Оазис на любовта

Децата с увреждания са особена категория в нашето общество. Когато става дума за деца, е трудно да приемем, че се налага едно малко и беззащитно създание да страда, понякога цял живот. Църквата ни учи, че всяко дете е дар от Бога, а в страдащите и болните по особен начин се проявява Божията любов. Лесно е да се каже, трудно да се повярва. Докато не го видиш наистина, реализирано в дневния център за деца с увреждания „Милосърдие" на „Каритас Русе".

Тук има различни деца, и малки, и големи. Диагнозите също са най-разнообразни: детска церебрална парализа, епилепсия, различни умствени и физически разстройства. Малките посещават центъра като детска градина, те получават храна и спане. Големите идват тук, когато не са на училище.

Отивам при децата. Деветгодишната Мария* току-що е станала от сън и веднага към нея се приближава една от служителките в центъра. Тя я поздравява с усмивка. През това време друга жена сменя памперса на малкия Васко, който е на 4 години, но има трудности с придвижването. После идва ред на Мартин. Облечен, той сяда на столче до близнаците Петър и Андрей, които оцветяват заедно с останалите деца. Поразена съм от любовта, с която се грижат за децата, по същия начин аз се грижа за собственото си дете у дома. Неслучайно майката на Мария, Нина Милкова, развълнувано споделя с мен, че за нея центърът е „един малък оазис, в който нейното дете се чувства прекрасно и идва с огромно желание". „Тя просто си намери мястото" – казва майката.

Мария е на 9 години, страда от епилепсия и изостава в развитието си. Ходи на училище заедно с майка си, която присъства в часовете, за да може детето й да ги посещава. Центърът „Милосърдие" е от голяма помощ и за родителите на децата с увреждания, защото им дава възможност да се съхранят като личности и да намерят макар и малко време за себе си. Не знам дали някой, който не го е преживял, може да разбере колко са изстрадали тези хора и колко кураж и сили са им нужни, за да продължат да се грижат за децата си. Ръководителката на центъра – Теодора Герганова, също описва връзката родител-дете като особена. „Ако детето страда от церебрална парализа и за няколко години е претърпяло десет операции, родителите непрекъснато се страхуват да не му се случи нещо и без да се усетят, му разрешават всичко." Затова, според нея, когато децата посещават центъра, специалистите успяват да ги научат на някои правила, които вкъщи се усвояват по-трудно, и да им помогнат поне донякъде да се социализират.

Оказва се, че работата с родителите е също толкова важна. Някои от тях трудно си дават сметка за реалните възможности на детето, особено в училище, и се опитват да компенсират физическото изоставане с умствено натоварване. Теодора Герганова разказва, че „не е лесно да се сблъскваш със страданието на родителя и да го подкрепяш, да запазиш самообладание и да намериш точните думи в дадената ситуация". Майката на Мария го потвърждава: „Родителите на такива деца са много чувствителни". Друга майка, Галина Ангелова, добавя, че „в „Милосърдие" има специално отношение и към децата, и към майките, тук всички са като едно семейство". Нейните деца са близнаци: Петър и Андрей, на 3 години. Имат детска церебрална парализа и епилепсия. „Първата седмица, когато ги записах, седях отвън в колата, за да може, ако не се чувстват добре, да ги взема" – припомня си тя. Сега обаче вече е спокойна за децата си.

Атмосферата е ведра, хората са усмихнати. Майката на Мария оценява, че в работата си с децата специалистите преценяват тяхната натовареност и се съобразяват с мнението на родителя. С малките посетители на „Милосърдие" работят кинезитерапевт, логопед и психолог. Децата участват в арт- и музико-терапия, показват на изложби съдовете и рисунките, които правят. Посещават различни културни мероприятия. „Няма място в града, където да не сме ги водили – обяснява ръководителката на центъра – кина, театри, опери, музеи, детски площадки."

За съжаление обаче, нямат много приятели. „Децата, които имат по-специално поведение, не са приети с отворени ръце от другите дечица" – казва майката на близнаците. Тя се надява, че посещенията в центъра ще помогнат на Петър и Андрей да наваксат пропуснатото заради техните проблеми.

Майката на Мария е ползвала и други социални услуги, както общински, така и частни. Според нея разликата в тях и в центъра, е в особеното внимание към децата. Твърди, че и центърът си има минуси, но не иска да ги сподели. Когато говори за това, което детето прави в „Милосърдие" обаче, не спира да се усмихва. „Вчера Мими изпълни част от някаква песничка, щастлива пляскаше с ръце" – разказва тя. „Това е толкова малко, но за нас е важно, защото така знам, че е била щастлива" - допълва майката.

Докато слушам техните разкази, очите ми неусетно се изпълват със сълзи. Стискам зъби, за да не си проличи, но веднага питам ръководителката Теодора Герганова откъде намира сили за работата си с децата. Тя ми отговаря, че постепенно е свикнала. И е разбрала колко е важно здравето. „За съжаление много трудно стават промените с такива деца, бавно и с много усилия" – споделя тя. „Но когато се случи, получаваш огромна радост и удовлетворение. Сега аз ги чувствам като мои деца" – добавя Теодора – А работата с тях - като моя мисия, която е част от мисията на „Каритас."

Междувременно повечето деца вече са взети от родителите си. Малкият Мартин, усмихнат държи ръката на майка си, докато кинезитерапевтката му казва „чао". Той е доволен. Утре ще дойде пак.

* Имената на децата са променени


Ива Михайлова, журналист и сътрудник на "Каритас България"