СТАНОВИЩЕ на АБТТА и на БААТ по предложенията за изменения в действащия ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ

Ние, членовете на АБТТА и БААТ, обединяващи компании, чиято професионална територия е туризмът в България, считаме за неприемливо приемането на законодателни решения, които касаят българския туристически бранш, без предварително съгласуване с нас – неговите представители. Забавящото се с година приемане на нов закон за туризма, вече дава негативните си плодове. Бавната реакция във връзка със застрояването в големите курорти през последното десетилетие превърна България в страната с най-ниска заетост на легловата база в ЕС – под 20% на годишна база!

До
Г-н Бойко Борисов
Министър-председател на Република България

копие
Г-н Трайчо Трайков
Министър на икономиката, енергетиката и туризма
Г-н Мирослав Найденов
Министър на земеделието и храните
Г-жа Нона Караджова
Министър на околната среда и водите


СТАНОВИЩЕ
на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА)
и на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ)
по предложенията за изменения в действащия ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ (ЗГ)



Господин Министър-председател,

Ние, членовете на АБТТА и БААТ, обединяващи компании, чиято професионална територия е туризмът в България, считаме за неприемливо приемането на законодателни решения, които касаят българския туристически бранш, без предварително съгласуване с нас – неговите представители. Забавящото се с година приемане на нов закон за туризма, вече дава негативните си плодове. Бавната реакция във връзка със застрояването в големите курорти през последното десетилетие превърна България в страната с най-ниска заетост на легловата база в ЕС – под 20% на годишна база!

Предлаганите в момента, под натиска на корпоративни интереси, промени в Закона за горите, няма да помогнат за подобрение в конкурентноспособността на българския туристически продукт като цяло, а напротив, ще засегнат един от стълбовете на неговото развитие и основен ресурс – зеленото богатство на България – нейният пейзаж и природа.

Към туристическия бранш се формулират икономически очаквания, без той реално да участва в създаването на стратегии и конкретни планове. Ето защо сме длъжни и сега, преди гласуването на промени в ЗГ, както и при всеки друг подобен случай, да изразим нашето становище, което засяга изобщо перспективите за развитие на туризма в България.

1.      Разширението на съществуващите и изграждането на нови ски-курорти и развитието на тяхната инфраструктура за сметка на качеството на природната среда е встрани от съвременните световни тенденции. Посоката на развитие днес е на устойчиви бизнес модели на туризъм – при тях не се уврежда необратимо природата, или да го кажем икономически – туристическият ресурс. И второ, не по-малко важно – от устойчивият и отговорен туризъм печели малкият и среден бизнес на местните общности, което е много важно за икономически изостаналите райони и задържането на миграционните процеси. Допълнителен момент е, че предпочитанията на по-високоплатежните туристи са именно за такъв вид туризъм, който процентно генерира по-високи приходи, т.к. оперира с по-разнообразни форми на местното наследство, отколкото масовия такъв. Тези разнообразни форми (културен и природен) България е декларирала като своя стратегическа цел в последното издание на стратегията, одобрена от правителството.

2.      България е страна с ниска заетост на легловата база в курортите. Това означава, че капацитетът й отдавна е надхвърлил възможния туристопоток. В рамките на изпращащите пазари и на пазар България скрити резерви за нови туристи няма. Изграждането на нови съоръжения за зимни спортове в планината няма да привлече още туристи и защото:
       - обективните условия за този вид туризъм у нас не издържат на конкурентните условия в утвърдените дестинации. Там, където курортите наистина са повече, те са и пълни, защото активният сезон е много по-дълъг, пистите са на голяма надморска височина (Алпите са по-високи с цели 2000 метра, имат ледници), което е гаранция за надеждна снежна покривка, а съоръженията са над горския пояс – по-малко въздействие върху околната среда.
       - В България ски-сезонът е кратък (до 2-3 месеца) и често проблематичен заради високите температури и слаби валежи.

3.    Създаването на по-мащабна мрежа от ски-съоръжения, неизползваеми средно 9 месеца в годината,  ще постави под въпрос развитието на качествен летен туристически продукт в планините. Едно от важните очаквания на туриста изобщо, вкл. и на чуждестранните туроператори, е посещаваните планини и предлаганите маршрути да не минават през или близо до ски писти, лифтове, далекопроводи и т.н., тоест цени се дивата и съхранена от човешка намеса природа. Още доводи:
          - съществуват други възможности за устойчиво и отговорно развитие, за които има десетки примери в ски-дестинациите, с които искаме да се конкурираме.
    - съществуват значими въпроси в ски-курортите, в решаването на които държавата не взима участие – монополизацията на услугата на ски-учителите и създаването на картелни споразумения за цените на картите.
    - опазването на вододайните зони и горите, върху каквито най-често са разположени ски-съоръженията и пистите трябва да се превърне в приоритет и в този смисъл изграждането на нови следва да се ограничава;
    - не е публично защитен икономическият ефект (платени концесионни права и сервитути, ДДС и корпоративен данък), произчтичащ от опериращите във Витоша, Рила, Пирин и Родопите дружества, които се обслужват от предлаганите в ЗГ промени.



Уважаеми Г-н Министър-председател,

Липсата на съгласуваност при вземане на толкова важни решения, като предлаганите промени в Закона за горите, поставя под въпрос декларирания ефект от тяхното въвеждане. Ние, членовете на АБТТА и БААТ считаме, че те ще бъдат във вреда, а не от полза за българския туризъм като цяло. В този смисъл настояваме  пред вас като носител на законодателната инициатива за предложенията, касаещи ски-туризма, да ги оттеглите от обсъждане в Народното събрание, за по задълбочен анализ и съгласуване с туристическия бранш, и да подкрепите устойчивото развитието на българския туризъм и опазването на неговия най-важен ресурс – природата и хората.



Източник: За да остане природа, 9.01.2012