Георги Ганев: България постави под въпрос икономическата теория

Макар и кризата да помогна за лечението на някои несъвършенства в икономиката, винаги ще има "тлъстинки" и "затлачени места" - така макроикономистът Георги Ганев описа ситуацията у нас. По думите му - кризата в България е била "нормална и средностатистическа", но има множество макроикономически показатели, които трябва да се разгледат дори от академична гледна точка. "Според написаното в учебниците, икономиката трябваше да се е сринала, пък не стана така", допълни Ганев.

Според експерта подписването на пакта за финансова стабилност в Европа през март би могло да се окаже изключително важно за излизане от дълговата криза, но около него има все още много въпросителни. В никакъв случай страната ни не трябва да допуска да се отнемат възможностите и за развитие от "администратори, които просто смятат, че нещо трябва да бъде записано", а данъците у нас трябва да останат ниски, смята още експертът.

Винаги намирам голяма полза в песимистичните очаквания, а именно, че в момента те са толкова песимистични, че единствените възможни изненади са нагоре. А пък доколкото знаем, винаги се случват някакви изненади през годината, така че аз изобщо няма да бъда изненадан, ако 2012 г. се окаже по-добра от очакванията – говорим и за световен план, и за Европа и като функция от това – и за България.

Фискалният пакт, който трябва да се подпише през март, както бе договорено от евролидерите в края на миналата година, ли ще бъде тласъкът, който ще отдръпне Европа от дъното или да не очакваме толкова много от него?

Много зависи от две неща, които в момента не са под ничий контрол и са много трудни за прогнозиране, а именно – какво точно ще включва този фискален пакт. В 26-те страни, които имат интерес към него, се оформят два лагера. Единият лагер, който иска да се концентрира само върху фискалната страна на въпроса – фискалната дисциплина, фискалният разум на правителствата, докато другият лагер, в който май са повечето страни, иска да се направят стъпки за т.нар. по-нататъшни хармонизации от сорта на данъчни основи и такива неща. Така че трябва да видим докъде ще се стигне и как ще се подредят държавите по нивото си на включване, защото може би ще има възможност някои държави да приемат само част от условията. Това е първо – каква е конкретиката, която ще възникне през март.

И вторият въпрос, който обаче е по-сложен, е дали това ще доведе до доверие от страна на домакинства и фирми, и финансов сектор, че проблемът като цяло вече е подреден и остава преодоляването на краткосрочни трудности по рефинансиране на текущите дългове. Ако такова доверие, този краткосрочният въпрос много бързо ще бъде разрешен. Но ако не се възстанови доверието, трудностите ще продължат.

Може ли обаче до март да очакваме още сериозни проблеми, имайки предвид това, което се случва в Унгария в момента?

Смятам, че Унгария по-скоро би трябвало да бъде разглеждана като отделен казус. Тя може да бъде оставена „на собствен сос", да го кажем малко по-грубо. Много по-важното нещо, което трябва да се случи до март, е дали Италия и в по-малка степен Испания могат да рефинансират своите публични дългове, защото предстои емисия на едно доста сериозно количество облигации от тяхна страна.

Оттам вече пазарите са функция на това, което казах, на очакванията и настроенията, на доверието в домакинства, фирми и финансов сектор.

Може ли да очакваме поредна изненада от Гърция?

Не мисля, че Гърция е в състояние да предостави по-лоши новини, отколкото изконсумирахме през миналата година. Действително ми се струва, че там нещата стигнаха, особено след епизода с референдума, нещата кристализираха до там, че ако Гърция не желае да бъде спасявана, да се оправя сама. В този смисъл не изключвам сценарий, при който тя може да реши да отпадне от еврозоната, въпреки че юридически как ще стане, това не ми е ясно.

Но ми се струва, че новини откъм Гърция, които да засегнат цялата еврозона, по начина, по който го правиха миналата година, тази година няма да могат, защото основните ще се генерират другаде, а именно – от пакта за фискална стабилност и от рефинансирането на краткосрочния дълг на Италия и Испания.

А изненади от вътрешността на Европа, да речем Белгия?

Белгия е в много особена вътрешна ситуация, но аз лично не мога да си представя, че тя би предприела някакво действие, което би нарушило цялостта на еврозоната.

Каква би трябвало да бъде позицията на България. Може ли да извлечем някаква полза от това, че непрекъснато се хвалим с нашата финансова стабилност, дори сме една крачка пред Европа, както казва финансовият министър, защото си имаме вече пакт за финансова стабилност?

Ние си имаме пакт за финансова стабилност, но той е сам в закон, т.е. лесно променяем е от който и да е парламент, липсва му конституционна защита – нещо, което е основната идея на европейския пакт за финансова стабилност.

Всъщност, България има правила не от вчера, това може и да прозвучи странно, но още от тройната коалиция и то правила, които изобщо не стоят зле на фона на това, което се случва в Европа. Тогава, между другото, рейтингът на България по финансова стабилност беше доста висок.

Но това, което България трябва да направи, според мен – беше направен анонс за това в края на миналата година, е да се направи един публичен дебат, по прозрачен начин по позицията на България. Очевидно дебат в парламента е силно препоръчителен за една такава важна позиция на България.

А по отношение на това, което аз виждам като важна позиция, е, че трябва да бягаме от всички неща, които биха затруднявали дългосрочните предимства на България за развитие от сорта на ниски данъци и още по-важното прости данъци, защото много се говори в България колко е ниска ставката за корпоративен данък, в Германия колко е висока, но човек като погледне макроикономическите данни, постъпленията от корпоративен данък в България и в Германия са горе-долу еднакви. Т.е. нашият е нисък, но без никакви изключения, а там е висок, но с всякакви изключения. Мисълта ми е, че по-удачното за България, германците си знаят за тях, е да бъде възможно най-проста данъчната система, да има възможно най-малко дупки за избягване на плащане на данъци.

И оттам нататък България трябва да внимава за това да не предаде в ръцете на някакви бюрократи решения, които да засягат възможността и да настига, защото тя е в позицията на настигаща, за разлика от Германия и Франция, които не са в такива позиции. И трябва да брани това, което позицията й на догонваща изисква, а именно – много се говори за ограничаване на т.нар. макроикономически дисбаланси, все едно сами по себе си те са нещо страшно. Те не са сами по себе си нещо страшно, има дисбаланси в икономиката, които са полезни, както беше преди години нашият дефицит по текущата сметка, който притесняваше толкова много народ, а всъщност беше изключително полезен по време на този икономически растеж, който имахме преди кризата.

От тази гледна точка, не трябва да се позволява на някакви бюрократи да ти забранят да имаш дефицит по текущата сметка, което означава приток на капитали към страната, понеже тя не може да генерира сама достатъчно капитал. България трябва да се противопостави на такова нещо. Съществуват макроикономически дисбаланси, които не са вредни, даже напротив.

Защото нещата, които се случват в България по време на кризата, поставят под въпрос нещата, които казва икономическата теория и даже с в нейните учебници. Например – тази корекция на текущата сметка от -25% от БВП до +3% в момента – т.е. имаме излишък по текущата сметка, това означава, че България изнася капитал за света. Тази корекция по всички учебници означава, че в България има огромна и необозрима криза на реалния сектор на икономика, който е с фиксиран курс. Нищо подобно – една нормална, средняшка криза в България, която е и в другите страни от Европа. Нищо особено. Да, пазарът на труда страда малко повече от това, но изобщо не става дума за такива драми, които всички, четейки учебниците, предричаха за България, когато дефицитът по текущата сметка бе 25%.

Да, но безработицата стана сериозен проблем. А и каквото и да си говорим, става дума за живота на хората, а те усетиха кризата изключително силно, включително и през 2011 г.

Безработицата в България е горе-долу средната за ЕС. Безработицата по време на тази криза нарасна повече, отколкото средната за ЕС. Основната причина за това беше, че по времето на еуфорията бяха създадени ненужни работни места. Това, което в момента фирмите правят, е да произвеждат все повече и повече, защото брутната добавена стойност продължава да нараства, при това с не толкова слаби темпове, с все по-малко заети. С други думи, ако човек погледне нарастването на производителността дори на час труд, тя е нараснала най-много сред ЕС 27.

Т.е. според Вас все пак икономиката ни е излекувана от разни болести, от които страдаше преди кризата?

Тя никога няма да бъде излекувана. В една икономика винаги тлъстинки и затлачени места, но кризата дава възможност за лечение, за почистване на артерии, за прецизиране на стратегии, за подобряване на конкуренти позиции. И това, което аз чета в данните, за съжаление продължаващият ръст на безработицата е страничен ефект от това нещо, е, че българските фирми или поне по-голямата част от тях много усилено си пишат домашното и стават много, много по-производителни, отколкото бяха преди. Така те стават по-конкурентоспособни и неслучайно нашият износ нараства с такива темпове, отколкото какъвто и да е друг износ – европейският, световният, какъвто и да е ракурсът.

А ще успеем ли да възстановим поне малко чуждите инвестиции?

Това вече е въпрос с „ако". Тук много зависи от това доколко чужди инвеститори ще предпочетат да инвестират в България пред други места, в които биха могли да отидат техните пари. Защо те го правеха през първото десетилетие на века – до 2008 г., е очевидно – благоприятно движение на динамиката в съотношението риск/възвращаемост. В България рискът много бързо спадна особено с влизането в НАТО, в ЕС, имаше много високи възвращаемости и много пари бяха инвестирани в България заради високите възвращаемости.

Сега ситуацията е променена. За да има инвестиции в България, те трябва да имат нови причини. Възвращаемостите продължават да са привлекателни, рискът продължава да не е голям, тъй като България е член на ЕС, но за да се генерират нови и нови инвестиции, те трябва да виждат нови причини и тук вече разковничето може да се търси в цялата икономическа среда. Не само данъците да са ниски – да те са ниски, но този ефект най-вероятно в голяма степен е изчерпан. Оттук нататък трябва да има подобрение в бизнес средата и в бизнес перспективите, където основният фактор, който има значение, трябва да бъдат хората – хората, за да идват чужди инвеститори в България. За това, разбира се, трябва да се правят различни реформи, в здравеопазване, в образование, в пенсионна система, които в момента не правим. Така че аз не очаквам 2012 г., извън някакви добри новини от света – цялостно събуждане на капиталовите потоци, та и ние да станем част от него, не очаквам някакви български причини за събуждане, докато такива реформи не бъдат съобщени и то по един достоверен начин.

Опасно ли е България тази година да трупа нов дълг? В бюджета е разрешено нови 4,5 млрд. лева.

Таван на евентуалния нов дълг в бюджета винаги се слага. Нямам спомен таванът да е бил изпълнен, но не трябва да забравяме, че имаме голямо плащане в началото на 2013 г. Дори да бъде взет някакъв дълг, дай боже на добра цена, това е основният въпрос – дали България ще успее да вземе дълг на добра цена в тази турболентна година, в която Испания и Италия имат да набират средства от тези капиталови пазари, което значи, че ще сме в конкуренция с тях.

Не мисля, че вземането на нов дълг, за да се претърколи това плащане е кой знае какъв проблем за размера на публичния дълг на България. Разбира се, много по-добре би било голяма част от това плащане финансовият министър да може да го финансира от по-добра събираемост на данъците и още по-препоръчително, ако може чрез приватизация приходите да бъдат използвани за това плащане на главницата, завещана ни от брейди-сделката.

Най-важното е да има политическа воля. Когато дадено общество в условията на демокрация наистина смята нещо за ценно и важно, тогава няма нужда нито от законови, нито от други защити – така, както се случваше разумният бюджет в България с изключение на една година – 2009 г. и то не поради политическа злонамереност, но просто не се получи. Просто се сринаха приходите. Но като цяло през тези 14-15 г. имахме фискален разум.




Източник: ДарикНюз, 5.01.2012