Близо до хората в нужда и бедност

Двадесет години с хората в нужда и бедност. „Каритас България" е основана през 1993 година и оттогава върви по свой собствен път. По повод Деня на Каритас всеки ден от седмицата между 4 и 10 ноември беше посветен на конкретна група нуждаещи се хора. Бяха представени техните проблеми, начините, по които "Каритас" им помага, както и специална молитва за духовна подкрепа. Възрастните, хората с увреждания, бездомните хора, зависимите, самотните майки и бежанците бяха основна тема. През изминалите две десетилетия благотворителната организация на Католическата църква се е променила, следвайки пътя на преход на българското общество от комунизъм към демокрация. Този процес все още може да бъде видян в ежедневния живот на София.

Ива Михайлова от Servizio Informazione Religioza, разговаря по тези и други въпроси с Емануил Паташев, генерален секретар на „Каритас България".

Каква е равносметката за изминалите двадесет години?

Това бяха много напрегнати години, характеризиращи се с дълбоки промени навсякъде в българското общество. „Каритас" беше част от този интензивен процес. В първите години от падането на комунизма хората в България бяха притиснати от глад и тогава ние раздадохме голямо количество хуманитарна помощ. През 1996 година, един от най-тежките икономически периоди от съвременната история на страната, осигурихме значителна подкрепа на много семейства. Бавно, благотворителните организации започнаха да изпълняват своята роля и да работят по по-професионален и ефективен начин.

В началото на вашата дейност властите отказваха да регистрират „Каритас България" в продължение на две години, поради това че включваше в името си „Католическа". Днес „Каритас" е ценен и уважаван партньор. Как стана тази промяна?

Да, така е. Когато „Каритас" беше основана през 1993 г., властите се отнасяха към нас с голямо подозрение. По това време нашата страна преживяваше разпространението на всякакви секти от чужбина и за някои бюрократи думата „Католическа", която се съдържаше в нашето име, представляваше заплаха. Бавно, постепенно, дори и чрез „Каритас" много хора започнаха да опознават Католическата църква. В действителност, сега ние сме търсени партьори в социалната сфера и от властта, и от неправителствените организации.

Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте изправени днес?

Според мен, организацията ни трябва да идентифицира приоритетните области, около които да съсредоточим нашите усилия. Ние сме в непрекъсната връзка с хората в нужда и техните проблеми. За съжаление, ресурсите ни са ограничени и ние продължаваме да разчитаме на финансова подкрепа от други европейски "Каритас" организации.  Все пак, успяхме да получим държавно финасиране за някои наши дейности.

В последните месеци България стана сцена на множество протести. Вие как оценявате ситуацията?

Много хора нямат вяра и надежда за бъдещето, не виждат изход. През последните месеци правителството направи редица грешки и никой не пожела да поеме отговорност. Проблемът е, че не може да бъде видяна алтернатива. Тази несигурност също блокира социалните реформи. Очевидно тази ситуация увеличава бедността дори повече.

Кои са най-уязвимите групи в българското общество?

Най-уязвими са възрастните хора, притежаващи най-ниски пенсии и липса на достъп до здравни и социални услуги. Напоследък, с преминаването към цифрова телевизия, много от тях вече не могат да гледат телевизия след като техните ТВ приемници нямат декодери. А за много хора все още телевизорът е единствената им компания. Това ги кара да се чувстват още по-самотни и изолирани, защото не могат да си позволят достоен живот. Ние създадохме услуга, наречена „Домашни грижи за възрастни болни и самотни хора". Опитваме се да им осигурим някаква подкрепа и малко радост от живота.

В България има 12 хиляди бежанци, много от тях са сирийци. Напоследък обаче стават и прояви на ксенофобия срещу тях. Някои социални общности ги възприемат като заплаха.

Действия на насилие или враждебност срещу бежанци, които са изстрадали толкова много, са неприемливи. Крайно неприятно е да се прави политика на гърба на бедните и беззащитните. Истината е че, властите не бяха подготвени за такава голяма вълна от бежанци и хората вярват погрешно, че имигрантите използват ресурсите, предназначени за българите. Надявам се, че здравият разум и човечността ще надделеят.

Интервюто е взето от Servizio Informazione Religioza