Иванка Шалапатова: За първи път закон урежда всички права на децата у нас

Иванка Шалапатова е директор на фондация „За Нашите Деца" от 2000 г. Родена е във Велинград, но е израснала в Смолян. На 22 години случайно завежда английски социални работници в български дом за деца с увреждания. Този момент слага край на мечтата й да бъде директор на туристическа агенция, която да показва красотата на България, и тя се отдава на каузата да помага на българските деца да живеят сигурни, обичани и в семейна среда. Започва кариерата си в британската благотворителна организация „Европейски детски тръст" през 1997 година. Омъжена, с две деца.

- Г-жо Шалапатова, какво е мнението Ви за настоящия проект на Закона за детето?

- Като организация, която вече 20 години работи в сферата на защитата на правата на детето в България, Фондация „За нашите деца" приветства проекта на Закон за детето, както и неговата обща философия. Според нас тя е едно сериозно предимство на този проект, а именно, че в него са застъпени ясно и категорично правата на всички деца у нас. Всички знаем, че България има Закон за закрила на детето от 2000 г., но той поставя фокус върху децата единствено, когато те изпаднат в риск. За нас е изключително важно да има закон за всички деца без значение какъв е техният произход и дали са изпаднали в криза, а именно това е предимството на проекта на Закона за детето.

- Има ли нужда от конкретни промени в текстовете на проекта?

- Ние считаме, че е най-важно първо да протече обществен дебат, за да има консенсус в обществото, че всяко едно дете е важно и задължително трябва да започнем да приемаме българското дете като една самостоятелна личност, която има нужда от подкрепата и напътствията ни през целия си живот. При всички случаи част от текстовете ще претърпят промени или поне това е нашата надежда. Ние от фондация „За нашите деца" сме подготвили няколко конкретни предложения, които се надяваме да бъдат направени, но преди всичко разчитаме всички ние като общество да преосмислим разбирането си за българското дете и да се обединим около това правата на всички български деца да бъдат заложени вътре. В глава втора на проекта за първи път виждаме уредени лични и граждански права на детето като право на живот, право на здравни грижи и диагностика на заболяванията, право на гражданство и регистрация след раждане, на безопасност и сигурна среда, право на закрила на обществени места, защита на личния живот на детето, свобода на съвестта и религията, право на информираност, на изразяване и т. н.

- Вашата фондация има ли препоръки, свързани с проектозакона?

- Имаме препоръки и те са най-вече в частта на формите за подкрепа на семейството тогава, когато има потенциален риск от раздяла на родителите с детето или от потенциалното му изоставяне. Част от нашите коментари са свързани с това, че за първи път се вкарва такса към родителите за ползване на социални услуги, особено когато те са в криза. За нас това не е добро насърчаване на родителството и не е удачна форма на подкрепа към българското семейство. Освен това отново се предлага родителите, чието дете се намира в риск, да бъдат подкрепяни финансово в зависимост от доходите им. Ние смятаме, че тази стара система, която от дълги години се използва в системата на социално подпомагане би следвало да се осъвремени. Също така в споменатото в проекта определение „деца в риск" не бива да се пропускат и тези от тях, които живеят в бедност. Ние считаме, че тези деца трябва да се регламентират като рискови деца, за да можем всички ние и държавните институции, неправителствените организации и местната власт да поставим по-голям акцент в работата си с тях.

- А отговорните държавни институции наясно ли са с Вашите предложения? Свързахте ли се с тях?

- Нашите предложения са изложени в позицията ни и ние ги представихме пред държавните институции. Очакваме да има организирани форуми и дискусии, в които да аргументираме своите предложения, защото считаме, че това е отговорната позиция на всеки, който има възможността и би желал да коментира този законов акт. Разпространихме публично позицията си с конкретните ни предложения и вече сме заявили пред Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на труда и социалната политика, че имаме пълната готовност за аргументиране на нашите конкретни предложения, разбира се, с надеждата те да бъдат чути и приети.

- Има ли единодушие по казуса с колегите Ви от останалите неправителствени организации в сферата?

- Нашата фондация е член на Национална мрежа „За децата". Това е едно изключително добро обединение на организациите, които от дълги години работят с деца в риск и насърчават благосъстоянието на българското дете в различни части на страната. Ние изразихме много ясно нашата позиция, която е да има Закон за детето. Категорично се обединихме, че не би трябвало правата на детето да се противопоставят с тези на родителите. Също така приветстваме това, че проектът на Закона за детето прави опит да обедини всички регулации от различните сфери на живот, които засягат благосъстоянието на българското дете. Ние сме единни в тази посока. Знам от много колеги, че те също имат конкретни предложения за подобряване на този проектозакон, така че се надяваме, че воденето на диалог и консултациите, които имаше с нас по време на писането и изработването на проекта, ще продължат, за да бъдат текстовете още по-прецизни.

- Настоящето законодателство не осигурява ли адекватна защита на детето? Нужно ли е изобщо приемането на нова закон?

- Законът за закрила на детето вече е претърпял поне петнадесет промени, но урежда мерките за закрилата му едва, когато то е изпаднало в рискова ситуация. Принципите на закона са най-вече за закрила на детето и в него се описва, как трябва да реагират семейството, местната власт, държавните органи и системата за закрила, когато детето изпадне в риск. Духът на новия закон е по-скоро да се предотврати детето да изпадне в такава рискова ситуация, отколкото да оставим нещата до степента, когато кризата в едно семейство е назряла толкова, че да станем свидетели на разпадането му и изоставянето на детето. Новият Закон за детето поставя една много проактивна и по-превантивна покана към обществото. Той не допуска да реагираме и да търсим алтернатива за детето едва тогава, когато то е било жестоко малтретирано години наред.

- Одобрявате ли извеждането на децата от социалните домове?

- Всички съвременни изследвания посочват, че най-добрата за едно дете е сигурната семейна среда. В последните няколко години и в България всички професионалисти в здравната система и в сферата за защита на детето и образованието са запознати с тези изследвания, според които едно дете, поставено в социален дом или в т. нар. домове за медико-социални грижи, претърпява забавяне в своето развитие. Това трябва да се промени и ние приветстваме всички настоящи програми и проекти и най-вече волята в лицето на държавните институции тези домове да бъдат закрити и грижата за децата в риск да бъде подменена с такава при роднини, приемни семейства и всякаква форма на приемна грижа.

- С толкова много деца в домовете не е ли необходима промяна в процедурата по осиновяване?

- Много често кандидат осиновителите идват с фантазии, че това ще бъде едно „перфектно" дете, с изключителни дарби, с едни нереални качества. Децата, които днес и сега имат нужда от семейство много често не отговарят на тази идеалистична представа на осиновителите, така че ние от фондация „За нашите деца" работим изключително активно, за да направим очакванията им реални и да ги подготвим какво означава да се грижиш за дете, което е израснало в дом. Нашите наблюдения посочват, че колкото повече се работи с кандидат осиновителите преди осиновяването, толкова по-сигурно е то и не се наблюдава разпад на осиновяването. Много често у нас ставаме свидетел на явлението разсиновяване, тоест в един момент осиновителите се чувстват абсолютно неспособни да се справят с потребностите на детето го връщат обратно в дома. Това също е явление, което трябва да бъде прекратено и именно затова ние от гражданските организации предлагаме всичко това да бъде преразгледано в Закона за детето.

- Децата от кои социални групи се намират в най-голям риск от изоставяне?

- Ние работим като фондация от 1997 г. както на ниво родилен дом, така и сред общността с цел подкрепа на родителите максимално рано, за да не изоставят децата си. По наши наблюдения все още една от основните причини, за да стигнат родителите до решението да се разделят с децата си е бедността. Ниските доходи, изключително сериозната социална изолация, трайната безработица, липсата на подкрепяща мрежа като роднини и приятели, които да подпомагат семейството са изключително сериозни рискови фактори. Физическите или психически увреждания за жалост все още се оказват сериозна причина детето да постъпи в дом. Ние наблюдаваме, че между 40 и 60 процента е броят на децата с увреждания, които са настанени в домовете за медико-социални грижи. Това е изключително висок процент, което означава, че у нас все още много често допускаме дете да бъде лишено от неговото изконно право да живее в семейна среда, само защото е родено с увреждания.

Източник: вестник "Новинар", 22.01.2012