Елица Баракова: Не са виновни ценностите ни, просто нямаме дарителско самочувствие

Основните обяснения защо у нас се дарява толкова малко – спрямо световните или централно европейските тенденции – бяха търсени във финансовата криза и в ценността система на българите.

Различен прочит на данните от проучването дава Елица Баракова, изпълнителен директор на Фондация „Помощ за благотворителността в България".

Не са виновни ценностите ни, просто нямаме дарителско самочувствие

Вярно е, че първенците-държави в КАФ Световен дарителски индекс 2011 имат някои неща, които ние нямаме – като няколкостотин годишни традиции, дейни във възпитателно отношение църкви и училища и загрижени за дарителството правителства. Въпреки това, най-голямата причина за ниското ни класиране е липсата и на добра самооценка за значимостта и на дребните дарителски жестове.

Наскоро на конференцията, посветена на дарителството и участието на жените в него, чуждестранна лекторка попита залата кой счита себе си за филантроп. Само една ръка се вдигна във въздуха. След това дамата обясни, че за нея благотворител е всеки, който има принос за развитие на добрите каузи и залата масово се поправи с множество вдигнати ръце.

Сигурно така са се чувствали представителната извадка българи, заради които получихме 145 място в тази световна дарителска класация. Не зная защо британците (номер 5) нямат чак такава нужда от обяснение и гъвкава дефиниция на дарителството. Като погледнем техните числа, и при тях две трети от хората са дарили годишно да 25 паунда. Не много, нали? Но ги помнят, ценят и рапортуват. В резултат получават високи места в рейтинги и повод за положителни емоции за дарителството си.

Друг важен коментар за дарителското поведение на българите е, че то си остава дребно и кампанийно. Другите народи отчетат дарителството си месечно, участват редовно, свързани са с каузи често. Ние се отчитаме само годишно.

Накрая, дарителството ни се случва, без да се интересуваме от държавата. И това е наше право и е разбираемо, нали най-силният мотив да помагаш е да видиш някого щастлив и можещ, а не да получиш 5 лева намаление на данъка.

Но пък напълно неразбираемо е, защо държавата не се интересува от дарителството на хората. Вярно, обръща се към нас от време на време, също така от време на време говори думи-клишета колко е благородно и необходимо дарителството. Но всъщност истински дълбоко не отчита възможния икономически ефект от дарителството и помощта за публичния ресурс, който може да получи; не анализира дарителството и не вземи никакви адекватни мерки.

Правителството няма план за моето дарителство. Може би има за дарителството на големите фирми, но голямата група граждани са напълно пренебрегнат дарителски актив.

А ето какво казва британският министър на гражданското общество (о, Боже!) Ник Хърд:

„Чудесна новина е да чуем, че независимо от трудните икономически времена ние (Великобритания, бел.а.) сме станали пета най-благотворителна нация в света благодарение на три четвърти от нацията, които даряват всеки месец.

Правителството е решено също да свърши своята част от работата – затова ние подпомагаме иновативни модели, които свързват хората по нов начин и дават нов подтик на благотворителността. Тази Коледа правителството е отделило 1,2 милиона паунда, за да удвои дарителската подкрепа за три Коледни апела - Text Santa, Streetsmart и портала за местни инициативи Local Giving.net. Тези апели дават по различен начин възможности да подкрепяме хората в нужда – със СМС, с малка добавка в сметката в ресторанта или онлайн дарение за малка квартална инициатива."

Извинявам се на хората, които не обичат чужди примери, но ние все пак живеем глобално. Близо 70 милиона евро влизат всеки месец в България от нашите сънародници в чужбина като самопомощ. Способни сме на огромна и ефективна солидарност и не сме глупави. Трябва ни повече и по-честа дарителска практика и повече самочувствие.

Източник: ФПББ, 27.12.2011