Не може държавата да взима децата на бедните родители!

Позиция на Национална мрежа за децата по повод отнемането на децата на семейство Миленови от Благоевград поради крайна бедност.

Тяхната история можете да видите тук

Позицията е изпратена до Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика; Надя Шабани, председател на Държавната агенция за закрила на детето; Атанас Камбитов, кмет на Благоевград; Константин Пенчев, омбудсман на Република България.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Ние, от Националната мрежа за децата, изразяваме своята тревога от начините, по които се разрешават проблемите на децата, живеещи в бедност. Подходът на социалните служби към проблемите на семейството на децата Росен и Виктория Миленови, живеещи до скоро край благоевградския кв. "Струмско", може да бъде пример за това как не трябва да се решават проблемите на децата. С предприетата мярка държавата отново потвърждава неспособността си да подкрепи отглеждането на децата в родните им семейства. Нещо повече – това затвърждава убеждението, че досега единственият капацитет за подобна реакция е настаняването на децата в институция.

Националната мрежа за децата направи много предложения към проекта на Закона за детето по отношение на това да бъдат признати децата, жевеещи в бедност, като особена категория деца, нуждаеща се от подкрепа. Ние направихме и предложения за това да бъдат разработени мерки, които да не допускат настаняването на деца в институции да бъде само по признака „бедност". Съзнаваме, че броят на семействата, които попадат в тази категория расте. Но това не е основание да се настаняват децата в институции, когато родителите имат всички други умения и отношения, осигуряващи на децата обич и грижа. Разрушаването на връзката и на доверието между децата и техните родители е опасно и обикновено е съпроводено с множество емоционални, психични и дори здравословни проблеми, които могат да имат устойчив характер.

Водени от разбирането, че държавните институции имат капацитет да действат заедно, че са длъжни да прилагат принципите на междусекторното сътрудничество и да отчитат при предприемането на всяка мерка интереса на детето, смятаме, че спешно Дирекция „Социално подпомагане", вкл. отделът „Закрила на детето" в Благоевград и община Благоевград трябва да намерят решение, което да подкрепи семейството по начин, който да гарантира възможности за това децата да живеят с родителите си. Този случай още веднъж показва необходимостта от децентрализация на системата за „Социално подпомагане", така че всички инструменти за помощ да бъдат налични в общинската администрация.

Публикациите във вестник „Струма" по отношение на случая са две, но от тях е видно, че децата никога не са преставали да ходят на училище, че успяват да се справят с учебния процес и нямат никакви поведенчески проблеми.

Неспособността до този момент да се намери смислено и човешко решение на проблема на семейството, несъмнено дава достатъчно основания да се постави въпросът за административния подход на Агенция „Социално подпомагане" при решаването на проблемите и за липсата на компетентност, на капацитет и на човешко отношение от страна на институциите, които трябва да работят пряко с хората и децата в нужда.

Практическото решаване на проблеми като този може да убеди хората и обществото ни в смисъла на политиките. Всичко останало е едно напразно говорене. Необходимо е някой комплексно да поеме случая и да посрещне конкретната нужда, а не да се препращат хората от една институция към друга, от едно гише към друго, без никой да поеме цялата отговорност.

Отново се обръщаме към всички отговорни институции за спешно решаване на проблемите на семейството на децата Росен и Виктория Миленови и техните родители Руска и Асен.

С УВАЖЕНИЕ:

Георги Богданов,
Изпълнителен директор на
Национална мрежа за децата

Източник: Национална мрежа за децата, 27.01.2012