В COVID пандемията България напълно абдикира от грижата за най-уязвимите деца

Анализ на Дневник

Пандемията от COVID-19 оказа драматично влияние върху живота и правата на децата в цяла Европа: от проблемите на психичното здраве и домашното насилие до образованието и дигиталните разделения, децата в Европа плащат висока цена.

През 2020 г. много от тях са били в повишен риск от бедност, дължащ се на нарастващия брой родители, които вече не могат да се грижат за семейството си, както досега, заради понижаване на заплатите или безработица. В страни като Гърция, Унгария, Румъния и Словакия броят на децата, поверени принудително на алтернативни грижи извън семействата се е увеличил с 30%. На целия континент нарастват и случаите на деца, изложени на домашно насилие и проблеми с психичното здраве. Причините са комплексни (комбинация от финансови проблеми и несигурност за бъдещето) и будят специфични опасения, засягащи България, Дания, Англия, Естония, Финландия, Франция, Латвия, Румъния, Словения и Португалия. За справянето с тези предизвикателства са необходими всеобхватна реакция и конкретни мерки.

Заключенията са част от доклад на мрежата "Юрочайлд" (Eurochild), обединяваща организации и физически лица, които работят в Европа за подобряване на качеството на живот на децата и младежите, стъпвайки на принципите на Конвенцията на ООН за правата на детето. Докладът "Да растеш по време на пандемия: децата на Европа в епохата на COVID-19" обобщава информация от 25 държави, събрана през август-септември 2020 г., преди втората вълна в Европа, която усили въздействието на пандемията върху икономиката и обществото.

Документът се основава на оценки, предоставени от 42 членове на организацията в 25 държави. За България това са Националната мрежа за децата, "Надежда и домове за децата - клон България" , "За нашите деца", SOS Детски селища, Институт за социални дейности и практики и фондация "Сийдър".

Данните за България

Продължителната изолация, заедно с икономическите последици за семействата (като загуба на работа и доходи) са породили и различни видове кризи в семействата в България - увеличаване на случаите на домашно насилие, пренебрегване, тормоз онлайн, условия за влошено психично здраве или психологически проблеми, се посочва в доклада. Допълва се, че тези рискови фактори са изисквали намесата на специалисти, които да ги идентифицират своевременно и да предприемат необходимите мерки.

Предотвратяване на нуждата от алтернативна грижа

Нуждите обаче са удовлетворени само частично, поради което българските неправителствени организации за правата на децата призовават властите да инвестират в увеличаване на капацитета на специалистите в системата за закрила на детето, с оглед изграждането на по-добра система за ранно предупреждение при наличие на рискови фактори. Това може да предотврати ненужното влизане на деца в алтернативни грижи, като домове от семеен тип, приемни семейства или поверяване на роднини.

В доклада се отбелязва работата на неправителствената организация "Надежда и домове за децата - клон България", фокусирана върху предотвратяването на раздялата. Чрез множество консултации на терен екипът на сдружението е успял да подкрепи 151 семейства и техните деца от областите София, Бургас, Видин, Враца, Велико Търново, Сливен, Стара Загора, Кърджали, Хасково, Ямбол и Плевен. Специалистите са поддържали постоянна комуникация с отделите за закрила на детето на местно ниво.

Без ясни насоки в кризата

Различията в мненията, изразени от правителството и от научни експерти, са довели до объркване сред българското общество, се посочва в доклада. Ситуация се влошава и от липсата на яснота в насоките и регламентите за това как да се реагира на кризата с COVID-19. Някои неправителствени организации е трябвало да приемат собствени процедури за работа в пандемията, за да отговорят на нуждите на своите клиенти.

Мерките, предприети от правителството като предоставяне на безлихвени заеми, финансови компенсации за работодатели или дарения за храна, бяха насочени главно към работодатели, бедни семейства, безработни и училища, отчита Eurochild. Отбелязва се, че в края на март 2020 г. Министерският съвет е определил условията и процедурите за изплащане на обезщетения на работодатели с цел запазване на заетостта (става дума за мярката, добила популярност като "60/40" - бел. ред.), но повечето неправителствени организации няма да могат да се възползват от тези компенсации, тъй като едно от условията за получаването им е да се декларира 20% намаление на приходите от продажби.

В доклада са изредени конкретните мерки, които предприе правителството на България за подпомагане на семействата с деца:

Проблемът с бедните и уязвимите деца

Членовете на НМД, които работят с бедни семейства, съобщават, че много семейства трябва да оцелеят с 5-10 лв. на ден, които те печелят от събиране и продажба на билки и пластмаса, почистване на прозорци и др. Броят на изключително бедните семейства се е увеличил по време на пандемията поради съкращаване на персонала или принудителен неплатен отпуск. Съществува реална опасност децата, които наскоро са реинтегрирани в такива семейства, да бъдат изоставени отново, предупреждават от мрежата.

В доклада се подчертава, че повечето деца в малките домове от семеен тип в България са с увреждания и те са много уязвими и крехки в здравно отношение. По време на извънредното положение доставчиците на услуги, включително неправителствените организации са осигурили лични предпазни средства за персонала, дезинфектанти и др., но са се появили други проблеми и неуредици.

От фондация "Сийдър" и коалиция "Детство 2025" обясняват, че социалната дистанция е невъзможна в такива домове, защото много от децата се нуждаят от интензивни грижи, които не могат да бъдат осигурени без близък контакт с персонала. Персоналът е трябвало да се справи с допълнително натоварване, за да се съобразят с всички разпоредби (дезинфекция, докладване и др.). Липсата на достъп до дневни центрове и други социални услуги по време на изолацията е създало това допълнително натоварване на персонала в домовете, които е трябвало да извършват нови дейности и терапии, за да отговорят на нуждите на децата в областта на психическото и физическото им здраве.

Онлайн обучението се е превърнало в едно от най-големите предизвикателства поради липса на техническо оборудване и липса на персонал, който да го поддържа.

Дълго време не е имало и яснота какви стъпки да се предприемат, в случай че дете или член на персонала се заразят, тъй като изолацията в домашна обстановка в малка група не е възможна.

Деинституционализацията в застой

В доклада се посочва, че липсва ефективност при работата на Постоянната експертна работна група по деинституционализация, която е създадена през 2010 г. за наблюдение на изпълнението на плана за действие за деинституционализацията в България, както и за обсъждане и даване на препоръки на правителството за различни аспекти на процеса.

Тя обаче се е превърнала в група, която само изготвя доклади за мониторинг, но няма достъп до информация за текущото развитие на изпълнение на деинституционализацията, както и бъдещите планове в процеса. "В няколко случая препоръките, дадени от групата, не бяха предадени на правителството и в резултат на това не беше получена обратна връзка или предприети действия", се казва в доклада. Кризата още повече е затруднила групата да функционира по смислен начин, тъй като всички искания от членовете на неправителствените организации за онлайн срещи са били отхвърлени.

Според плановете на правителството, оценката на децата в останалите институции трябва да бъде извършена до края на 2020 г. Крайният срок за обучение на персонала в новите малки групови домове и медицинския персонал също се планира до края на 2020 г. Всички тези дейности са част от проект на Агенцията за социално подпомагане (2014-2020). Предвид кризата обаче се очаква те да бъдат забавени.

По същия начин е спрян процесът на закриване на специализирани институции, включително преместване на деца от институции в домове за малки групи или приемни семейства. Ето положението през 2019 година:

• Институциите за деца от 0 до 3 години са 13: в тях живеят 256 деца до 3 г. и 170 - над тази възраст. От тях 406 са деца с увреждания
• Малките групови домове са 268: в тях живеят 2876 деца (включително младежи)
• В приемни семейства живеят 6496 деца
• Поверени на роднински грижи са 4548 деца
• Осиновени в България са 500 деца
• Непридружени деца бежанци - 620 (според Държавната агенция за закрила на детето); 524 (според Държавната агенция за бежанците).

Липса на държавна политика за напускащите домовете

В България няма държавна политика по отношение на младежите, които напускат социална грижа. Съществува обща разпоредба за изготвяне на план за напускане на грижи, което на практика означава среща между социален работник и напускащия дома за попълване на формуляр по образец, е тревожната констатация в доклада.

Въз основа на опита си неправителствени организации отправят препоръки към правителството за цялостен подход за подкрепа, но досега не е имало ангажимент на държавно ниво, се отбелязва в документа.

По време на пандемията държавата не е предлагала никакви услуги за напускащите, въпреки тяхната уязвимост. Неправителствените организации запълват тази празнина - те са били в контакт с младите хора, подкрепяли са ги при плащането на наема за жилище и са им помагали за достъп до здравни грижи и продължаващото образование. "SOS Детски селища" разработва проект, който има за цел да подкрепи 210 младежи. Институтът за социални дейности и практики пък е разработил инструмент за грижа по 5 направления за напускащите, отчита докладът.

Децата в миграция - дори не е известен броят им

През 2019 г. непридружени деца бежанци в България са 620 (според Държавната агенция за закрила на детето) и 524 (според Държавната агенция за бежанците). Националната мрежа за децата, която публикува годишни отчетни доклади за оценка на държавата в грижата й за положението и благосъстоянието на децата, през 2020 г. препоръчва оптимизиране на процедурите за обмяна на информация между държавните органи, за да се гарантира надеждност и точност в броя на непридружените деца мигранти.

В България на непридружените деца се гарантира 24-часова грижа, предоставяна от Международната организация по миграция (МОМ). Броят на децата обаче, които са напуснали преди края на процедурата за предоставяне на международна закрила и за които няма информация за местонахождение, все още остава много голям. Според данните, предоставени от МОМ, става въпрос за 178 деца, което е 91% от всички деца, настанени в зоната за безопасност, която няма статут на социална услуга. До края на 2019 г. там са настанени 196 непридружени деца. Според Агенцията за социално подпомагане 16 непридружени деца са настанени в социалните резидентни услуги.

Препоръките за България

През 2019 година една трета (33.9%) от децата в България са в риск от бедност и социално изключване, сочи докладът. Препоръките към страната включват създаване на алтернативни услуги и грижи за децата, намиращи се в уязвима среда, промотиране на осиновяването и осигуряване на нормално детство в семейна среда за децата от 0 до 3 години. А по-големите, за които вече домовете не могат да полагат грижи, да получат адекватна финансова помощ, за да започнат своя независим живот.