Иван Кръстев: Концентрацията на власт не работи, когато се следва грешна политика

В момент, когато политическата и икономическата ситуация в Унгария създаде допълнително напрежение в Европа, политологът Иван Кръстев коментира в сутрешния блок на Би Ти Ви процесите в държавата членка. "Дневник" го публикува с незначителни съкращения.

Психологически това (фалиралата идеята за Европейски съюз по различни форми на различни места – думи на водещия – бел.ред.) е едно от най-тежките измерения на сегашната криза, защото хората живееха с идеята, че в момента, в който влезем в Европейския съюз, влизаме в свят без криза. Идва нормалното.

Цялата утопия на прехода беше утопия на нормалното

Унгария и Гърция по странен начин бяха двете страни, с които България винаги се сравняваше. Гърция от гледна точка на това, че гърците живееха добре, ние си давахме сметка, искахме да живеем като тях. Унгария, защото в продължение на много години Унгария е страната, с която България се е сравнявала - последните 56 поне, тъй като Унгария винаги беше най-веселата барака в рамките на социалистическия лагер, понеже веднага след промените България като че ли искаше да бъде Унгария. Затова си мисля, че да се интересуваме от това, което става при другите, е доста важно, ако искаме да разберем какво се случва и при нас.

Нормално е, човек се интересува обикновено от себе си

В личния си живот, ако погледнете, съседите са ви интересни, ама винаги все пак ви е по-важно какво се случва във вашето семейство. За мен Унгария е интересна, не за да знаем какво става в Унгария. Унгария и Гърция са интересни също, защото става дума за два напълно различни подхода на излизане от ситуацията, от кризата. В някакъв смисъл в Унгария се случва това, което част от гръцката опозиция мечтае да се случи в Гърция.

И в двата случая е доста трудно да разберем къде е успехът. Затова ще си позволя да припомня

какво се случваше в Унгария през последните 20 години,

за да можем да разберем и защо хората са на улицата, и защо изведнъж форинтът се обезцени с 20% през последната една година. Тъй като хората живеят през кадрите и виждат изведнъж хора на улицата, но тъй като не са виждали кадри от Унгария през последните 10 години, дори не могат да разберат за какво точно става дума.

За разлика от страни като България, още през 70-те и 80-те години унгарската икономика започна много да се променя, така че когато Берлинската стена падна, Унгария беше в много по-добро положение от почти всички други източноевропейски страни. Тя беше по-близко до европейските пазари, почти всички големи европейски компании направиха централните си офиси в Будапеща, не в София и в Букурещ. През всичките тия години в Унгария не е имало нито веднъж извънредни парламентарни избори. Тя винаги изглеждаше като страна с огромна стабилност, винаги е било ясно кой управлява и защо управлява.

Но в същото време този успех според мен се оказа и част от проблема, пред който Унгария се изправя. През всичките тези години постепенно Унгария губеше конкурентоспособност, заплатите растяха, производителността - не. Очакванията на хората за това не просто да живеят по-добре, ами да не се лишат от нищо, което са имали преди, се засилваше. И когато през 2004 г. правителството на социалистическата партия 100% увеличи заплатите на държавните чиновници, изпращайки силен сигнал, ние влизаме в Европейския съюз, постепенно се появи една спирала, която чисто икономически вече не можеше да бъде удържана.

Балонът гръмна в началото на 21-и век,

когато идеята беше, че влизането в Европейския съюз абсолютно автоматично прави Унгария по-конкурентоспособна, чуждите инвеститори все повече ще идват. Имаше едно очакване, че е достатъчно да влезеш в Европейския съюз и със самото влизане в Европейския съюз се променя всичко и ти започваш да живееш по-добре. Нещо повече, унгарците, които живеят на границата с Австрия, през цялото време настояваха за това да имат същите стандарти и същите услуги, които имаха австрийците, но в същото време производителността в Унгария намаляваше и тогава социалистическото правителство взе решение, което се оказа в дългосрочен план изключително погрешно. Рязко увеличаване на доходите на населението с надеждата, че това ще стимулира потреблението. Това не стимулира потреблението.

През 2006 г. социалистическата партия успя отново да спечели изборите, но това беше вече в ситуация на много тежка икономическа криза, до степен, в която тогавашният премиер излезе и каза - вижте, за да спечелим, ние бяхме принудени да лъжем сутрин, да лъжем вечер. Недоверието към властта се засили и това започна да радикализира опозицията. Когато "Фидес" дойде на власт през 2010 година, те спечелиха две трети от местата в парламента. През последните 20 години няма място в Европа, в което която и да било политическа партия е получила такава електорална подкрепа.

През 2010 г. унгарците разсъждаваха така - ние опитахме със социалисти и либерали, видяхме не просто икономическа криза, имаше огромна морална криза, корупцията вътре във властта беше много силна. Вторият мандат на правителството наистина доведе хората просто до гняв от това, което се случва, но тук "Фидес" реши, че ще се откаже от всички тези традиционни икономически мерки, които се случваха във всички други страни на Европа, че ще се откаже от преговори с Международния валутен фонд и ще проведе нещо, което приличаше на специфична национална унгарска икономическа политика, която да помогне на унгарската средна класа.

Какво направи "Фидес"?

Първо, тотална концентрация на властта. Вие чухте много за медиите. Медийният закон беше много дебатиран, но много по-важно беше ограничаване на свободата на Централната банка и на съдебната система. До голяма степен във фигурата на министър-председателя Орбан е концентрирана 90% от властта в Унгария и хората бяха готови на един първи етап да подкрепят това, защото те вярваха, че има нужда от много силно лидерство, за да бъде решена кризата.

Второто, унгарското правителство се опита да прехвърли на чуждите инвеститори част от цената на кризата. Бяха направени еднократни данъци за част от чуждите банки, въобще за банковия сектор, който, както и в България, е контролиран главно от чужденци, и се почна един... С намаляване на данъците те разчитаха на две неща, че ще успеят да стимулират през потребление икономиката си и да започнат да растат, и, второ, се надяваха, че на базата на това, че опозицията е изключително слаба и най-в момента силната опозиционна партия е крайно дясна партия, "Йобик", ЕС ще позволи на Унгария и ще си затвори очите за това, което се случва.

Изведнъж се оказа, че нито икономически това сработи в момента и наистина човекът на улицата в Унгария е изправен пред следното изключително тежко положение. За да можете да си представите за какво става дума, повечето от тези хора са взимали заеми във швейцарски франкове. В момента те трябва да плащат тези заеми с парите, които изкарват, във форинти, като през последните години, както се досещате, съотношенията между швейцарския франк и форинта са вървели в обратни посоки, франкът е ставал все по-скъп, форинтът е ставал все по-евтин. Ако, примерно, вчера сте трябвали да плащате 1000, днес трябва да плащате 1500. Изведнъж се оказва, че унгарската средна класа няма пари да плати за това.

И за да може да избяга от тази тежка ситуация, правителството започна с една много силна националистическа риторика да се опита да спечели доверието на хората, да покаже ние играем срещу банките, ние играем срещу чужденците. В крайна сметка тя не успя да произведе никакъв икономически растеж. В момента Унгария е в ситуация, в която след като МВФ и ЕС отказаха да преговарят с Унгария, в резултат на тяхното решение да ограничи независимостта на централната банка, Унгария има пари до средата на тази година.

Изборът, пред който Унгария е изправена, е следният: или тя трябва да вземе заем от външните пазари с лихва над 10%. Това е невъзможна лихва. Ако вземете толкова висок заем, вие непрекъснато ще задлъжнявате все повече и повече и на всеки следващ етап ще ви бъде все по-трудно да плащате. Или ще трябва да обяви фалит, трябва да обяви дефолт.

Но в момента, в който обявите дефолта, възможността на Унгария да расте е много малка. Става дума за общество, което между другото има част от проблемите, които има и България, които имат и много други европейски общества - застаряващо общество. Общество, в което много от очакванията на хората са напълно различни от това, което се случва.

И затова, когато хората излязоха на улицата, в момента

пред Орбан стои много тежка задача.

Той се надяваше, че ще успее буквално да задуши опозицията и ще има 2 или 3 години да прави каквото иска. Но изведнъж в момента протестът срещу икономическата политика, но и културната политика на правителството - уволняване на хора, назначаване на хора единствено на базата на партийна лоялност. Това, което се очакваше, когато се гласуваше преди 2 години, че концентрацията на власт ще сработи, се оказа, че концентрацията на власт не работи, когато се следва грешна политика. И всъщност това е парадоксът, а според мен и на част от кризата в демокрациите, които говорим. Част от кризата на демокрацията е, че ние забравихме защо искахме демокрация.

Според мен това, което Унгария ясно показа, е, че опитът да бъде решена икономическата криза през силно увеличаване на разходите, през отказ от бюджетна дисциплина, няма да сработи. И няма да сработи по една много проста причина. Нашите страни са малки страни и малки икономики. Ние не зависим само от себе си. То вече никой не зависи само от себе си, но ние не зависим само от себе си по много друг начин.

Иван Кръстев коментира и няколко български теми:
От тази гледна точка за мен бюджетната политика за финансова дисциплина има смисъл...Ако погледнете, някак си непрекъснато в последните години хората се надяват, че кризата, която преживяват, е последната криза на техния живот, само за да видят следващата. Но в същото време съм съгласен с една от критиките по отношение на финансовата стабилност. Финансовата стабилност не може да бъде цел на една политика. Финансовата стабилност е условие за политика.

Част от илюзиите в България, особено в началото на кризата, беше, че е достатъчно да намалите данъците и да балансирате бюджета и примерно чуждите инвестиции ще дойдат.

България е много малък пазар. И понеже България е много малък пазар, повечето от тези големи инвеститори те гледат района като цяло. Около тебе всичко кипи и ври, ако Гърция е пред фалит, ако Унгария не може да се удържи... данъчният рай е непосещаван. И това между другото е един от уроците, който се надявам, че и хората, които взимат икономическа политика, трябва да вземат предвид, и то е, че едно е да правиш такива теоретически модели и хипотези. В идеални условия, разбира се, че по-ниските данъци и бюджетната стабилност докарват инвеститорите, но инвеститорите са хора.

Инвеститорите не са компютри. И понеже тези инвеститори са хора, те се интересуват от човешки неща. Те се интересуват колко време ти трябва от "Младост" да стигнеш до центъра, те се интересуват в какво училище могат да пратят децата си, те се интересуват от това как работи съдебната ти система. От тази гледна точка не е възможно с един магически ход, като примерно намаляването на данъците или балансирането на бюджета, да решите този проблем.

Ако хората нямат оптимистична представа за себе си, ако вие се страхувате непрекъснато от бъдещето, независимо от това каква икономическа политика се води, вие ще се опитвате главно да не правите неща, а не да правите. А това, което мен лично най- ме притеснява в ситуацията в Европа, даже не е загубата на брутен вътрешен продукт, а е загубата на оптимизъм. Погледнете социологическите проучвания в глобален план - най-песимистични в света в момента са богатите страни. Франция се оказва най-песимистична по отношение на 2012 година. В страни като България не е много различно. Песимизмът има икономическа цена. Ако не вярваш в собствения си успех, никога не успяваш.

Ако България е вярвала, че ще живее в общество, което напомня западноевропейските общества от 70-те и 80-те години, според мен това не е възможно вече. България няма да прилича на Австрия от 1982 г. Поради демографски проблеми, но поради не само демографски проблеми. Изведнъж светът стана голям. Изведнъж започнахме да се състезаваме с китайци, които работят за половината от парите, за които работи дори българският работник.

В тази ситуация две неща започват поне за мен да бъдат голям проблем. Първо, от една страна, имате застаряване на населението и все по-трудно се плащат пенсии, което засилва натиска за увеличаване на пенсионната възраст, от друга страна, с новите технологии, с появата на компютри и... се появяват в една икономика, в която има все по-малко работни места. Нещо повече, има все по-малко добри работни места, защото не може всеки да е иноватор, не може всеки да бъде Бил Гейтс.

Този тип работни места извън държавната администрация, които осигуряваха средната класа, изведнъж започнаха да изчезват, изчезват места в производството, изведнъж се появи една съвсем друга структура на труда и, от една страна, вие не може да пенсионирате вече хората, защото няма кой да им плаща пенсиите, а от другата страна, особено в някои европейски страни младежката безработица достига 40- 45%.

В тази нова ситуация според мен едно от нещата, които е най-важно, е да се проведе доста смислен, честен разговор за това какво е възможно и какво не е възможно в рамките на следващите десет години, а не в рамките на следващите десет месеца, защото ние непрекъснато живеем в два паралелни свята. От една страна, приемаме тази реалност, когато говорите с когото и да било, той ще каже това не е възможно, това не е възможно. Когато се изправиш на политически разговор, всеки ти обяснява, че е възможно, и най-простият начин всичко това да стане е просто като го избереш.

В този смисъл

качеството на обществения дебат в една страна започва да се превръща в критичен фактор за състоянието на икономиката

Колкото по-глупаво ние с вас разговаряме, колкото по-изкуствени неща дебатираме, колкото повече непрекъснато всеки влиза само за да защити или за да атакува дадена позиция, без да се интересува всъщност за какво става дума, това се превръща във фактор за задълбочаване на икономическата криза.

И част от проблема в Унгария е и този, ти можеш да затвориш устата на пресата, за малко, между другото не можеш да затвориш интернет, и част от атаката срещу печатни медии или телевизии води то това, че правителството, примерно в Унгария, ще стане жертва все повече на улични протести, които ще бъдат генерирани през интернет и през социалните мрежи. Колкото повече ти не искаш да разговаряш с опозицията, толкова повече ще ти се налага да разговаряш с улицата.

Дали ще има предсрочни избори или не, ние не можем да преценим по една простра причина, как ще изглежда България след три или четири месеца, не само в макроикономически план, как хората ще се чувстват, разбира се, сигурно, навярно... дали ще има предсрочни избори или не, може да реши единствено управляващата партия, това, което със сигурност мога да кажа, е, че не е възможно предизвикване на предсрочни избори без ГЕРБ да подкрепи такова нещо.

След като премиерът е казал, че той не иска предсрочни парламентарни избори, значи предсрочни парламентарни избори няма да има.



Източник: Дневник, 5.01.2012