP). Нашите организации са готови да предоставят съвети и правна подкрепа и на тримата журналисти (Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко - бел. ред.), за да помогнат в борбата им с тези съдебни дела", се посочва в позицията, подписана от няколко международни организации.

Асоциацията на европейските журналисти - България също отчита стратегическите дела против публично участие (SLAPP) като зачестил проблем пред българските медии. Наши скорошни действия по темата можете да откриете в следните линкове:

Класацията на „Репортери без граници" за 2023 г. показва, че ситуацията със свободата на словото  е „много лоша" в 31 държави, „лоша" е в 42, оценява се като "проблематична" в 55 и „добра" или „сравнително добър" в 52 страни. С други думи средата, в която работят журналистите е „лоша" в седем от десет държави и задоволителни само в три от десет.

„Световният индекс за свобода на пресата показва огромна нестабилност, която е резултат от повишена агресивност от страна на властите в много страни и увеличаващата се враждебност към журналистите в социалните медии и във физическия свят. Нестабилността също е следствие от растежа на индустрията за фалшиво съдържание, която произвежда и разпространява дезинформация", коментира Кристоф Делоар, генерален секретар на RSF.

През 2022 г. войната в Украйна позволи на Кремъл да започне окончателно „прочистване" на руския медиен пейзаж. Системна цензура и принудително изселване на независими руски и чужди медиите освободиха място за разпространение на координирана пропаганда от проправителствени медии. Забраната на западните социални медии е от полза за Telegram, a потребителите на платформата в Русия (164-то място в класацията на RSF) са се увеличили повече от два пъти за една година. Това е и каналът, който независимите медии най-често използват за заобикаляне на цензурата в страната, но също така тази платформа е населена и от пропагандните мрежи на Путин. Например някои канали в Telegram дори проследяват движението на чуждестранните журналисти, които местната власт смята за шпиони.

В Украйна (79-то място в класацията на RSF) пропагандният апарат на Кремъл се разгръща с голяма скорост - когато руските военни завладяват нова територия – телевизионните канали там са заглушени, украинските медии се сменят и местните журналисти биват преследвани. Журналистите имат много повече свобода в тази част от страната, която е свободна от окупаторите, въпреки сътресенията в медиите, трудностите, свързани с отразяването на държава във война и ограниченията при съобщаване на информация за бойните действия.  Войната и духът на национално единство намаляват влиянието на олигарсите в украинските медии и са ограничили техния натиск.

Войната в Украйна засегна и Западна Европа, която напоследък често се бори да намери баланс между сигурност и свобода. Ето как няколко държави са ограничили работата на местните журналисти с основание запазване на „национална сигурност".

В Гърция (107-мо място), решението за шпиониране на журналисти от местните разузнавателни агенции чрез шпионския софтуер Predator представлява най-големият акт на погазване свобода на словото в Европейския съюз през 2022 г. Това обяснява и защо Гърция е класирана последна сред страните членки на ЕС.

В Албания (96-то място) прокуратурата наложи непропорционални ограничения върху журналистическото отразяване на кибератака от ирански произход.
В Обединеното кралство (26-то), където Джулиан Асанж все още е в затвора в очакване на екстрадиция, разследващата журналистиката е застрашена от законопроект за националната сигурност, в който липсват мерки за защита.

В Латвия (16-то място), медийният регулатор произволно отне лиценза на независим руски канал. Във Финландия (5-то място) двама журналисти бяха осъдени за разкриване на държавни тайни, а пък в Швеция (4-то място) ново законодателството  подкопава поверителността на източниците на журналистите.

Въпреки тези тревожни тенденции, различията в класирането на страните-членки на ЕС са намалели значително. Има два пъти повече страни от ЕС, които са се издигнали в листата, в сравнение с тези, които са спаднали. В същото време ЕС обсъжда безпрецедентно законодателство, което ще установи общи стандарти за свобода на печата. А по-доброто представяне в класацията на страни от Източна Европа е съпътствано от осъзнаването, че независимите медии са по-добра защита срещу кремълската пропаганда.

Сърбия (91-во място), където проправителствените медии, разпространяващи руска пропаганда, претърпя най-големия спад спрямо другите страни от Балканите.