ФРГИ награди печелившите в конкурса за есе или снимка

Фондация „Работилница за граждански инициативи" (ФРГИ) награди печелившите в конкурса за есе или снимка „Моят опит с програмите на ФРГИ" по време на годишната среща на фондацията на 1 юли 2010 г. в Гранд-хотел „София".
Като най-добро беше отличено есето „Корени и криле" на Захаринка Куцева от училищното настоятелство на Професионалната гимназия за приложни изкуства – Смолян. Тя получи подарък USB флашка. Есето можете да прочетете по-долу.
Наградите за най-добра снимка спечелиха УН „Св. Пантелеймон", с. Паталеница, общ. Пазарджик със снимката „Интересен урок", които получиха награда фотоапарат и „Клуб Приятели на Регионален исторически музей „Стою Шишков" - Смолян", на които беше подарен DVD плейър.
Корени и криле
/есе/
Наближава краят на учебната година. Учениците искат допълнителна тема за есе, за да им оформя годишния успех по литература. Спонтанно написвам на дъската : "На човека са нужни и корени, и криле!" Не съм сигурна откъде се появи тази мисъл точно сега. Интересна ми е. Може би и аз ще понапиша нещичко по нея. Правя го понякога.
Как не се сетих веднага?! Тази седмица разбрахме, че отново ни е одобрен проект по Програма "Живо наследство" на Фондация "Работилница за граждански инициативи". Според екипа от колеги и ученици, които работихме по първия проект, голямата цел на тази програма е точно тази – да заздравява корените ни и да укрепва нашите криле.
Вече знам откъде се появи темата за есе върху дъската!
През 2008 година с част от същите тези деца работихме по проект "Домът на нашите деди". Основното, което те осъзнаха тогава, беше не само смисълът на думата "наследство", а и защо и как да го продължим. Докоснаха се до материалното си наследство – бабите отвориха раклите и наредиха авелзамански /едновремешни/ чеизи; извадиха чекръци, дараци, мотовилки, уреди и инструменти със странна форма и предназначение; отвориха се портите на стогодишни къщи... И изведнъж се получи нещо уникално – диалог между две далечни като време, начин на живот и светоусещане поколения – на бабите, дядовците и техните внуци. Споделяха се спомени, стари техники, ритуали. Невероятно звучеше, че метри тънък кенар е излизал изпод ръцете на млади моми и невести, че кройки и мотиви са се раждали пред очите им и са се превръщали в носии.
Някои от уроците научихме и по много неочакван начин. С момичетата направихме големи топки от плъст, набучихме ги на пръчки, вързахме им по една вълнена панделка и тръгнахме с тях да си каним гости за откриването на ателието по плъст в училище /ПГ по приложни изкуства - Смолян/. Случи се така, че една от последните поканени беше Мария Чернева – журналист и етнограф, работила в Регионалния музей на Смолян. Като ни видя, прихна да се смее. Поуспокои се и ни обясни, че такива топки носели на коланите си младите невести, защото били символ на женската утроба и служели за предпазване от болести и като пожелание за плодовитост. Та като сме ги понесли така, набучени на пръчките, които пък са фалически символ ...
Помолихме я да не обяснява това на всички поканени.
Още едно интересно и богато на информация и преживявания запознанство ни се случи – със семейството на актьорите Никола и Тонка Пашови. Те живеят в реставрирана от самите тях къща на над 100 години, пазят вещи, документи и снимки, които ни върнаха назад, назад във времето. В техния дом усетихме колко жива може да бъде връзката с миналото ни. Само с една крачка през прага им ние избягахме от забързаното и неустойчиво време на 21 век и се потопихме в уюта и топлината на "домът на нашите деди".
Излязохме от този дом окрилени. Млад снимачен екип беше заснел тук част от филма по проекта. Девойки в автентични носии разказаха откъде са им те и защо са толкова ценни, че бабите им трудно ги дали, макар и само за снимките. После участвахме в летния фестивал "Живо наследство" – демонстрирахме сплъстяване на вълна и какво може да се направи от нея; появихме се в сутрешния блок при Коритаров; есента подредихме богата изложба в залите на Регионална библиотека – Смолян; появихме се в интернет пространството. Интересът към нас растеше. Особено се гордеем, че всяко лято при нас гостуват деца от страната и чужбина, обучават се да работят с вълна по старите бабини техники и си тръгват с накити, пана, торбички, украшения и ... усмивки.
А нашите криле укрепват.
Сега сме доволни, че отново можем да бъдем част от Програма "Живо наследство", защото, учейки се, открихме, че има още много да учим, че съкровищницата на българина е дълбока и пълна с красиви изненади. Този път ни провокира дълбоката връзка на родопчаните с природата, тяхната спонтанна екологична нагласа – природата ни дава, а ние трябва да и отвърнем с грижа.
Още не знаем откога съществува технологията за багрене с природни материали – някои казват, че привилегировани групи са я владеели, че оцветените прежди и тъкани са съпътствали в началото само определени ритуали ... Очакваме да намерим отговорите при етнографите и археолозите, а тайната на природните багри очакваме да ни разкрият бабите от Девинско, Доспатско, Златоградско и Смолянско.
Обещаваме да я споделим.
И ... вече знаем коя тайна още искаме да научим от тях.

Източник: http://wcif-bg.org, 5.07.2010