Олимпийските върхове на Американската фондация за България

Огнян, Георги, Еди, Константин, Боян, Деян, Петър са студенти по кинорежисура. Това лято те спечелиха частично финансиране за късометражните филми, върху които работят. Парите за независимите им проекти ще бъдат дадени от Американската фондация за България. 

Младите кинорежисьори са избрани от 29 кандидати, участвали в конкурса. Парите, които ще получат, са в рамките на 500 – 2200 лв. С тези суми студентите ще подпомогнат снимките на филмите си. Финансовата подкрепа е голяма помощ за тях, тъй като в момента други подобни субсидии за учещи не се дават никъде.

Американската фондация за България от седем години е основният стожер на студентското кино – освен с финансиране, и с уникалния фестивал "Ранно пиле", който се провежда ежегодно през есента. Изданието тази година ще е от 18 до 25 ноември и все още има време желаещитe да пратят документи за участие. Победителите ще спечелят финансова подкрепа за следващия си проект.

За седем години над 30 филма са спечелили подкрепа по програмата „Финансиране на студентски филмови проекти" на Американската фондация за България, а тази програма първа откри  талантите на режисьорите Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Драгомир Шолев, Николай Тодоров, Борис Николов, Димитър Сарджев, Любомир Печев, Чавдар Чернев, Богиня Найденова и Вито Бонев. 

Американската фондация за България е основана през 2004 г. от двама българи,  реализирали се успешнов САЩ – Дико Михов и Теодор Василев. Третият им съмишленик е Алексей Христов, който ръководи нестопанската организация в България. "Мисията ни е да подкрепяме най-добрите", казва той.

Интересите на двамата американски дарители всъщност задават двете основни линии на благотворителната й дейност. Дико Михов е математик, участник в ученическите олимпиади по математика, печелил златен и сребърен медал през 80-те години на международни олимпиади. Докато прави доктората си в Бостън, той се запознава с Теодор Василев – консултант по изобразително изкуство, страстен почитател на киното. Двамата решават да подпомагат българското образование и да отделят от личните си пари, за да създадат АФБ, която да поощрява талантливите деца в България.

В началото са отпуснати 50 стипендии по математика. За тях кандидатстват ученици от всички силни математически школи в страната – Софийската математическа гимназия, училища в Пловдив, Шумен, Плевен, Бургас, Ямбол и др. Кандидатите са подбирани по успеха и постиженията им от комисия, в която влизат известни математици и ръководители на олимпийските ни отбори.

Още същатата година – 2004, се осъществява и идеята за финансиране на студентски филмови проекти. Подпомагането на математиците пък се разширява в помощ за олимпийските отбори от всички природни науки – информатика, химия, физика, биология, астрономия, математическа лингвистика.  Годишно между 50 и 70 хиляди лева се инвестират в олимпийския отбор по информатика. Издръжката на всеки от останалите е между 20 и 30 хиляди.

Благородното спомоществователство на едни от най-талантливите деца на България от няколко години се осъществява заедно с още една неправителствена организация - Фондация „Америка за България". Двете сдружения често биват бъркани заради сходните си наименования, но грешката е вярна – заедно те успяват да осигурят логистиката на олимпийските ни отбори във времена, в които Министерството на образованието, младежта и науката предпочита предимно да се снима с тях. Ангажиментът на държавната институция се изразява единствено в плащане на пътя и визите на участниците, и то невинаги на цялата сума. Истината е, че две американски фондации, а не българското министерство, финансират подготовката на олимпийските отбори  където се класират най-талантливите български ученици, които всяка година се връщат с медали от световните състезания. Със средства на фондация Америка за България и на АФБ в момента се изграждат две национални лаборатории – по биология и по химия, за да могат олимпийците да се подготвят за практическите задачи, които досега са препъвали българските участници.

Сложните отношения с държавната администрация намират отлична илюстрация в случващото се с центъра за олимпийските отбори в София, за който, през 2008-9 година министерството похарчило 3,4 млн. лв.,  а сега е решило, че няма да се ползва за олимпийците. По неведоми причини се бави и провеждането на олимпийска конференция, предложена от спонсорите на отборите и техните ръководители, която има да решава важни стратегически и организационни въпроси.

Стипендиантите на Американската фондация за България са в непрестанна връзка с екипа й, който организира участието им във всякакви културни събития всеки месец. Децата посещават концерти, музеи, изкачват планини, общуват помежду си и с предишни стипендианти и по този начин фондацията неусетно изгражда едно прекрасно културно общество, в което IQ-то има наистина олимпийска стойност.

И за да е ясно кой колко плаща за българското образование, култура, наука и изкуства трябва да се отбележи, че досега фондацията е инвестирала в тях почти 5 млн. лв. В сумата не влизат парите за подкрепа на културното наследство чрез проекта "Провадия – солниците" (съвместно с частната фондация на семейство Гибсън), финансирането за заснемането на стенописите на Захарий Зограф в Света гора, преиздаването на уникалния тритомник "Енциклопедия на дарителството в България".

Резултатите от дейността на фондацията са видими – нейните стипендианти директно сядат на банките на най-престижните университети по света и правят кариера, която без тази подкрепа сигурно би била немислима.